Пинк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пинк
Pink 1.jpg
Информация
Рождено име Алиша Бет Мур
Също известен като Пинк
Родена 8 септември 1979 г. гр. Дойлстаун, щат Пенсилвания,
Знаме на САЩ САЩ
Стил поп, рок, R'n'B, соул, индипендънт
Занятие(я) Музикален изпълнител, композитор, текстописец, продуцент
Музикален инструмент Вокали (контраалт), китара, клавирни инструменти, ударни инструменти
Години на активност 1995 г.-сега
Музикален издател LaFace Records, Arista Records, Sony BMG
Уебсайт PinksPage.com

Пинк (Pink, P!nk) е сценичният псевдоним на Алиша Бет Мур (Alecia Beth Moore) - американска поп, рок, R'n'B, соул, индипендънт изпълнителка (контраалт), композитор, текстописец, музикален продуцент, с независими актьорски, режисьорски, танцови и акробатични изяви.

Кариерата ѝ набира популярност от 2000 г. насам. С пет студийни албума, една компилация, пет концертни турнета, многобройни челни позиции в световните музикални класации, 2 награди "Грами", 5 музикални награди на MTV, 2 награди "Брит" и над 34 милиона продадени албума, през 2009 г. Пинк оглавява класацията на Билборд за поп-изпълнител на десетилетието (2000-2010 г.).


Съдържание

[редактиране] Ранни години

Пинк е родена като Алиша Бет Мур на 8 септември 1979 г. в гр.Дойлстаун, щат Пенсилвания, САЩ, в семейството на Джудит Мур (медицинска сестра от еврейски произход) и Джеймс Мур-Младши (военен ветеран от Виетнам, католик). Има с две години по-голям брат — Джейсън.

[редактиране] Детство

Любовта ѝ към музиката е силно повлияна от баща ѝ, който в детството ѝ често свирел на китара, изпълнявал заедно с нея собствени и популярни парчета, и самият той мечтаел да е рок-звезда.

Алиша прекарва ранните си години във фамилната къща в Дойлстаун, където още от дете се изявява с участия в местни артистични програми и конкурси. През 1987 г. родителите ѝ се развеждат, като 8-годишната Алиша и брат ѝ остават под попечителството на майката. Съкрушена от съпътстващите развода семейни скандали и раздялата с баща си, тя намира утеха единствено в музиката.

"Пеенето беше единствения начин да накарам всички да замълчат и да ме изслушат." - казва Пинк.

[редактиране] Тийнейджърска възраст

Поверена на целодневно работещата си майка, тя навлиза в тежък тийнейджърски период. Започва да пуши още на 9 г., на 12 експериментира с различни видове дрога, на 14 вече се бори с алкохолната зависимост, прекратява обучението си в местната гимназия, често задържана в местния полицейски участък за различни вандалски и криминални прояви, разпространение на дрога, кражби и др.

"Толкова пъти съм била на крачка от смъртта като малка. Опирали са ми пистолет в главата, и какво ли още не. Има толкова много деца без мечти и цели в живота, които лесно могат да се забъркат в разни опасни престъпления. Аз лично съм погребвала приятели. Родителите ми се опитваха да ме изправят някак, но все не им се получаваше. Никой не можеше да ми дава акъл. На всекиго казвах: Че какъв си ти? Можеш да ме целунеш отзад." - спомня си Пинк.

Отхвърлена от обществото и отчуждена от собствените си родители, тя се затваря в себе си и намира отдушник на чувствата си в страстта към изкуството.

"Беше боядисала стаята си в черно, пишеше мрачна поезия, която звучеше тревожно." - казва майка ѝ.

Поради неконтролируемото ѝ поведение и непрестанните конфликти с майка ѝ, Алиша е изгонена от дома си и на 15-годишна възраст се мести при баща си и новото му семейство във Филаделфия.

[редактиране] Първи стъпки на музикалната сцена

През тежката емоционална криза, в която изпада след развода на родителите си, и мрачния пубертет, единственото, което я крепи, е музиката. Силно влияние върху вдъхновението ѝ оказва творчеството на Линда Пери (4 Non Blondes), Джанис Джоплин, Бет Мидлър, Стивън Тайлър (Aerosmith), Фреди Меркюри (Queen), Били Джоел, Мадона, Майкъл Джексън, Indigo Girls, Дон Маклийн, 2Pac, Notorious B.I.G. и др.

Още от дете Алиша се изпълнява кънтри песни на събиранията, провеждани в Дойлстаун в чест на ветераните от Виетнам, и пее госпъл в хора на местната баптистка църква. На 13 годишна възраст тя се присъединява като вокалистка към тийнейджърската пънк-рок банда "Middleground". За няколко месеца "Middleground" добиват популярност и печелят няколко конкурса на локално ниво, но след загуба на надпяване с конкурентна банда - "The Jetsists", групата претърпява перипетии и се разпада.

По-късно, след преместването при баща ѝ, 15-годишната Алиша се впуска в нощния живот на Филаделфия. Една вечер се качва на сцената в един от местните клубове и привлича вниманието на посетителите с кавър на Мери Джей Блайдж. Афроамериканската публика е очарована от диапазона на пеещото соул бяло момиче. От този момент нататък тя бързо набира популярност на местната клубна сцена, изоставя тежкия тийнейджърски период зад гърба си и се отдава изцяло на певческите си изяви.

[редактиране] Музикална кариера

[редактиране] 1995-1998 г.

[редактиране] Група "Choice"

През 1995 г. 16-годишната Алиша Мур, заедно с две други момичета — Криси Конуей и Шарън Фланагън, основават базираната в Ню Джърси женска R'n'B-група Choice. Демо на тяхната първа песен "Key To My Heart" е изпратено в офиса на звукозаписната компания LaFace Records, Атланта, Джорджия. Президентът на LaFace Records — Ел Ей Рийд, е изумен от R'n'B-звученето на трите бели момичета. Той урежда полет на групата до Атланта и след прослушване сключва звукозаписен договор с тях, подписан от името на родителите им, тъй като до момента нито една от тях не е навършила пълнолетие. Момичетата се местят в Атланта, където в продължение на две години живеят под един покрив и записват първия си албум. През 1996 г. песента "Key To My Heart" е включена в саундтрака на филма "Kazaam".

В края на 1997 г. "Choice" дебютират пред обществото на музикалния бизнес със свое изпълнение на коледното парти на LaFace Records. По време на изпълнението, вокалите и присъствието на Алиша се открояват осезаемо на фона на останалите две момичета, чието слабо представяне се оказва провал за участието на групата. След несполучливата им изява Ел Ей Рийд решава да прекрати договора си с тях и отменя издаването на дебютния им албум, като поставя Алиша пред ултиматум — тя е принудена да избира между възможността да напусне LaFace Records заедно с колежките си, или да се раздели с групата и да остане в LaFace като самостоятелен артист.

Алтернативата да изостави момичетата, към които е силно привързана, е изключително тежък избор за нея. След предоставения ѝ срок за размисъл тя взема решение да поеме по пътя на самостоятелната кариера, като на по-късен етап ангажира Криси и Шарън с изпълнението на беквокалите в първия си самостоятелен албум. Седмица по-късно се появява в офиса на LaFace Records с изцяло нова външност — късо подстригана ярко розова коса, и започва работа по записването на дебютния си албум под псевдонима Пинк.

[редактиране] 1999-2000 г.

[редактиране] Първи самостоятелен албум "Can't Take Me Home"

Първият самостоятелен албум на Пинк, озаглавен "Can't Take Me Home", е издаден на 4 Април, 2000 г. в САЩ и на 18 септември, 2000 г. във Великобритания от звукозаписната компания LaFace Records. С осъществяването му се ангажират автори и продуценти, изиграли ключова роля в кариерите на TLC, Destiny's Child, Алия, Тони Бракстън, Марая Кери, Уитни Хюстън и др. Албумът съдържа 13 песни, 7 от които написани с авторско участие на самата Пинк. Музиката е съвременно R'n'B, а текстовете засягат темите за любовта, раздялата, междуполовите взаимоотношения и женската еманципация.

С над 2 милиона продадени копия в САЩ, "Can't Take Me Home" се изкачва до 21-ва позиция в класацията "Billboard 200" за най-продавани албуми.

Албумът реализира три сингъла:

  • "There You Go" (2000 г.), една от авторските песни на Пинк, достига #2 и платинен статут с над 70 000 продадени копия в Австралия, #7 и златен статут в САЩ.
  • "Most Girls" (2000 г.), достигнал #1 и платинен статут в Австралия, #4 в САЩ.
  • "You Make Me Sick" (2001 г.), достигнал #25 и златен статут в Австралия, #52 в САЩ. Включен е в саундтрака на филма "Save The Last Dance" (2001 г.).

С екстравагантната си външност, андрогинно излъчване и феминистки послания Пинк се доближава до индивидуализма на R'n'B артисти като женската група TLC, певицата Келис и др.

"С първите ми изяви хората недоумяваха дали съм гей, хетеро, черна, бяла, или нещо друго, и това ме забавляваше." - казва тя.

[редактиране] 2001 г.

[редактиране] Сингълът "Lady Marmalade"

В началото на 2001 г., заедно с Кристина Агилера, Лил Ким и Мая, Пинк записва кавър на песента "Lady Marmalade" от 1974 г., на женската вокална група Labelle. Кавърът е с автентичното R'n'B — соул — фънк звучене на вокалите от оригинала, изпълнени върху осъвременен аранжимент от Пинк, Кристина и Мая, с добавени хип-хоп елементи в изпълнение на Лил Ким, и специалното участие на Миси Елиът в интрото и аутрото на песента.

Песента е записана като част от саундтрака на филма Moulin Rouge (2001 г.), и е първият сингъл от саундтрак-албума към него, издаден самостоятелно на 27 март 2001 г. от Interscope Records, и продуциран от Миси Елиът и Рокуайлдър.

Той достига #1 по продажби в САЩ, Бразилия, Аржентина и редица европейски държави, 2x платинен статут в Австралия, платинен в Германия, Белгия, Холандия, Швеция, Норвегия и Швейцария, златен във Великобритания и Австрия, и сребърен във Франция.

Автентичната вокалност на песента предоставя на Пинк възможност да изяви гласовите си способности извън съвременното R'n'B звучене, с което публиката я познава до момента. Първоначално Кристина, изпълнителката с най-дългогодишен опит на поп-сцената измежду четирите, предявява претенции към изпълнението по-голямата част от вокалите, но Пинк категорично се противопоставя на желанието ѝ и участието е разпределено равномерно помежду им.

Песента печели първата награда Грами в кариерата на Пинк, в категорията "Най-добро групово вокално поп изпълнение" (2001 г.), награда на "Radio Music Awards" за песен на годината (2001 г.), награда на "Teen Choice Awards" за песен на лятото (2001 г.) и награда на BMI (Broadcast Music Incorporated) за най-добра песен (2002 г.).

Видеоклипът към песента, режисиран от Пол Хънтър, представя четирите изпълнителки като кабаретни актриси сред декори, наподобяващи атмосферата на Мулен Руж в началото на 20-ти век.

Видеото печели наградите на MTV за най-добър филмов видеоклип и видеоклип на годината (2001 г.), награда на ASCAP (Американската общност на композиторите, авторите и музикалните издатели) за най-добър видеоклип (2002 г.), награда на списание Billboard за най-добра режисура (2002 г.), награда на MVPA (Асоциация на музикалните видео-производители) за най-добър стайлинг (2002 г.), както и други локални номинации от различни части на света.

[редактиране] Жанрово преоткриване на Пинк и сътрудничеството с Линда Пери

Въпреки успеха на дебютния ѝ албум, Пинк се чувства творчески неудовлетворена от наложеното ѝ от LaFace комерсиално звучене и R'n'B стил.

"Всички певици, които пробиха през последните години, бяха запратени в един кюп. Не искам и аз да бъда в този кюп." - казва тя.

Невъзможността да изрази себе си чрез музиката, която прави, я кара да потърси сътрудничеството на тийнейджърския си идол — Линда Пери, вокалистка на забравената по това време рок група от началото на 90-те "4 Non Blondes".

Линда, която междувременно се е оттеглила от музикалната сцена, припознава в нейно лице самата себе си като дебютиращ артист и с готовност откликва на молбата ѝ за съдействие. Творческият и емоционален синхрон между двете прераства в едно продуктивно сътрудничество и предразполага Пинк към дълго търсената музикална откровеност. Тя се установява в дома на Линда в Лос Анджелис, оборудван със собствено звукозаписно студио, където в продължение на два месеца живее и твори под нейното музикално наставничество. Двете записват демо-версии на песните за предстоящия ѝ албум с преобладаващо пънк-рок звучене и Пинк ги представя за прослушване в LaFace Records.

Ел Ей Рийд е скептичен по отношение на успеха на подобен проект и категорично се противопоставя на рязкото отклонение от R'n'B стила, на който Пинк дължи популярността си до момента. Въпреки това, Пинк е решена с цената на всичко да заложи на индивидуализма.

[редактиране] Втори самостоятелен албум "M!ssundaztood"
[редактиране] Трети самостоятелен албум "Try This"
[редактиране] Четвърти самостоятелен албум "I'm Not Dead"
[редактиране] Пети самостоятелен албум "Funhouse"

[редактиране] Личен живот

[редактиране] Отношенията в семейството

[редактиране] Авантюри

[редактиране] Бракът ѝ с Кари Харт

[редактиране] Татуировките

[редактиране] Псевдонимът "Пинк"

[редактиране] Каузи

[редактиране] Феминизъм

[редактиране] Правата на ЛГБТ-обществото

[редактиране] Защита на животните

[редактиране] Дискография

[редактиране] Студийни албуми

 Година   Албум   Информация   Статистика   Сингли 

2000 г.

Can't Take Me Home

  • Дата на издаване:
4 Април, 2000 г. - САЩ
18 Септември, 2000 г. - Великобритания
  • Издател: LaFace Records
  • Носител: CD
  • Времетраене:
54:21мин. - Международно издание
65:32мин. - Издание за САЩ
  • Продадени копия: 3.0 милиона
  • Статут:
2x Платинен - САЩ, Австралия, Канада
1x Платинен - Великобритания

2001 г.

Missundaztood
  • Дата на издаване: 20 Ноември, 2001 г.
  • Издател: Arista Records
  • Носител: CD
  • Времетраене: 55:20мин.
  • Продадени копия: 12.0 милиона
  • Статут:
6x Платинен - Международен
5x Платинен - САЩ, Канада, Великобритания
4x Платинен - Австралия, Нова Зеландия
3x Платинен - Европа
2x Платинен - Германия, Швейцария
1x Платинен - Австрия, Дания, Швеция, Норвегия, Русия
2x Златен - Франция
1x Златен - Белгия, Финландия, Бразилия
2003 г. Try This
  • Дата на издаване:
10 Ноември, 2003 г. - Великобритания
11 Ноември, 2003 г. - САЩ
  • Издател: Arista Records
  • Носител: CD
  • Времетраене:
53:00мин. - Издание за САЩ, нецензурирана версия
48:51мин. - Издание за САЩ, цензурирана версия
55:48мин. - Европейско издание
  • Продадени копия: 3.5 милиона
  • Статут:
2x Платинен - Австралия
1x Платинен - САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Швейцария
1x Златен - Франция, Австрия, Норвегия, Русия
Април 2004 г. - Европа
Юни 2005 г. - САЩ
2006 г. I'm Not Dead
  • Дата на издаване: 4 Април, 2006 г.
  • Издател: LaFace Records
  • Носител: CD
  • Времетраене: 54:07мин.
  • Продадени копия: 5.5 милиона
  • Статут:
11x Платинен - Австралия
4x Платинен - Великобритания
3x Платинен - Ирландия, Германия
2x Платинен - Швейцария, Русия, Европа, Нова Зеландия
1x Платинен - САЩ, Канада, Австрия, Белгия, Унгария, Франция
1x Златен - Швеция, Дания, Финландия
2008 г. Funhouse
  • Дата на издаване: 24 Октомври, 2008 г.
  • Издател: LaFace Records
  • Носител: CD
  • Времетраене: 47:02мин.
  • Продадени копия: 6.5 милиона
  • Статут:
11x Платинен - Австралия
3x Платинен - Великобритания, Ирландия, Германия, Австрия, Швейцария
2x Платинен - Канада, Франция, Европа
1x Платинен - САЩ, Белгия, Дания, Финландия, Русия, Индонезия
1x Златен - Швеция, Полша, Унгария, Русия, Гърция, Средния Изток

[редактиране] Концертни албуми

 Година   Албум   Информация   Статистика   Съдържание 

2006 г.

Pink: Live in Europe
  • Дата на издаване:
22 Май 2006 г. - Холандия
5 Юни, 2006 г. - САЩ
  • Издател: Sony BMG
  • Носител: DVD
  • Времетраене: 120:00мин.
  • Статут:
9x Платинен - Австралия
1x Златен - САЩ
  • Концерт от турнето "Try This Tour"
Дата на записване - 26 Март, 2004 г.
Място на записване - Manchester Evening News Arena, гр.Манчестър, Великобритания
  • On The Road With P!nk
Документален филм за турнето "Try This Tour"
2007 г. Pink: Live from Wembley Arena
  • Дата на издаване:
22 Март 2007 г. - Бразилия
13 Април 2007 г. - Германия
16 Април 2007 г. - Великобритания, Европа
17 Април 2007 г. - САЩ
2 Юни, 2007 г. - Австралия
  • Издател: LaFace Records
  • Носител: DVD
  • Времетраене: 93:15мин.
  • Статут:
15x Платинен - Австралия
3x Платинен - Германия
2x Платинен - Великобритания
1x Златен - Франция, Нова Зеландия, Бразилия
  • Концерт от турнето "I'm Not Dead"
Дата на записване - 4 Декември, 2006 г.
Място на записване - Wembley Arena, гр.Лондон, Великобритания
  • On The Road With P!nk
Документален филм за турнето "I'm Not Dead"
2009 г. Pink: Live in Australia
  • Дата на издаване:
14 Октомври 2009 г. - Австралия
28 Октомври 2009 г. - Холандия
2 Ноември, 2009 г. - Великобритания
  • Издател: LaFace Records
  • Носител: CD, DVD
  • Времетраене: 155.00мин.
  • Продадени копия: 1.0 милион
  • Статут:
28x Платинен - Австралия
1x Платинен - Германия, Нова Зеландия
1x Златен - САЩ
  • Концерт от турнето "Funhouse Tour"
Дата на записване - 18 Юли, 2009 г.
Място на записване - Sydney Entertainment Centre, гр.Сидни, Австралия
  • On Tour With P!nk
Документален филм за турнето "Funhouse Tour"

[редактиране] Сборни албуми

 Година   Албум   Информация   Статистика   Сингли 
2007 г.

Pink Box

  • Дата на издаване: 1 Декември, 2007 г.
  • Издател: LaFace Records
  • Носител: CD
2010 г.

Greatest Hits... So Far

  • Дата на издаване: 12 Ноември, 2010 г.
  • Издател: LaFace Records
  • Носител: CD, CD+DVD

[редактиране] Саудтрак сингли

 Година   Албум   Информация   Статистика 
2001 г.

Lady Marmalade

  • Дата на издаване:27 Март 2001 г.
  • Издател: Interscope
  • Носител: CD,12, maxi сингъл
2003 г.

Feel Good Time

  • Дата на издаване: Юли 2003
  • Издател: Arista
  • Носител: CD,12, maxi сингъл

[редактиране] Видеография

 Година   Видеоклип   Режисьор 
2000 г. There You Go Дейв Майърс
Most Girls
2001 г. You Make Me Sick
Lady Marmalade Пол Хънтър
Get the Party Started Дейв Майърс
2002 г. Don't Let Me Get Me
Just Like a Pill Франсис Лорънс
Family Portrait Софи Мюлер
2003 г. Feel Good Time Дейв Майърс
Trouble Софи Мюлер
2004 г. God Is a DJ Джейк Скот
Last to Know Ръсел Томас
2006 г. Stupid Girls Дейв Майърс
Who Knew The Dragons
U + Ur Hand Дейв Майърс
Nobody Knows Джейк Нава
2007 г. Dear Mr President Дейв Диомеди
Leave Me Alone (I'm Lonely) Дейвид Малет
'Cuz I Can Концертно видео от "Live From Wembley"
2008 г. So What Дейв Майърс
Sober Йонас Акерлунд
2009 г. Please Don't Leave Me Дейв Майърс
Bad Influence Концертно видео от "Live From Australia"
Funhouse Дейв Майърс
I Don't Believe You Софи Мюлер
2010 г. Raise Your Glass Дейв Майърс
2011 г. Fuckin' Perfect Дейв Майърс

[редактиране] Филмография

 Година   Филм   Роля 
2000 г. Ski To The Max Себе си
2002 г. Rollerball Рок певица
2003 г. Charlie's Angels: Full Throttle Коул-боул промоутър
2007 г. Catacombs Каролин
2009 г. SpongeBob's Truth or Square Себе си
2010 г. Get Him to the Greek Себе си
2011 г. Happy Feet 2 Глория (певческа партия)

[редактиране] Турнета

В ранен етап от кариерата си Пинк се изявява като подгряващ артист в турнета на Лени Кравиц, 'N Sync, Джанет Джексън, Джъстин Тимбърлейк.

Самата тя има 4 световни и 1 европейско турне.

Единственият планиран концерт на Пинк в България, насрочен за 1 юли 2007 г. на стадион "Академик" - гр.София, в рамките на турнето "I'm Not Dead", е първоначално отложен с два дни, а впоследствие и отменен поради лошо здравословно състояние.

 Година   Турне   Информация   Статистика   Албум 
2002 г. Party Tour
  • Начална дата: 2 Май, 2002 г.
  • Крайна дата: 14 Декември, 2002 г.
  • Брой концерти: 54
  • Дестинации: САЩ, Европа, Азия, Океания
  • M!ssundaztood
2004 г. Try This Tour
  • Начална дата: 19 Февруари, 2004 г.
  • Крайна дата: 24 Август, 2004 г.
  • Брой концерти: 69
  • Дестинации: Европа, Австралия
  • Try This
2006 - 2007 г. I'm Not Dead Tour
  • Начална дата: 24 Юни, 2006 г.
  • Крайна дата: 8 Декември, 2007 г.
  • Брой концерти: 160
  • Дестинации: САЩ, Европа, Азия, Африка, Океания
  • Продадени билети: 203,412 (94%)
  • Печалба: $23.2 милиона
  • I'm Not Dead
2009 г. Funhouse Tour
  • Начална дата: 9 Февруари, 2009 г.
  • Крайна дата: 20 Декември, 2009 г.
  • Брой концерти: 151
  • Дестинации: САЩ, Европа, Австралия
  • Продадени билети: 975,070 (98%)
  • Печалба: $70.5 милиона
  • Funhouse
2010 г. Funhouse Summer Carnival Tour
  • Начална дата: 29 Май, 2010 г.
  • Крайна дата: 25 Юли, 2010 г.
  • Брой концерти: 34
  • Дестинации: Европа
  • Печалба: $19.0 милиона
  • Funhouse

[редактиране] Награди

[редактиране] Награди Grammy

  • Най-добър поп дует/група:"Lady Marmalade" (2002)
  • Най-добро женско рок изпълнение: "Trouble" (2004)

[редактиране] Награди на MTV и MTV Европа

  • Видео на годината: "Lady Marmalade" (2001)
  • Най-добро видео от филм: "Lady Marmalade"(2001)
  • Най-добро женско видео: "Get The Party Started"(2002)
  • Най-добро денс видео: "Get The Party Started"(2002)
  • Най-добро поп видео: "Stupid Girls" (2006)
  • Най-добра песен "Get The Party Started"(2002)
  • Най-добри женски вокали(won)(2002)

[редактиране] Други

  • Best Musical Buddy (won) (2006)(AIM Buddy Awards)
  • Best Pop New Artist Clip of the Year: "There You Go" (won) (2000)(Billboard Music Video Awards)
  • Director of the Year (Paul Hunter): "Lady Marmalade" (won) (2001)(Billboard Music Video Awards)
  • Best New Female Artist (won) (2000)(Billboard Magazine)
  • Favorite Female Artist (won) (2001)(Blockbuster Entertainment Awards)
  • "Lady Marmalade" (won) (2002) (BMI Award)
  • Best International Female Artist (won) (2003)(Brit Awards)
  • Popular Duo/Group Video: "Lady Marmalade" (won) (2002)(Channel [V] Thailand Music Video Awards)
  • International Solo Artist of the Year (won) (2006) (Glamour Magazine)
  • Favourite Female Singer (won) (2002)(Kids' Choice Awards)
  • Favourite Female Singer (won) (2002)(Kids' Choice Awards)
  • Best International Artist (won) (2002)(MTV Video Music Award (Latin America))
  • Best Video from a Film: "Feel Good Time" (won) (2004)(MTV Video Music Awards (Japan))
  • Download of the Year: "Who Knew" (won) (2007)(MTV Australia Video Music Awards (Australia))
  • Best Female Artist: "U + Ur Hand" (won) (2007)(MTV Australia Video Music Awards (Australia))
  • 20 Times at No.1 on TRL Germany: "Who Knew" (won) (2006)(MTV Germany Golden Tape)
  • My Favorite Video: "Lady Marmalade" (won) (2001)(My VH1 Awards)
  • Is It Hot in Here or Is It Just My Video: "Lady Marmalade" (won) (2001)(My VH1 Awards)
  • Best Styling in a Video: "Lady Marmalade" (won) (2002)(MVPA Video Award)
  • Favorite Female Artist (won) (2001)(Nickelodeon Kids' Choice Awards)
  • Best New Artist (won) (2001)(Nickelodeon Kids' Choice Awards)
  • Favorite Female Singer (won') (2002)(Nickelodeon Kids' Choice Awards)
  • Favorite Song: "Get The Party Started" (won) (2002)(Nickelodeon Kids' Choice Awards)
  • Best Belly Button (won) (2002)(Premios Conexion MTV (Conexion MTV Awards, Latin America))
  • Best Video: "Get The Party Started" (won) (2002)(Q Awards)
  • Song of the Year Top 40 Pop Radio: "Lady Marmalade" (won) (2001)(Radio Music Awards)
  • Best International Album: I'm Not Dead (won) (2007)(Rockbjörnen Awards)
  • Song of the Summer: "Lady Marmalade" (won) (2001)(Teen Choice Awards)
  • Best Video of the Year: "Lady Marmalade" (won) (2002)(TMF Awards Holland)
  • Best Video of the Year: "Lady Marmalade" (won) (2001)(TMF Awards Belgium)
  • Best American Pop (won) (2003)(World Music Awards)
  • Best Rock Female Artist (won) (2003)(World Music Awards)
  • Best Fun Video: "Stupid Girls" (won) (2006)(Yahoo Online Music Video Awards)

[редактиране] Цитати

  • "Всички сме розови отвътре. Във вените ни тече една и съща кръв. Красотата е в различията ни."


[редактиране] За детството

  • "Все се катерех по дърветата, карах скейт, такива неща. Дълго време си мислех, че е трябвало да се родя момче, но много се радвам, че съм си момиче. Не мога да си представя какво е да се разхождаш с нещо, което се развява между краката ти. Колко ли е досадно."
  • "Винаги съм се стараела да провокирам. Не харесвате хора със зелена коса? Още утре ще се боядисам зелена. Момичетата не карали скейт? Само гледай — аз ще бъда по-добър скейтър от теб. Така съм устроена. Винаги съм се опитвала да доказвам нещо."
  • "Когато бях малка, родителите на другите деца не ме пускаха да вечерям у тях. А сега казват: Когато детето ми порасне, искам да стане като Пинк."
  • "Не са били много хората, способни да ме подведат по акъла си. Затова и не ме възприемаха. Общо взето, не бях добре приета."
  • "Когато бях в седми клас, майка ми ме хвана да пуша, и за наказание ме накара да изпуша цялата кутия. Това наистина ме сдуха, защото ми свършиха цигарите."
  • "Бях екстремистка... От скейтър, през хип-хоп танцьорка, рейвърка, до вокалистка на рок-банда — с всичко се справях, и то едновременно."

[редактиране] За музиката

  • "На хората им отнема години да обърнат негативизма си в нещо позитивно. На мен ми отнема един албум време."
  • "Изгубила съм много приятели по различни причини, дрога, шофиране в нетрезво състояние, самоубийства. Това много ми тежи. Нещата, за които пиша, са нещата, които ме натъжават."
  • "Понякога е нужна трагедия, за да ни сплоти. А понякога е нужна само музика."

[редактиране] За кариерата

  • "Искам да накарам хората да превъзмогнат различията си, защото за музиката няма граници."
  • "Ще завладея целия ш*бан свят и ще го пребоядисам в розово. Ще накарам хората да забравят Мадона."

[редактиране] За себе си

  • "Не се опитвам да изглеждам сладникаво, не се преструвам на такава, каквато не съм. Аз съм това, което виждате. Да ме харесва, който ще."
  • "Не съм перфектна, затова вероятно не съм най-безопасният модел на подражание, но поне съм честна, така че всичко, което правя, е искрено."
  • "Баща ми ме е отгледал с доста добри съвети: Винаги казвай истината. Бъди откровена. Може да нямаш много приятели, но никога няма да имаш врагове, защото хората ще са наясно с намеренията ти."
  • "Вмомента оценявам факта, че съм момиче, повече от всякога. Има известна борба в това, но пък е толкова удовлетворяващо да докажеш на мъжете, че ги превъзхождаш в нещо."
  • "Много хора не смятат, че жените са достатъчно умни, достатъчно силни или самостоятелни, за да се справят. Просто трябва да се докажеш."
  • "Всеки човек страда от раздвоение на личността. Можеш да бъдеш едновременно силен и уязвим. Аз ли? Аз съм около 5-6 души в едно."
  • "Доста съм самоуверена, и в същото време уязвима. Аз съм ходещо противоречие."
  • "Аз съм беззъб тигър, много ръмжа, но не хапя."
  • "С първите ми изяви хората недоумяваха дали съм гей, хетеро, черна, бяла, или нещо друго, и това ме забавляваше. Забавляваше ме фактът, че невъзможността да ме определят ги плашеше."
  • "Колкото до етническата принадлежност, аз съм си просто розова. Ако се вярва на тая работа с цветовете, дето всеки човек трябва да представлява някакъв определен нюанс, като пастели, наредени в кутийка, ами тогава би трябвало поне да мога да избера собствения си цвят, не мислите ли?"
  • "Винаги съм смятала, че ще бъда баба, която отглежда трева на тавана и учи внуците си да свиват."
  • "Присмиват ми се за това, че съм различна. На мен пък ми е смешно, че всички те са еднакви."
  • "Винаги съм искала куче на име F*cker, a когато си го взех, той беше толкова мъничък и сладичък, че наистина си беше един сладък малък "f*cker". Като го изведа на плажа, и викна "F*cker!", поне 50 души се обръщат. А аз си казвам: "Не викам теб, нито теб — ето го, той тича към мен."

[редактиране] Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици