Пингуикула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пингуикула
Pinguicula moranensis.jpg
Pinguicula moranensis
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Plantae Растения
подцарство: Tracheobionta Васкуларни растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
(без ранг): Eudicots Еудикоти
разред: Lamiales
(без ранг): Asteridae Астериди
семейство: Lentibulariaceae Мехуркови
род: Pinguicula Пингуикула
Научно наименование
Уикивидове Pinguicula
Linnaeus, 1753
Разпространение
Pinguicula distribution.svg
Видове

около 80

Пингуикула са род растения от семейство Мехуркови (Lentibulariaceae).

Описание[редактиране | edit source]

Родът Пингуикула включва 35 вида цветя, които произхождат от Западна Европа. Естествените местообитания на тези сравнително непопулярни тревисти растения са сфагновите блата, където влажността е висока. Декоративната стойност на тези непопулярни цветя е в листата, събрани в розетка. Цветовете са бледо розови до лилави, по един на дръжка с дължина около 15 cm. Диаметърът на цветовете е около 2 cm, а устройството им е като при виолетките – 3 венчелистчета от долната страна и 2 от горната, като отзад се оформя шпоричка. Някой ги наричат „орхидеи“ заради красивите цветове, въпреки че те нямат нищо общо със сем. Салепови. На открито цъфтят през май и юни, а при отглеждане в дома цъфтят целогодишно. Характерно за тези цветя е и това, че отрязаните цветове имат трайност две – три седмици.

Освен Pinguicula grandiflora, като декоративни се отглеждат още студеноустойчивата Pinguicula bakeriana (произхождаща от Мексико), която на височина достига 10 – 15 cm, а цветовете са карминено червени.

В България из усойните места на Витоша, Рила и Троянския балкан се срещат три вида Пингуикули: Pinguicula vulgaris, Pinguicula villosa и Pinguicula lignicolla.

Място на отглеждане[редактиране | edit source]

За отглеждане на здрави и красиви Пингуикули и подходящо светло, но защитено от директните слънчеви лъчи място. Осигурете им сенчесто до полусенчесто място. По отношение на температурата, тези цветя понасят до 7 градуса, но през зимата е добре температурите да не падат под 14–15 °C. Много добра идея е през лятото да ги изнесете на източен балкон на шарена сянка. Ако ги отглеждате у дома, осигурете добра вентилация на въздуха.

Грижи при отглеждане[редактиране | edit source]

Тъй като Пингуикулата произхожда от влажни местообитания, изискванията и към въздушната влажност са високи. Периодично следва да се пулверизира, особено през горещите летни дни. На практика за да отгледате здрави и красиви растения, следва да си направите едно малко блато. За целта в голям разлят съд поставете пласт пясък, върху него разстелете мъх или торф, навлажнете много добре и в средата поставете саксията с Пингуикула.

Почвеният субстрат за отглеждане на Пингуикула следва да бъде влажен и с кисела реакция. Тъй като в естествените местообитания почвите са бедни на азот, Пингуикулата си го осигурява от насекомите. Листата и са покрити с власинки, които отделят сладка лепкава течност, която привлича насекомите. Веднъж кацнали на тях, насекомите залепват, а краищата на листата се повдигат и свиват. Отделят се сокове, които разграждат и усвояват органичните вещества на попадналото в капана насекомо. След няколко дни, когато смилането е приключило, листата бавно се отварят.

Списък на видовете[редактиране | edit source]

Подрод Isoloba[редактиране | edit source]

Подрод Pinguicula[редактиране | edit source]

Подрод Temnoceras[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Yıldırım, H., S.G. Şenol & A.F. Pirhan (2012). Pinguicula habilii (Lentibulariaceae), a new carnivorous species from South-West Anatolia, Turkey.PDF Phytotaxa 64: 46–58.

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Casper, S. J.: Monographie der Gattung Pinguicula, (Bibliotheca Botanica, Heft 127/128), 1966, Stuttgart
  • Cieslak, Thomas; Polepalli, Jai Santosh; White, Adam; Müller, Kai; Borsch, Thomas; Barthlott, Wilhelm; Steiger, Juerg; Marchant, Adam; Legendre, Laurent: Phylogenetic analysis of 'Pinguicula (Lentibulariaceae): chloroplast DNA sequences and morphology support several geographically distinct radiations, 2005, Am. J. Bot. 92: 1723 - 1736 Abstract
  • Schlauer, Jan: Carnivorous Plant Database, version Nov. 15, 16:25.