Пинатубо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пинатубо
Изригването на Пинатубо през 1991 г.
15.13° с. ш. 120.35° и. д.
Местоположение във Филипини
Общи данни
Надм. височина1486 m (днес)
1745 m (преди изригването през 1991 г.)
Местоположениео. Лусон
Типстратовулкан
Възрастранен плейстоцен
Друга информация
Посл. изригване1993 г.
Пинатубо в Общомедия

Пинатубо (на тагалог: Pinatubo) е активен стратовулкан, разположен на най-големия остров Лусон, намиращ се във Филипините.

Съставен е основно от андезит и дацит. Преди 1991 г. вулканът е незабележим и силно ерозирал. Покрит и с гъста гора, която осигурява безопасност на няколкохилядното население на местното племе аета, което се оттегля в планините, когато испанците завладяват Филипините през 1565 година.

Изригването на вулкана през 1991 г. идва след 635 години летаргия и предизвиква най-големия и бурен вулканичен катаклизъм през XX век. Навременното предвиждане за изригването довежда до евакуацията на десетки хиляди хора, но лавата, пепелта и лахарите, предизвикани от дъждовете, сериозно увреждат околностите, разрушават хиляди къщи и разрушават местните речни системи.[1][2]

Изригването е усетено повсеместно. Изхвърлени са около 10 кубични километра лава и 20 милиона тона серен диоксид, както и големи количества минерали и метали на повърхността. В стратосферата попада огромно количество аерозоли, повече от всяко изригване на Земята след това на Кракатау през 1883 година. През следващите месеци аерозолите формират слой от сярна киселина в атмосферата. Вследствие на това глобалната температура се понижава с около 0,5 °C, а разрушаването на озоновия слой нараства значително.

Източници[редактиране | редактиране на кода]