Пирава
| Пирава Пирава | |
| — село — | |
 | |
  Пирава | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Валандово |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 160 m |
| Население | 1844 души (2002) |
| Пощенски код | 2463 |
| МПС код | SR |
| Пирава в Общомедия | |
Пѝрава (на македонска литературна норма: Пирава) е село в община Валандово, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Пирава е разположено на около 4 км източно от град Валандово на пътя свързаващ Валандово с европейски път Е75. Селото лежи в северната част на долината на Анска река при сливането долините на Анска река и Вардар. Землището на Пирава е богато, с отлични условия за земеделие, а от север в близост са и склоновете на Градешката планина подходящи и за развитие на скотовъдството.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пирава е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. Източноправославната църква в Пирава „Свети Георги“ е дело на Андон Китанов.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пираво (Piravo) е посочено като селище в Дойранска каза със 115 домакинства, като жителите му са 237 българи и 86 помаци.[2] Същевременно в Струмишка каза е показано село Пирово (Pirovo) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 88 българи и 15 мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пирава има 740 жители, от които 470 българи, 180 турци и 90 цигани.[4]
В началото на XX век християнското население на Пирава е смесено в конфесионално отношение. Пирава е седалище на гръцкия епископ. След интриги от негова страна в края на 1882 година е закрито българското училище, учителят и няколко българи са арестувани. На помощ на арестуваните идват католическите мисионери и част от селото заедно със селата Балинци, Петрово, Милетково, Гапеш, Гърчища, Миравци и Давидово.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пирова (Pirova) има 168 българи екзархисти и 328 българи униати. Там функционират българско и гръцко начално училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Пирава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След като Пирава попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, 43 униатски семейства с един свещеник са принудени да се обявят за православни сърби. Църквата, гробището, манастира на евхаристинките и всички други църковни имоти са предадени на новосформираната православна църковна община.[8]
На 20 март 1915 край Пирава е извършен един от най-мащабните атентати в българската история, при който е взривен железопътният мост на река Вардар. Атентатът е организиран и проведен от Вътрешната македоно-одринска революционна организация като част от така наречената Валандовска акция срещу окупационните сръбски войски във Вардарска Македония.
В 1994 година Пирава има 1831 жители. В 2002 година – 443 домакинства и 1844 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1827 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 8 |
| власи | 0 |
| сърби | 9 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пирава
Димитър Богданов, български католически духовник- Димитър Кафадаров (Кафадирев), в 1907 година влиза без изпит (тоест вероятно е завършил турска гимназия) в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун,[10] македоно-одрински опълченец, четата на Аргир Манасиев, 1 рота на 14 кукушка дружина[11]
Петър Гошев (р. 1948) – политик и икономист от Северна Македония, гуверньор на Народна банка на Северна Македония от 21 май 2004 г.- Петруш Кафадаров (? – 1906), български революционер
- Христо Делев Калайджиев (1889 – ?), български офицер, подполковник
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 162.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 164, 221.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 96.
- ↑ Население в община Валандово[неработеща препратка].
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 341.
| |||||||||||||||||||||||
