Арапайма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пираруко)
Арапайма
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
(без ранг):Костноезични (Osteoglossomorpha)
разред:Араваноподобни (Osteoglossiformes)
семейство:Arapaimidae
род:Арапайми (Arapaima)
вид:Арапайма (A. gigas)
Научно наименование
Müller, 1843
(Schinz, 1822)
Арапайма в Общомедия
[ редактиране ]

Арапайма[2] (Arapaima gigas), известна в Бразилия и като пираруку[3], е една от най-едрите сладководни риби в света. Среща се в големите реки на Южна Америка, най-вече в Амазонка, Ориноко и Рио Парагвай. Оттук е пренесена и във водоемите в Тайланд, Виетнам и Малайзия, където се е аклиматизирала много добре. Видът често е обект на риболов, най-вече заради големите си размери.

Размери[редактиране | редактиране на кода]

Пираруку е една от най-едрите сладководни риби в света. Възрастните риби достигат дължина над 4 метра и тегло 200 – 250 кг. По неофициални данни съществуват и по-едри екземпляри.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Тази риба обитава сравнително бедни на кислород води и затова на хрилете се е развила специфична тъкан, която подпомага дихателните способности. Благодарение на това пираруку може да преживява и сухите периоди, когато нивото на реките спада драстично. Когато някоя по-малка река пресъхне през сухия сезон, арапаймите, които я обитават оцеляват поради една своя уникална способност: рибата поглъща разтворен във водата кислород и се заравя дълбоко в пясъка или калта и изпада в летаргия. Когато пресъхналият водоем се напълни отново през дъждовния период, рибата излиза от летаргията и се разравя от укритието си.

Храни се основно с риба, а също и със земноводни и водоплаващи птици.

Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arapaima gigas (Schinz, 1822). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Регламент (ЕС) № 709/2010 на Комисията от 22 юли 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // eur-lex.europa.eu. Посетен на 19 ноември 2012.
  3. Илюстрована енциклопедия. Том 2 – Природа. София, Абагар Холдинг, 1995. ISBN 9545841524. с. 21.