Пинеджем I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Статуя на Пинеджем I в Карнак

Пинеджем I /Kheperkare-Setepenamun Pinedjem/ е фараон от Двадесет и първа династия на Древен Египет. Той е син на Пианх (или Херихор), които са били върховни жреци на Амон в Тива. На свой ред Пинеджем I също получава длъжността на върховен жрец след смъртта на баща си през 1070 г. пр.н.е. и заедно с това наследява значително политическо и религиозно влияние в Горен Египет.

На 15-та или 16-та година от управлението на фараона Смендес в Долен Египет, Пинеджем I се обявява за фараон в Горен и Среден Египет (към 1060/1054 г. пр.н.е.) и управлява паралелно със Смендес.

Пинеджем I утвържва своята независимост от фараона на север в Танис, ставайки практически самостоятелен владетел, и от своята столица Тива консолидира властта си над Горен и Среден Египет. Жени се за дъщерята на Рамзес XI, с което получава правото да наследи властта в Долен Египет.

Управлява съвместно с Аменемнису (1051 - 1047 пр.н.е), а след това присъединява Долен Египет и обявява за съвместен фараон сина си Псусенес I, който наследява Пинеджем I през 1039/2 пр.н.е като фараон на Горен и Долен Египет.

Външни препратки[редактиране | edit source]