Пиргово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиргово
България
Red pog.png
Пиргово
Област Русе
Red pog.png
Пиргово
Общи данни
Население 1 705 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 54,413 km²
Надм. височина 80-90 m
Пощ. код 7090
Тел. код 08114
МПС код Р (Р)
ЕКАТТЕ 56397
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Иваново
Георги Миланов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Пиргово
Илиян Бодуров
(ГЕРБ)

Пиргово е село в Северна България. То се намира в община Иваново, Област Русе.

География[редактиране | edit source]

Релефът е разнообразен. Средната надморска височина е 60 m, като варира от 16,4 m на брега на р. Дунав, северно от с. Пиргово до 276,3 m югоизточно от с. Табачка. Около 65% от територията на общината е с наклон над 3%, което благоприятства за развитието на селското стопанство. Това не е пречка и за транспортната дейност.

История[редактиране | edit source]

Пиргово е старо село от времето на 3-5 в. пр.Хр. е на брега на река Дунав. Старото му име е Пиргос. В Пиргово са открити множество керамични находки. След Османското завоевание на България се премества по- навътре от реката. По време на Руско-Турската война 1877 е място за укрепление на турските войски. Опожарено поради множеството ожесточени битки. Останали са само две дървета след 1877 година - круша и бряст, като крушовото дърво и до днес е живо, с диаметър над три метра.

Етимологията на името Пиргово-Пиргос свързва името на селото с гръцката дума за камък, поради наличието на големи варовикови кариери в близост до селото, подобно интересно име притежава и град Бургас и обяснението за произхода му е същият. Друга възможна версия, обясняваща името Пиргос е от турски - бир гьос - едноок, тъй като един местен паша е бил едноок и е дал и името на селото. Имайки предвид древният произход на поселението още от тракийски и елинистически времена най-вероятно първото обяснение е по-адекватно.


Население[редактиране | edit source]

100% българи. До края на Първата световна война в селото са живеели и доста турски и цигански фамилии, но след края на трите войни, в които значителен брой мъже от Пиргово са намерили смъртта си по фронтовете сражавайки се срещу турците, тези фамилии напускат и се преселват по други места, най-вече в Русе. Оттогава населението на Пиргово е изцяло българско. Популацията на населението през ХХ век нараства до 3000 души и Пиргово се счита като едно от големите села в Русенски окръг. След промените обаче постепенната миграция на младите хора към областния център гр. Русе и чужбина, създава предпоставки за обезлюдяване въпреки добрата инфраструктура на селото.

Важна особеност от манталитета и обичаите на местните хора е съхранението на традициите по именуването на пирговските фамилни родови имена. Ето най-често срещаните фамилии, който са разпознаваеми, защото повечето от тях са характерни само за Пиргово: Джарнавлиеви, Мелекови, Бахърови, Бобилови, Бодурови, Чубурови, Бобокови, Барбукови, Върбанови, Гръцманови, Циркови, Гърбатови, Гроздеви, Костурови, Шенкови, Варамезови, Кътеви, Пацанови, Дудеви, Бригови, Ръждови, Шахънови, Плачкинови.


Училището в селото не провежда учебни занятия. Децата пътуват всеки ден до град Русе.

Религии[редактиране | edit source]

Християнска. Църквата е построена преди 1877 година и е претърпяла множество реконструкции. Тя е изградена в характерния за деветнайсти век еднокорабен архитектурен стил. Опожарена е по време на Освободителната война. На тридесетина метра от нея е изградена звънарна камбанария от масивен камък, до която са погребани загиналите през Руско-турската война руски войници и български опълченци. Мястото на това погребение е отбелязано с каменни обелиски от кръстовиден стил характерни за всички войнишки паметници от този период. Свидетелство за почитта към жертвите от тази война е и големият каменен монумент, които се намира в околията на село Мечка, съседно на Пиргово, монумент идентичен с един от паметниците на връх Столетов, той се намира по пътя между село Мечка и местността Стълпище, на запад от Пиргово край Дунава.

Забележителност в този район е геоложко образувание - декилиташ, от турски побит камък, някой хора наричат и цялата област Декилика по името на една характерна каменна скала от варовик, висока десетина метра, която съществува и днес на брега на Дунава. Пространството около църквата на Пиргово е особено живописно, в съседство на църковния двор е разположено училището, до тях е стадионът на селото. Условията за пълноценен живот, обучение и спорт сред природата на децата са изключително добри, но за съжаление неизползвани вече.

Вероятно Пиргово е прилежало към духовният и административен център около средновековният град Червен. Пиргово е в близост до долината на река Русенски Лом, представлявала през Средновековието характерен духовен център, не само за областта, но и за България. Долината е известна със скалните манастири около днешното село Иваново (център на общината) и Басарбово, известно с култа към Свети Димитър Басарбовски.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Река Дунав

Северозападно от селото, през пролетта на 1949 г., е създаден концлагер за политически затворници-около 300 предимно младежи докарани от различни затвори работят в кариера за красненски камък, разположена на самия бряг на Дунава. След дръзко бягство на четирима затворници, лагерът е закрит през есента на 1950 г.

До 60-те години на миналия век е поддържана редовна речна линия между Русе и Пиргово чрез пътнически кораб, стоянката /речна гара/съществува и днес, наречена понтон. През лятото местните хора използват плажната ивица за къпане, риболов и други забавления. Западно от понтона е разположено и рибарското селище на Пиргово, състоящо се от 50-тина къщи и прилежащи им стоянки за лодки. През лятото точно срещу това рибарско селище при спадане на нивото на река Дунав се оформя дълга около километър пясъчна коса със ширина 100 метра на места непосредствено до румънския остров Камадино.

Интересна архитектурна забележителност в село Пиргово представляват множеството каменни чешми, съградени от местни жители още преди Освобождението във всяка от махалите на селото. Те са служили за битови нужди и за отглеждането на многобройни стада от крави и овце. Чешмите са изградени върху находища от водни пластове, обикновено са с два чучура. Водата изтича в десетина каменни корита с дължина метър и половина. Много от тези чешми би следвало да бъдат защитени като паметници на културата, защото те представляват действащ артефакт полезен и днес.

  • Острови в река Дунав : о-в Камадину,който сега вече е разделен на две Кама и Дину
  • Пещери
  • Археологически находки

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

  • Ангел Бобоков - секретар на ОК на БКП в Русе през 60-те и 70-те години, той е чичо на известните бизнесмени братя Бобокови.
  • Роден Димитър Барбуков - основател и спонсор на театър "Барбуков"
  • Роден 1938 г. проф. полк. Георги Христов - началник на ЦСКА, преподавател в Спортната академия-София.
  • Братя Бобокови - собственици на Приста Ойл.
  • Тодор Трифонов Чубуров - роден в 1958 г. създава първата частна чорапена фабрика в България през 1992 г.
  • Дългогодишен директор на местното училище "Христо Ботев" е Любен Димитров, преподавател по история, други учители дали принос за образованието на жителите на селото са Парашкев Иванов, Ганчо Колев, Станьо Станев, Радко Радков, Асен Върбанов, Руси Варамезов, Гинка Плачкинова, Николинка Гръцманова, Атанаска Ганчева, Елга Коева-Станева, Иван Сираков, Янка Кьосева, Пенка Върбанова, Виржиния Пометкова, Иванка Варамезова, Слави Славов, Витка Славова, Мария Янакиева, Милка Рекинова, Марияна Йорданова, Нела Гроздева, Марина Кънчова, Йорданка Гръцманова, Надежда Върбанова, Йорданка Пометкова.

Дълги години през социализма Тодор Живков и други партийни ръководители посещаваха Пиргово, най-вече по време на празника на Трифон Зарезан. Една интересна история от това време разказва, че и Николае Чаушеску е посетил селото. Пиргово е известно като регион произвеждащ много качествени сортове грозде. Известната изба Мойсев от началото на двайсти век е отново собственост на наследниците на този винарски род. С винопроизводство по модерен начин се занимават и братя Бобокови, собственици на винарна Левента.

Литература[редактиране | edit source]

Всяка година до затварянето на училището през 2009 в навечерието на 24 май, денят на славянската писменост, на българската просвета и култура, учениците от ОУ "Христо Ботев" Пиргово изнасяха тържествен концерт-спектакъл в киносалона на читалището.

Захари Стоянов - "Записки по българските въстания" - главата Баба Тонка

Външни препратки[редактиране | edit source]

Страница на винарна Пиргово