Пирамида (архитектура)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пирамида.

Пирамидата (от гръцки: πυραμίς) е сграда или съоръжение, чиято форма наподобява геометричното тяло пирамида - горните повърхности са до известна степен подобни на триъгълници и се събират в една точка. Основите на пирамидите могат да бъдат триъгълни, четириъгълни или многоъгълни, като най-често срещана е квадратната основа с четири триъгълни горни стени.

Когато по-голямата част от масата е концентрирана близо до основите, формата на пирамидите се доближава до идеалната форма на еднаква якост, т.е. напреженията от тежестта на конструкцията биха се разпределили равномерно в целия обем на конструкцията. Този факт дава възможност на много древни цивилизации да изграждат устойчиви монументални паметници без добро познаване на механиката.

В продължение на хиляди години най-големите строителни конструкции в света са пирамиди – първо Червената пирамида, а след това Хеопсовата пирамида, и двете в Египет. Хеопсовата пирамида е и единственото от Седемте чудеса на света, оцеляло до наши дни, а остава все още и най-високата пирамида в света. Пирамидата с най-голям обем е Голямата пирамида в Чолула в Мексико.

Древни паметници[редактиране | edit source]

Месопотамия[редактиране | edit source]

Реставрираният Урски зикурат в Ирак

Предполага се, че първите подобни на пирамиди съоръжения, са строени в Месопотамия. Те се наричат зикурати и изглежда са боядисвани с ярки бои. Тъй като са строени от кирпич, както много месопотамски паметници, днес са запазени малко останки от зикурати.

Египет[редактиране | edit source]

Пирамиди от Некропола в Гиза, Египет

Най-известните пирамиди в света са тези, строени в Древен Египет – огромни съоръжения от тухли и камък, някои от които са сред най-големите конструкции в света. Строителството на пирамиди в Египет достига своя апогей около 2575-2150 година пр.н.е.[1] Към 2008 година в Египет са известни 138 пирамиди.[2][3] Египтяните покриват стените на пирамидите с полиран бял варовик, съдържащ голямо количество морски вкаменелости,[4] но голяма част от това покритие е паднало или е използвано за строителството на нови сгради.

Хеопсовата пирамида е най-голямата в Египет и една от най-големите в света. Площта на основата ѝ е 52 600 m². До построяването на Кьолнската катедрала през 1311 година тя е най-високата конструкция в света. Хеопсовата пирамида е едно от Седемте чудеса на света и единственото от тях, оцеляло до наши дни.

Нубия[редактиране | edit source]

Нубийдски пирамиди в Мерое, Судан

Въпреки че пирамидите обикновено се свързват с Египет, в Нубия, днес на територията на Судан, има 220 пирамиди, най-големият брой такива паметници в една държава.[5] Те са концентрирани в три археологически обекта и са строени за гробници на владетелите и владетелките на Напата и Мерое.[6] Макар и повлияни от египетските, нубийските пирамиди се отличават от тях. Те са значително по-малки и с по-стръмни стени. В Нубия пирамиди се строят до около 300 година от н.е.

Китай[редактиране | edit source]

В Китай има повече от 100 пирамиди. Всички китайски пирамиди служат за гробници. Първият император, който е погребан в пирамида е първия император от династията Чин.

Франция[редактиране | edit source]

През римския период са били построени много пирамиди във Франция, но единствената оцеляла до днес се намира във Фаликон във Френската Ривиера. Тя е построена над Пещерата на прилепите. Построена е от малки, неправилни по форма камъни, но е частично разрушена. Въпреки, че много от горната част на пирамидата липсва, долната ѝ част е много добре запазена.

Точният произход и цел на пирамидата е все още неизвестна, но се предполага че е била построена от римски легионери, изповядващи египетски религиозни култове.

Индия[редактиране | edit source]

В Индия има много пирамиди направени от гранит, направени по време на Империята Чола, много от които са още в религиозна употреба. Примери за такива храмове пирамиди са Храмът на Брихадишвара в Танджавур, Храмът в Гангаиконда Чолапурам и Храмът на Айраватешвара в Дарасурам. Но най-голямата такава пирамида е в Шрирангам, Тамил Наду.

Американски пирамиди[редактиране | edit source]

Всички такива народи са строили пирамидите си главно с религиозни цели.

Ацтеки[редактиране | edit source]

Ацтеките са народ с богата митология и културно наследство, доминирали централно Мексико по време на 14, 15 и 16 век. Столицата била Теночтитлан — днешния Мексико сити. Ацтекската архитектура много приличала на маянската. Едни от най-известните пирамиди, строени от ацтеките са: Великата Пирамида в Теночтитлан, висока 60 метра, пирамидите при Малиналко и тези при Темпло Майор.

Мая[редактиране | edit source]

Маите са започнали да строят церемониални сгради преди приблизително 3000 години. Много от тези пирамиди са свързани с определено майско божество. Маянските пирамиди имат много различни форми, в зависимост от периода им на строене и функцията им. Едни от най-известните пирамиди са: пирамидите при Алтун Ха, пирамидите при Каракол, Комалкалко, Копан, Чичен Ица – където е имало най-много пирамиди, Ел Мирадор, Ла Данта – което е и името на най-голямата маянска пирамида (храм), която е висока 79 метра и достига до 2 800 000 м3; също много известни са и пирамидите при Ел Тигре, Лос Монос, Паленке, Тикал и Уксмал. Най-големите пирамиди в Теночтитлан са пирамидите на слънцето и луната; Пирамидата на Слънцето е най-голямата пирамида в Америка след Великата Пирамида на Чоула. Пирамидата на Луната се намира на края на Улицата на Мъртвите.

Тарасканци[редактиране | edit source]

Известни са със строенето на пирамиди със Т-оформени стъпала. Най-известната пирамида, строено от тях е пирамидата при Цинцунтан.

Теочтитланци[редактиране | edit source]

Теочтитланците са цивилизация, съществувала от 300 пр.н.е. до 500 г. от н.е., обитавала голяма част от Мексико. Цивилизацията на Теочтитланците рухнала през 550 г. от н.е. Най-известните теочтитлански пирамиди са пирамидите при Теочтитлан, при Ксочикало и при Тула.

Наскоро беше открита пирамида при Пуебла, която се оказва най-голямата пирамида строена в света и разкопките по нея още не са завършили.

Северна Америка[редактиране | edit source]

Много общества в Северна Америка строили големи подобни на пирамиди сгради, които приличали на могили. Най-известната такава сграда е тази при Монкс Маунд в Каокия, чиято основа е по-голяма от тази на Великата Пирамида в Гиза. Въпреки че функцията на тези конструкции още не е известна, археолозите смятат, че са играли важна роля в религиозните обичаи на местните народи.

Рим[редактиране | edit source]

Към края на 1 век пр. н.е. е била построена Пирамидата на Цестий, която е висока 27 метра, която съществува и до днес край Порта Сан Паоло на хълма Авентин. Друга пирамида на име Мета Ромули е била построена в Агер Ватиканус, но била унищожена през 15 век.

Гърция[редактиране | edit source]

Намерени са основи на пирамиди, които най-вероятно са били използвани като храмове.

Средновековна Европа[редактиране | edit source]

Много пирамиди били използвани при християнската архитектура по време на феодалната ера. Такава сграда е например катедралата Сан Салвадор в Овиедо, Испания.

Съвременни пирамиди[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Time Line of Ancient Egypt. // National Geographic Society, 2009. Посетен на 18 август 2010.
  2. Slackman, Michael. In the Shadow of a Long Past, Patiently Awaiting the Future. // The New York Times, 2008-11-17. Посетен на 12 април 2010.
  3. Lehner, Mark. The Complete Pyramids: Solving the Ancient Mysteries. Thames & Hudson, 2008. ISBN 9780500285473. с. 34.
  4. Viegas, Jenifer. Pyramids packed with fossil shells. // ABC, 2008. Посетен на 18 август 2010.
  5. Sudan's past uncovered. // BBC News, 2004-09-09. Посетен на 12 април 2010.
  6. Harkless, Necia Desiree. Nubian Pharaohs and Meroitic Kings: The Kingdom of Kush. AuthorHouse, 2006. ISBN 1425944965.