Пинк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пинк
Pink 1.jpg
Информация
Рождено име Алиша Бет Мур
Също известен като Пинк
Родена 8 септември 1979 г. - на 34 години в момента ; гр. Дойлстаун, щат Пенсилвания,
Знаме на САЩ САЩ
Стил поп
рок

R'n'B-по-ранни години

сооул-по-ранни години
Занятие(я) Музикален изпълнител, композитор, текстописец, продуцент
Музикален инструмент Вокали (контраалт), китара, клавирни инструменти, ударни инструменти
Години на активност 1995 г.-сега
Музикален издател LaFace Records, Arista Records, Zomba, Sony BMG, Legacy, RCA
Уебсайт PinksPage.com

Пинк (Pink, P!nk) е сценичният псевдоним на Алиша Бет Мур (Alecia Beth Moore) - американска поп, рок, R'n'B, соул, индипендънт изпълнителка (контраалт), композитор, текстописец, музикален продуцент, с независими актьорски, режисьорски, танцови и акробатични изяви.

Кариерата ѝ набира популярност от 2000 г. насам. С шест студийни албума, една компилация, шест концертни турнета, многобройни челни позиции в световните музикални класации, 2 награди "Грами", 5 музикални награди на MTV, 2 награди "Брит" и над 34 милиона продадени албума, през 2009 г. Пинк оглавява класацията на Билборд за поп-изпълнител на десетилетието (2000-2010 г.).

Ранни години[редактиране | edit source]

Пинк е родена като Алиша Бет Мур на 8 септември 1979 г. в гр.Дойлстаун, щат Пенсилвания, САЩ, в семейството на Джудит Мур (медицинска сестра от еврейски произход) и Джеймс Мур-Младши (военен ветеран от Виетнам, католик). Има с две години по-голям брат — Джейсън.

Детство[редактиране | edit source]

Любовта ѝ към музиката е силно повлияна от баща ѝ, който в детството ѝ често свирел на китара, изпълнявал заедно с нея собствени и популярни парчета, и самият той мечтаел да е рок-звезда.

Алиша прекарва ранните си години във фамилната къща в Дойлстаун, където още от дете се изявява с участия в местни артистични програми и конкурси. През 1987 г. родителите ѝ се развеждат, като 8-годишната Алиша и брат ѝ остават под попечителството на майката. Съкрушена от съпътстващите развода семейни скандали и раздялата с баща си, тя намира утеха единствено в музиката.

"Пеенето беше единствения начин да накарам всички да замълчат и да ме изслушат." - казва Пинк.

Тийнейджърска възраст[редактиране | edit source]

Поверена на целодневно работещата си майка, тя навлиза в тежък тийнейджърски период. Започва да пуши още на 9 г., на 12 експериментира с различни видове дрога, на 14 вече се бори с алкохолната зависимост, прекратява обучението си в местната гимназия, често задържана в местния полицейски участък за различни вандалски и криминални прояви, разпространение на дрога, кражби и др.

"Толкова пъти съм била на крачка от смъртта като малка. Опирали са ми пистолет в главата, и какво ли още не. Има толкова много деца без мечти и цели в живота, които лесно могат да се забъркат в разни опасни престъпления. Аз лично съм погребвала приятели. Родителите ми се опитваха да ме изправят някак, но все не им се получаваше. Никой не можеше да ми дава акъл. На всекиго казвах: Че какъв си ти? Можеш да ме целунеш отзад." - спомня си Пинк.

Отхвърлена от обществото и отчуждена от собствените си родители, тя се затваря в себе си и намира отдушник на чувствата си в страстта към изкуството.

"Беше боядисала стаята си в черно, пишеше мрачна поезия, която звучеше тревожно." - казва майка ѝ.

Поради неконтролируемото ѝ поведение и непрестанните конфликти с майка ѝ, Алиша е изгонена от дома си и на 15-годишна възраст се мести при баща си и новото му семейство във Филаделфия.

Първи стъпки на музикалната сцена[редактиране | edit source]

През тежката емоционална криза, в която изпада след развода на родителите си, и мрачния пубертет, единственото, което я крепи, е музиката. Силно влияние върху вдъхновението ѝ оказва творчеството на Линда Пери (4 Non Blondes), Джанис Джоплин, Бет Мидлър, Стивън Тайлър (Aerosmith), Фреди Меркюри (Queen), Били Джоел, Мадона, Майкъл Джексън, Indigo Girls, Дон Маклийн, 2Pac, Notorious B.I.G. и др.

Още от дете Алиша се изпълнява кънтри песни на събиранията, провеждани в Дойлстаун в чест на ветераните от Виетнам, и пее госпъл в хора на местната баптистка църква. На 13 годишна възраст тя се присъединява като вокалистка към тийнейджърската пънк-рок банда "Middleground". За няколко месеца "Middleground" добиват популярност и печелят няколко конкурса на локално ниво, но след загуба на надпяване с конкурентна банда - "The Jetsists", групата претърпява перипетии и се разпада.

По-късно, след преместването при баща ѝ, 15-годишната Алиша се впуска в нощния живот на Филаделфия. Една вечер се качва на сцената в един от местните клубове и привлича вниманието на посетителите с кавър на Мери Джей Блайдж. Афроамериканската публика е очарована от диапазона на пеещото соул бяло момиче. От този момент нататък тя бързо набира популярност на местната клубна сцена, изоставя тежкия тийнейджърски период зад гърба си и се отдава изцяло на певческите си изяви.

Група "Choice"[редактиране | edit source]

През 1995 г. 16-годишната Алиша Мур, заедно с две други момичета — Криси Конуей и Шарън Фланагън, основават базираната в Ню Джърси женска R'n'B-група Choice. Демо на тяхната първа песен "Key To My Heart" е изпратено в офиса на звукозаписната компания LaFace Records, Атланта, Джорджия. Президентът на LaFace Records — Ел Ей Рийд, е изумен от R'n'B-звученето на трите бели момичета. Той урежда полет на групата до Атланта и след прослушване сключва звукозаписен договор с тях, подписан от името на родителите им, тъй като до момента нито една от тях не е навършила пълнолетие. Момичетата се местят в Атланта, където в продължение на две години живеят под един покрив и записват първия си албум. През 1996 г. песента "Key To My Heart" е включена в саундтрака на филма "Kazaam".

В края на 1997 г. "Choice" дебютират пред обществото на музикалния бизнес със свое изпълнение на коледното парти на LaFace Records. По време на изпълнението, вокалите и присъствието на Алиша се открояват осезаемо на фона на останалите две момичета, чието слабо представяне се оказва провал за участието на групата. След несполучливата им изява Ел Ей Рийд решава да прекрати договора си с тях и отменя издаването на дебютния им албум, като поставя Алиша пред ултиматум — тя е принудена да избира между възможността да напусне LaFace Records заедно с колежките си, или да се раздели с групата и да остане в LaFace като самостоятелен артист.

Алтернативата да изостави момичетата, към които е силно привързана, е изключително тежък избор за нея. След предоставения ѝ срок за размисъл тя взема решение да поеме по пътя на самостоятелната кариера, като на по-късен етап ангажира Криси и Шарън с изпълнението на беквокалите в първия си самостоятелен албум. Седмица по-късно се появява в офиса на LaFace Records с изцяло нова външност — късо подстригана ярко розова коса, и започва работа по записването на дебютния си албум под псевдонима Пинк.

Първи самостоятелен албум "Can't Take Me Home"[редактиране | edit source]

Първият самостоятелен албум на Пинк, озаглавен "Can't Take Me Home", е издаден на 4 Април, 2000 г. в САЩ и на 18 септември, 2000 г. във Великобритания от звукозаписната компания LaFace Records. С осъществяването му се ангажират автори и продуценти, изиграли ключова роля в кариерите на TLC, Destiny's Child, Алия, Тони Бракстън, Марая Кери, Уитни Хюстън и др. Албумът съдържа 13 песни, 7 от които написани с авторско участие на самата Пинк. Музиката е съвременно R'n'B, а текстовете засягат темите за любовта, раздялата, междуполовите взаимоотношения и женската еманципация.

С над 2 милиона продадени копия в САЩ, "Can't Take Me Home" се изкачва до 21-ва позиция в класацията "Billboard 200" за най-продавани албуми.

Албумът реализира три сингъла:

  • "There You Go" (2000 г.), една от авторските песни на Пинк, достига #2 и платинен статут с над 70 000 продадени копия в Австралия, #7 и златен статут в САЩ.
  • "Most Girls" (2000 г.), достигнал #1 и платинен статут в Австралия, #4 в САЩ.
  • "You Make Me Sick" (2001 г.), достигнал #25 и златен статут в Австралия, #52 в САЩ. Включен е в саундтрака на филма "Save The Last Dance" (2001 г.).

С екстравагантната си външност, андрогинно излъчване и феминистки послания Пинк се доближава до индивидуализма на R'n'B артисти като женската група TLC, певицата Келис и др.

"С първите ми изяви хората недоумяваха дали съм гей, хетеро, черна, бяла, или нещо друго, и това ме забавляваше." - казва тя.

Сингълът "Lady Marmalade"[редактиране | edit source]

В началото на 2001 г., заедно с Кристина Агилера, Лил Ким и Мая, Пинк записва кавър на песента "Lady Marmalade" от 1974 г., на женската вокална група Labelle. Кавърът е с автентичното R'n'B — соул — фънк звучене на вокалите от оригинала, изпълнени върху осъвременен аранжимент от Пинк, Кристина и Мая, с добавени хип-хоп елементи в изпълнение на Лил Ким, и специалното участие на Миси Елиът в интрото и аутрото на песента.

Песента е записана като част от саундтрака на филма Moulin Rouge (2001 г.), и е първият сингъл от саундтрак-албума към него, издаден самостоятелно на 27 март 2001 г. от Interscope Records, и продуциран от Миси Елиът и Рокуайлдър.

Той достига #1 по продажби в САЩ, Бразилия, Аржентина и редица европейски държави, 2x платинен статут в Австралия, платинен в Германия, Белгия, Холандия, Швеция, Норвегия и Швейцария, златен във Великобритания и Австрия, и сребърен във Франция.

Автентичната вокалност на песента предоставя на Пинк възможност да изяви гласовите си способности извън съвременното R'n'B звучене, с което публиката я познава до момента. Първоначално Кристина, изпълнителката с най-дългогодишен опит на поп-сцената измежду четирите, предявява претенции към изпълнението по-голямата част от вокалите, но Пинк категорично се противопоставя на желанието ѝ и участието е разпределено равномерно помежду им.

Песента печели първата награда Грами в кариерата на Пинк, в категорията "Най-добро групово вокално поп изпълнение" (2001 г.), награда на "Radio Music Awards" за песен на годината (2001 г.), награда на "Teen Choice Awards" за песен на лятото (2001 г.) и награда на BMI (Broadcast Music Incorporated) за най-добра песен (2002 г.).

Видеоклипът към песента, режисиран от Пол Хънтър, представя четирите изпълнителки като кабаретни актриси сред декори, наподобяващи атмосферата на Мулен Руж в началото на 20-ти век.

Видеото печели наградите на MTV за най-добър филмов видеоклип и видеоклип на годината (2001 г.), награда на ASCAP (Американската общност на композиторите, авторите и музикалните издатели) за най-добър видеоклип (2002 г.), награда на списание Billboard за най-добра режисура (2002 г.), награда на MVPA (Асоциация на музикалните видео-производители) за най-добър стайлинг (2002 г.), както и други локални номинации от различни части на света.

Жанрово преоткриване на Пинк и сътрудничеството с Линда Пери[редактиране | edit source]

Въпреки успеха на дебютния ѝ албум, Пинк се чувства творчески неудовлетворена от наложеното ѝ от LaFace комерсиално звучене и R'n'B стил.

"Всички певици, които пробиха през последните години, бяха запратени в един кюп. Не искам и аз да бъда в този кюп." - казва тя.

Невъзможността да изрази себе си чрез музиката, която прави, я кара да потърси сътрудничеството на тийнейджърския си идол — Линда Пери, вокалистка на забравената по това време рок група от началото на 90-те "4 Non Blondes".

Линда, която междувременно се е оттеглила от музикалната сцена, припознава в нейно лице самата себе си като дебютиращ артист и с готовност откликва на молбата ѝ за съдействие. Творческият и емоционален синхрон между двете прераства в едно продуктивно сътрудничество и предразполага Пинк към дълго търсената музикална откровеност. Тя се установява в дома на Линда в Лос Анджелис, оборудван със собствено звукозаписно студио, където в продължение на два месеца живее и твори под нейното музикално наставничество. Двете записват демо-версии на песните за предстоящия ѝ албум с преобладаващо пънк-рок звучене и Пинк ги представя за прослушване в LaFace Records.

Ел Ей Рийд е скептичен по отношение на успеха на подобен проект и категорично се противопоставя на рязкото отклонение от R'n'B стила, на който Пинк дължи популярността си до момента. Въпреки това, Пинк е решена с цената на всичко да заложи на индивидуализма.

Втори самостоятелен албум "M!ssundaztood"[редактиране | edit source]

Трети самостоятелен албум "Try This"[редактиране | edit source]

Четвърти самостоятелен албум "I'm Not Dead"[редактиране | edit source]

Пети самостоятелен албум "Funhouse"[редактиране | edit source]

Шести самостоятелен албум "­The Truth About Love"[редактиране | edit source]

Личен живот[редактиране | edit source]

Дискография[редактиране | edit source]

Студийни албуми[редактиране | edit source]

Видео албуми[редактиране | edit source]

  • Pink: Live in Europe (2006)
  • Live from Wembley Arena, London, England (2007)
  • Funhouse Tour: Live in Australia (2009)

Компилации[редактиране | edit source]

Сингли[редактиране | edit source]

Видеография[редактиране | edit source]

Видеоклип Премиера Албум
There you go 2000 Can't take me home
Most girls 2000 Can't take me home
You make me sick 2001 Can't take me home
Lady Marmalade 2001 -
Get the party started 2001 Missundaztood
Don't let me get me 2002 Missundaztood
Just like a pill 2002 Missundaztood
Family portrait 2002 Missundaztood
Feel good time 2003 Try this
Trouble 2003 Try this
God is a DJ 2004 Try this
Last to know 2004 Try this
Stupid girls 2006 I'm not dead
Who knew 2006 I'm not dead
The dragons 2006 I'm not dead
U + Ur hand 2006 I'm not dead
Nobody knows 2006 I'm not dead
Dear Mr president 2007 I'm not dead
Leave me alone (I'm lonely) 2007 I'm not dead
So what 2008 Funhouse
Sober 2008 Funhouse
Please don't leave me 2009 Funhouse
Funhouse 2009 Funhouse
I don't believe you 2009 Funhouse
Raise your glass 2010 Greatest hits... so far!!!
Fuckin' perfect 2011 Greatest hits... so far!!!
Blow me (One last kiss) 2012 The truth about love
Try 2012 The truth about love
Just give me a reason 2013 The truth about love
True love 2013 The truth about love
Walk of shame 2013 The truth about love
Are we all we are 2013 The truth about love

Филмография[редактиране | edit source]

 Година   Филм   Роля 
2000 Ski To The Max Себе си
2002 Rollerball Рок певица
2003 Charlie's Angels: Full Throttle Коул-боул промоутър
2007 Catacombs Каролин
2009 SpongeBob's Truth or Square Себе си
2010 Get Him to the Greek Себе си
2011 Весели крачета 2 Глория (глас)

Турнета[редактиране | edit source]

В ранен етап от кариерата си Пинк се изявява като подгряващ артист в турнета на Лени Кравиц, 'N Sync, Джанет Джексън, Джъстин Тимбърлейк.

Самата тя има 4 световни и 1 европейско турне.

Единственият планиран концерт на Пинк в България, насрочен за 1 юли 2007 г. на стадион "Академик" - гр.София, в рамките на турнето "I'm Not Dead", е първоначално отложен с два дни, а впоследствие и отменен поради лошо здравословно състояние.

  • Party Tour (2002)
  • Try This Tour (2004)
  • I'm Not Dead Tour (2006-2007)
  • Funhouse Tour (2009)
  • Funhouse Summer Carnival Tour (2010)
  • The Truth About Love Tour (2013)

Награди[редактиране | edit source]

Награди Grammy[редактиране | edit source]

  • Най-добър поп дует/група:"Lady Marmalade" (2002)
  • Най-добро женско рок изпълнение: "Trouble" (2004)

Награди на MTV и MTV Европа[редактиране | edit source]

  • Видео на годината: "Lady Marmalade" (2001)
  • Най-добро видео от филм: "Lady Marmalade"(2001)
  • Най-добро женско видео: "Get The Party Started"(2002)
  • Най-добро денс видео: "Get The Party Started"(2002)
  • Най-добро поп видео: "Stupid Girls" (2006)
  • Най-добра песен "Get The Party Started"(2002)
  • Най-добри женски вокали(won)(2002)

Други[редактиране | edit source]

  • Best Musical Buddy (won) (2006)(AIM Buddy Awards)
  • Best Pop New Artist Clip of the Year: "There You Go" (won) (2000)(Billboard Music Video Awards)
  • Director of the Year (Paul Hunter): "Lady Marmalade" (won) (2001)(Billboard Music Video Awards)
  • Best New Female Artist (won) (2000)(Billboard Magazine)
  • Favorite Female Artist (won) (2001)(Blockbuster Entertainment Awards)
  • "Lady Marmalade" (won) (2002) (BMI Award)
  • Best International Female Artist (won) (2003)(Brit Awards)
  • Popular Duo/Group Video: "Lady Marmalade" (won) (2002)(Channel [V] Thailand Music Video Awards)
  • International Solo Artist of the Year (won) (2006) (Glamour Magazine)
  • Favourite Female Singer (won) (2002)(Kids' Choice Awards)
  • Favourite Female Singer (won) (2002)(Kids' Choice Awards)
  • Best International Artist (won) (2002)(MTV Video Music Award (Latin America))
  • Best Video from a Film: "Feel Good Time" (won) (2004)(MTV Video Music Awards (Japan))
  • Download of the Year: "Who Knew" (won) (2007)(MTV Australia Video Music Awards (Australia))
  • Best Female Artist: "U + Ur Hand" (won) (2007)(MTV Australia Video Music Awards (Australia))
  • 20 Times at No.1 on TRL Germany: "Who Knew" (won) (2006)(MTV Germany Golden Tape)
  • My Favorite Video: "Lady Marmalade" (won) (2001)(My VH1 Awards)
  • Is It Hot in Here or Is It Just My Video: "Lady Marmalade" (won) (2001)(My VH1 Awards)
  • Best Styling in a Video: "Lady Marmalade" (won) (2002)(MVPA Video Award)
  • Favorite Female Artist (won) (2001)(Nickelodeon Kids' Choice Awards)
  • Best New Artist (won) (2001)(Nickelodeon Kids' Choice Awards)
  • Favorite Female Singer (won') (2002)(Nickelodeon Kids' Choice Awards)
  • Favorite Song: "Get The Party Started" (won) (2002)(Nickelodeon Kids' Choice Awards)
  • Best Belly Button (won) (2002)(Premios Conexion MTV (Conexion MTV Awards, Latin America))
  • Best Video: "Get The Party Started" (won) (2002)(Q Awards)
  • Song of the Year Top 40 Pop Radio: "Lady Marmalade" (won) (2001)(Radio Music Awards)
  • Best International Album: I'm Not Dead (won) (2007)(Rockbjörnen Awards)
  • Song of the Summer: "Lady Marmalade" (won) (2001)(Teen Choice Awards)
  • Best Video of the Year: "Lady Marmalade" (won) (2002)(TMF Awards Holland)
  • Best Video of the Year: "Lady Marmalade" (won) (2001)(TMF Awards Belgium)
  • Best American Pop (won) (2003)(World Music Awards)
  • Best Rock Female Artist (won) (2003)(World Music Awards)
  • Best Fun Video: "Stupid Girls" (won) (2006)(Yahoo Online Music Video Awards)

Цитати[редактиране | edit source]

  • "Всички сме розови отвътре. Във вените ни тече една и съща кръв. Красотата е в различията ни."

За детството[редактиране | edit source]

  • "Все се катерех по дърветата, карах скейт, такива неща. Дълго време си мислех, че е трябвало да се родя момче, но много се радвам, че съм си момиче. Не мога да си представя какво е да се разхождаш с нещо, което се развява между краката ти. Колко ли е досадно."
  • "Винаги съм се стараела да провокирам. Не харесвате хора със зелена коса? Още утре ще се боядисам зелена. Момичетата не карали скейт? Само гледай — аз ще бъда по-добър скейтър от теб. Така съм устроена. Винаги съм се опитвала да доказвам нещо."
  • "Когато бях малка, родителите на другите деца не ме пускаха да вечерям у тях. А сега казват: Когато детето ми порасне, искам да стане като Пинк."
  • "Не са били много хората, способни да ме подведат по акъла си. Затова и не ме възприемаха. Общо взето, не бях добре приета."
  • "Когато бях в седми клас, майка ми ме хвана да пуша, и за наказание ме накара да изпуша цялата кутия. Това наистина ме сдуха, защото ми свършиха цигарите."
  • "Бях екстремистка... От скейтър, през хип-хоп танцьорка, рейвърка, до вокалистка на рок-банда — с всичко се справях, и то едновременно."

За музиката[редактиране | edit source]

  • "На хората им отнема години да обърнат негативизма си в нещо позитивно. На мен ми отнема един албум време."
  • "Изгубила съм много приятели по различни причини, дрога, шофиране в нетрезво състояние, самоубийства. Това много ми тежи. Нещата, за които пиша, са нещата, които ме натъжават."
  • "Понякога е нужна трагедия, за да ни сплоти. А понякога е нужна само музика."

За кариерата[редактиране | edit source]

  • "Искам да накарам хората да превъзмогнат различията си, защото за музиката няма граници."
  • "Ще завладея целия ш*бан свят и ще го пребоядисам в розово. Ще накарам хората да забравят Мадона."

За себе си[редактиране | edit source]

  • "Не се опитвам да изглеждам сладникаво, не се преструвам на такава, каквато не съм. Аз съм това, което виждате. Да ме харесва, който ще."
  • "Не съм перфектна, затова вероятно не съм най-безопасният модел на подражание, но поне съм честна, така че всичко, което правя, е искрено."
  • "Баща ми ме е отгледал с доста добри съвети: Винаги казвай истината. Бъди откровена. Може да нямаш много приятели, но никога няма да имаш врагове, защото хората ще са наясно с намеренията ти."
  • "Вмомента оценявам факта, че съм момиче, повече от всякога. Има известна борба в това, но пък е толкова удовлетворяващо да докажеш на мъжете, че ги превъзхождаш в нещо."
  • "Много хора не смятат, че жените са достатъчно умни, достатъчно силни или самостоятелни, за да се справят. Просто трябва да се докажеш."
  • "Всеки човек страда от раздвоение на личността. Можеш да бъдеш едновременно силен и уязвим. Аз ли? Аз съм около 5-6 души в едно."
  • "Доста съм самоуверена, и в същото време уязвима. Аз съм ходещо противоречие."
  • "Аз съм беззъб тигър, много ръмжа, но не хапя."
  • "С първите ми изяви хората недоумяваха дали съм гей, хетеро, черна, бяла, или нещо друго, и това ме забавляваше. Забавляваше ме фактът, че невъзможността да ме определят ги плашеше."
  • "Колкото до етническата принадлежност, аз съм си просто розова. Ако се вярва на тая работа с цветовете, дето всеки човек трябва да представлява някакъв определен нюанс, като пастели, наредени в кутийка, ами тогава би трябвало поне да мога да избера собствения си цвят, не мислите ли?"
  • "Винаги съм смятала, че ще бъда баба, която отглежда трева на тавана и учи внуците си да свиват."
  • "Присмиват ми се за това, че съм различна. На мен пък ми е смешно, че всички те са еднакви."
  • "Винаги съм искала куче на име F*cker, a когато си го взех, той беше толкова мъничък и сладичък, че наистина си беше един сладък малък "f*cker". Като го изведа на плажа, и викна "F*cker!", поне 50 души се обръщат. А аз си казвам: "Не викам теб, нито теб — ето го, той тича към мен."

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за