Пионер 11
 Пионер 11 до планета Сатурн (художествено изображение) |
|
| Общи данни | |
|---|---|
| По програма на | Пионер |
| Основни изпълнители | Изследователски център Амес, НАСА |
| Основни цели | достигане на дълбокия космос |
| Орбита/траектория | покрай Юпитер, Сатурн, външната Слънчева система |
| Запуск | 5 април 1973 |
| Стартова установка | Атлас-Кентавър/TE364-4 |
| Маса | 259 kg |
| Продължителност | неизвестна (8 212 дни от изстрелването до края на мисията на 30 септември 1995 г., когато се губи контакт с апарата) |
| Уебстраница | http://www.nasa.gov/mission_pages/pioneer/index.html |
| Международно означение | {{{COSPAR}}} |
| Оборудване | |
|
|
Пионер 11 (на английски: Pioneer 11) e втория космически апарат прекосил астероидния пояс и първият посетил Сатурн. Пионер 11 използва гравитацията и гравитационно подпомагане от планета Юпитер за да нагоди траекторията си към Сатурн. Стартът е на 5 април 1973 г. от ВВС база Кейп Канаверъл.[1][2] Маса му е 258,5 kg, в това число научни прибори - 30 kg. Височина - 2,9 m. Максимален размер(диаметър на отражателя на остронасочената антена) — 2,75 m. Бордовият енергиен източник работи с плутоний-238. Апарата функционира до ноември 1995 г., когато предава последния си достигнал до Земята сигнал.[3]
След преминаването на Пионер 10 през астероидния пояс, на 5 април 1973 г. с ракета Атлас е изстрелян и апарата Пионер 11. През декември 1974 г. сондата прелита на около 40 000 км над облаците на Юпитер и предава подробни снимки на планетата. През септември 1979 г. прелита на около 20 000 km от повърхността на Сатурн. Провежда различни измервания и предава фотографии на планетата и спътника Титан. В 1995 г. връзката с космическия апарат е загубена. Тези две сонди поставят началото на изследванията на външните планети от нашата слънчева система. Пионер 10 и Пионер 11 носят на борда си плочка с послание за евентуалните цивилизации, които може да открият двата апарата. Покойният Карл Сейгън е помогнал за съставянето на тази плочка, носеща илюстрация на мъж и жена и положението на Земята в Галактиката. Подобно на съобщение в бутилка, тази плочка ще пътешества в космическото пространство и е възможно един ден да бъде открита от чужда цивилизация.
Съдържание |
Среща с Юпитер [редактиране]
По време на най-голямото си доближаване до Юпитер на височина 34 000 km от планетата осъществено на 2 декември 1974 г.[4] апаратът заснема Голямото червено петно. Направени са първите наблюдения на обширните полярни региони на планетата и е определена масата на юпитеровия спътник Калисто. Пионер 11 използва масата на Юпитер за да нагоди траекторията си към Сатурн.
- Снимки на Пионер 11 от Юпитер
-
Голямото червено петно (image C3)
-
Юпитер (image C6)
-
Северното полукълбо на Юпитер
Среща със Сатурн [редактиране]
Пионер 11 преминава покрай Сатурн на 1 септември 1979 г. на разстояние 21 000 km от най-високите облаци на планетата.
- Снимки на Пионер 11 от Сатурн
-
Снимка на Сатурн (image F81). Направена на 1979/08/26 и показваща спътника Рея
-
Снимка на Сатурн направена на 1979/09/01
Източници [редактиране]
- ↑ http://solarsystem.nasa.gov/missions/profile.cfm?MCode=Pioneer_11
- ↑ http://www.nasa.gov/centers/ames/missions/archive/pioneer.html
- ↑ http://solarsystem.nasa.gov/missions/profile.cfm?MCode=Pioneer_11
- ↑ http://starbrite.jpl.nasa.gov/pds/viewMissionProfile.jsp?MISSION_NAME=PIONEER%2011
Външни препратки [редактиране]
|
|||||
