Пинин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пинин (кит. 拼音, pīnyīn, буквално „свързане на звуци“) е транскрипция на китайския език на основа на латинската азбука. В Китайската народна република (КНР) пинин има официален статут.

Пинин е приет през 1958 година и е адаптиран през 1979. Днес се използва в цял свят като официална латинска транскрипция на имената и названията в КНР.

Тук ще направим опит за подобна транскрипция на български.

Произношение[редактиране | edit source]

Основното използване на пинин в китайските училища е да се усвои книжовният китайски език – мандарин. Поради голямото разнообразие от говорни езици в Китай, децата, общувайки у дома на майчиния си език, изучават говоримия Мандарин в началното училище посредством пинин. Произнасянето на думата в китайския условно може да се раздели на начало и окончание на думата. Началото се състои от стартова съгласна или полугласна, докато окончанието се състои от всички възможни комбинации на междинните звуци (полугласните предхождат гласните) и завършва на гласна или съгласна (акорд).

Начало[редактиране | edit source]

Във всяка клетка по-долу горният ред индикира фонема от международната фонетична азбука, средния ред — пинин, а долният — съответния български звук.

Двуустнени (билабиални) Лабиодентални Артикулярни Алвеолни Ретрофлексни Алвеоло-палатални Палатални Веларни
Експлозивни [p]
b
б
[pʰ]
p
п
[t]
d
д
[tʰ]
t
т
[k]
g
г
[kʰ]
k
к
Носови [m]
m
м
[n]
n
н
Латерални [l]
l
л
Африкати [ts]
z
дз
[tsʰ]
c
ц
[ʈʂ]
zh
дж
[ʈʂʰ]
ch
ч
[tɕ]
j
дз
[tɕʰ]
q
ц
Фрикативи   [f]
f
ф
[s]
s
с
[ʂ]
sh
ш
[ʐ]1
r
ж
[ɕ]
x
с
[x]
h
х
Апроксиманти     [w]2
w
у
  [ɻ]1
r
р
[j]3
y
й

1 /ɻ/ фонетически може да бъде /ʐ/ (звукова ретрофлексна фрикативна съгласна). Произношението варира сред различните диалекти и звуковете не са разглеждат като две отделни фонеми.
2 буквата "w" може да бъде разглеждана като начална или крайна, като произношението ѝ варира между /w/ и /u/
3 буквата "y" може да бъде разглеждана като начална или крайна, като произношението ѝ варира между /j/ и /i/

Установеното подреждане (с изключение на w и y), произлиза от систамена на Джуин:

б п м ф д т н л г к х дз ц с дж ч ш ж дз ц с

Окончания[редактиране | edit source]

Лявата колона на таблицата по-долу индикира стартовия звук на окончанието, а първият ред заключителните (акорд) звуци на пинин, докато вътрешните клетки указват съответния български звук.

Среда Акорд A E I IR N NG NR O R U
A а ай ар ан ан ар ао
E ъ ей ън ън ър ар
I и я йе ю
IA я ян ян яо яр
O о ун оу оу
U у уей ун уър уо
UA уай уан уар
W уа у
Y я йе и ю

В китайския език звукът ю е доста употребяван и звучи в широка гама от мекото ьо, през смекченото йю до нормалното наше ю и приповдигнатото към края юй. За изписванети му в пинин могат да се използват съчетания като: ü, üa, üe, io, iu, yu, you.

Тонове[редактиране | edit source]

Тоновете в китайския език играят изключително важна роля. Съчетание от еднакви знаци, произнесени с различна интонация, има различно значение.

Например:

Диаграма на четирите тона в путунхуа

– мама

– коноп

– кон

– ругая


Приети са четири тона в стандартния китайски език (普通话 Pǔtōnghuà путунхуа):

1. Равен - обозначава се с чертичка над главния гласен звук на сричката в пинин ( ¯ ).

2. Възходящ - обозначава се с дясно ударение ( ´ ).

3. Нисък вълнообразен - обозначава се с отметка ( ˘ ).

4. Низходящ - обозначава се с ляво ударение ( ` ).

5. Неутралният тон не се придружава от никакъв графичен знак.


За илюстрация може да се използва приложената диаграма на тоновете.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]