Арапайма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пираруко)
Направо към: навигация, търсене
Арапайма
Arapaima049.JPG
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Osteoglossiformes Араваниди
семейство: Osteoglossidae Араванови
подсемейство: Heterotidinae Аравани
род: Arapaima Арапайми
вид: A. gigas Арапайма
Научно наименование
Уикивидове Arapaima gigas
(Cuvier, 1829)

Арапайма[1] (Arapaima gigas), известна още като Пираруко, е една от най-едрите сладководни риби в света. Среща се в големите реки на Южна Америка, най-вече в Амазонка, Ориноко и Рио Парагвай. Оттук е пренесена и във водоемите в Тайланд, Виетнам и Малайзия, където се е аклиматизирала много добре. Видът често е обект на риболов, най-вече заради големите си размери.

Размери[редактиране | edit source]

Пираруку е една от най-едрите сладководни риби в света. Възрастните риби достигат дължина над 4метра и тегло 200 - 250 кг. По неофициални данни съществуват и по-едри екземпляри.

Начин на живот[редактиране | edit source]

Тази риба обитава сравнително бедни на кислород води и затова на хрилете се е развила специфична тъкан, която подпомага дихателните способности. Благодарение на това пираруку може да преживява и сухите периоди, когато нивото на реките спада драстично. Когато някоя по-малка река пресъхне през сухия сезон, арапаймите, които я обитават оцеляват поради една своя уникална способност: рибата поглъща разтворен във водата кислород и се заравя дълбоко в пясъка или калта и изпада в летаргия. Когато пресъхналият водоем се напълни отново през дъждовният период, рибата излиза от летаргията и се разравя от укритието си.

Храни се основно с риба, а също и със земноводни и водоплаващи птици.

Допълнителна информация[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Регламент (ЕС) № 709/2010 на Комисията от 22 юли 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях. // eur-lex.europa.eu. Посетен на 19 ноември 2012.