Пирин (Благоевград)
- За едноименните отбори, вижте "Пирин 1922", ПФК Пирин Благоевград (Благоевград), "Пирин 2001","ПФКП(Благоевград)"
Вижте пояснителната страница за други значения на Пирин.
 |
|||
| Име на отбор | ФК Пирин (Благоевград) | ||
| Прозвище | Орлетата | ||
| Основан | 1922 | ||
| Стадион | „Христо Ботев“ | ||
| Капацитет | 8 000 | ||
| Президент | Кирил Ваклинов | ||
| Старши треньор | Костадин Ангелов | ||
| Първенство | Югозападна В група | ||
| 2010/11 | „А“ ФГ, 13-о (изхвърлен) |
||
|
|||
ФК Пирин е футболен отбор от град Благоевград. Дългогодишен участник в българският професионален футбол, "люлка" за футболни таланти[1], като от школата са излезли много известни футболисти.
На 9 юни 2011 година е изваден от професионалният футбол за втори път след 2005 година, като заради финансови задължения е изпратен за сезон 2011-2012 във "В" ЮЗФГ с аматьорски статут[2].
Играе своите мачове на стадион „Христо Ботев“ в Благоевград.
Съдържание |
История [редактиране]
Началото [редактиране]
На практика ФК "Пирин" е основан през 1922 г., когато в Благоевград започва съществуването си първият футболен клуб - Илинден. В следващите няколко години в града бързо изникват още няколко организации на аматьорски начела. Иначе за първообраз на "Пирин" се смята СК "Ботев", който е основан през 1934 г., след обединение на "Тича" и "Левски". Три години по-късно СК "Ботев" печели първото си отличие - областен първенец, след като на финала побеждава Македонска Слава с 2-1. Любопитното е, че през 1946 г. клубът е обединен точно с Македонска Слава, а новото дружество е кръстено на името на Юлий Дерменджиев. Настоящото си название "Пирин", клубът от Благоевград получава през 1970 г.
Първи период в "А" група [редактиране]
До 1973 г., "Пирин" е един от най-стабилните клубове в Югозападна България, но така и не може да намери място в елитната футболна дивизия у нас. През сезон 1972/73 г. обаче, този факт е променен. "Орлетата" най-после си извоюват правото да мерят сили с най-добрите отбори в България. В първата си кампания в "А" група, през 1973/74, "Пирин" завършва на 11-о място. Следват шест поредни години, в които отборът е в елитната дивизия. В този период благоевградчани са неизменно в златната среда, между 6-о и 12-о място.През 1979 г. печели своята група в Купа Интертото. сезон През 1980/81 г. обаче, "орлетата" успяват да спечелят само 26 точки и финишират на последната 16-а позиция, изпадайки в "Б" група.
5-о място и дебют в Евротурнирите [редактиране]
Година след изпадането си, "Пирин" отново се завръща в "А" група, но изкарва в елита само един сезон преди пак да изпадне. Следват две години в "Б" група. По време на тях обаче, "орлетата" успяват да изградят доста качествен тим. През 1984 г. отборът печели без проблеми промоция за "А" група. Следващият сезон - 1984/85 г. пък е най-успешният в досегашната история на клуба. "Пирин" завършва на 5-о място в елита и получава правото да представя за първи път България в Купата на УЕФА. Дебютното участие на тима от Благоевград в турнирите на Стария континент обаче, не може да се определи като добро. "Орлетата" срещат в първия кръг "Хамарбю ИФ" и не успяват да окажат сериозна съпротива на шведския клуб. У дома "Пирин" губи с 1:3, а на Скандинавския полуостров е разгромен с 0:4.
Два загубени финала за Купата [редактиране]
През следващите години клубът е неизменен участник в "А" група и си спечелва славата на корав противник от "златната среда" на елита. "Орлетата" не успяват да повторят доброто си представяне в първенството от 1985 г., но пък за сметка на това изиграват две запомнящи се кампании за Купата на България. Първата е през 1992 г. С бойка игра "Пирин" успява да достигне до последната среща за трофея. Пред 15 000 зрители на стадион "Георги Бенковски" в Пазарджик обаче, благоевградчани за разгромени с 0:5 от "Левски" (София). Все пак класирането за финала дава право на "Пирин" да играе в турнира за Купата на носителите на купи, тъй като "сините" същата година триумфират и в шампионата. Във второто си участие в Евротурнирите, "орлетата" успяват да елиминират един отбор. В квалификационния кръг "Пирин" отстранява ФК "Шаан" от Лихтенщайн, след победи с 3:0 у дома и с 1:0 като гост. В първия основен кръг на евронадпреварата обаче, изпитанието е далеч по-тежко. Съперник на клубът от Благоевград е гръцкият гранд Панатинайкос. В крайна сметка "орлетата" не успяват да се противопоставят на именития си съперник и отпадат след две загуби - 0:2 в Благоевград и 1:6 в Атина.
Две години по-късно "Пирин" отново успява да стигне до финала за Купата на България, но пак се разминава с трофея. През 1994 г. на Националния стадион "Васил Левски" "орлетата" губят с 0:1 от "Левски". В следващия сезон пък благоевградчани финишират на предпоследното 15-о място в таблицата и изпадат в "Б" група, слагайки край на златния си период започнал през 1984 г. и продължил 10 години.
Проблеми и изхвърляне във "В" група [редактиране]
В края на XX век "Пирин" успява да се завърне за кратко в елитната дивизия, но не успява да направи нищо запомнящо се и отново изпада във втория ешелон. След 2000-ата година от школата на "орлетата" излизат редица качествени играчи като Илко Пиргов, Светослав Дяков, Радослав Анев, Христо Златински и Владислав Златинов. С тяхна помощ "Пирин" отново се завръща в елита и успява да се задържи там през сезон 2004/05 г. На следващата година обаче, клубът изпада в сериозна финансова криза. След 2-ия кръг на сезон 2005/06 г. "Пирин" бива изхвърлен във "В" група заради големи задължения към НОИ. Отборът играе в аматьорската група три години, като междувременно собственикът Методи Калъмбов напуска, а неговото място е заето от група бизнесмени наречена „Г 15“.
На 9 юни 2011 година е изваден от професионалният футбол за втори път след 2005 година, като заради финансови задължения е изпратен отново при аматьорите, и през сезон 2011-2012 ще играе във "A"OFG с аматьорски статут.
Обединението [редактиране]
След като "Пирин" успява да влезе в "Б" група, през лятото на 2008 г., започват разговори за обединение с отцепилият се ПФК Пирин Благоевград (Благоевград), който играе в елита. През декември 2008 двата клуба се обединяват, като новият тим участва в „А“ група, а с квотата за Западната "Б" група до края на сезона се състезава тимът на Пирин (Банско), който домакинства на стадиона в Банско.
Няколко месеца след обединението "Пирин" постига и първият си успех - класиране за трети път в историята си на финал за Купата на България. По пътя към последния мач за трофея "орлетата" елиминират грандовете ЦСКА и Левски. На 26 май 2009, "Пирин" е подкрепян от над 5000 благоевградчани на стадион "Георги Аспарухов" в София, но губи финала с 0:3 от Литекс (Ловеч).
Школа [редактиране]
Детско-юношеската школа на "Пирин" се смята за една от най-качествените и най-продуктивните в България. Редица от големите български футболисти са излезли именно от "гнездото" на "орлетата". В своята история мъжкият отбор на "Пирин" винаги е разчитал главно на свои кадри и това му е носело успех.
Безспорно най-известният футболист започнал кариерата си при "орлетата" е Димитър Бербатов. Капитанът на националния отбор по футбол прекарва 8 години в школата на "Пирин", преди Димитър Пенев да забележи големия му талант и да го привлече в ЦСКА през 1998 г. Благоевградчани могат да се похвалят и с двама свои представители в "златното" ни поколение, което завърши на 4-о място на САЩ'94 - Ивайло Андонов и Петър Михтарски. Сред кадрите на "Пирин" е и нападателят Иван Цветков, който направи сериозна кариера в първенствата на Холандия и Турция.
Други известни футболисти излезли от школата на "Пирин" са Спиро Дебърски, Малин Орачев, Антон Костадинов, Костадин Герганчев, както и по-новото поколение Петър Златинов, Крум Бибишков, Станислав Манолев и Спас Делев.
Стадион [редактиране]
Основна статия: 
"Пирин" играе домакинските си мачове на стадион „Христо Ботев“ в Благоевград. Той е изграден през далечната 1934 г. и е собственост на Община Благоевград. При построяването си съоръжението разполага с две трибуни и общ капацитет от 17 000 места. В началото на XX век обаче, едната трибуна започва да се руши и да бъде предпоставка за сигурността на зрителите. Поради тази причина тя е затворена, а през 2008 г. изцяло съборена. Така в момента стадионът разполага само с една трибуна, снабдена със 7000 пластмасови седалки в бял и зелен цвят.
През лятото на 2009 г. общината в града започва ремонт на съоръжението, който е на стойност 1,5 млн. евро. Ремонтът включва подновяване на тревната настилка, снабдяването ѝ с модерна напоителна система и изграждането на светлинно информационно табло. Той приключва през март 2010 г. Вторият етап от ремонта, предвижда обновяването на електрическото осветление на стадиона, което не е в изправност от края на 90-те години. Цялостното обновяване на "Христо Ботев" ще приключи след третата част от ремонта, която предвижда изграждането на нова трибуна, на мястото на съборената. Това трябва да се случи до края на 2011 г. Тогава стадион "Христо Ботев" ще разполага с 15 000 седящи места и ще притежава лиценз от УЕФА.
Състав [редактиране]
| Вратари | |
|---|---|
| 1 | .svg){kind=small} Владислав Митев |
| Защитници | |
|---|---|
| 2 | Мирослав Ризов |
| 3 | Радослав Митревски |
| 4 | Андрей Стоев |
| 5 | Иво Тренчев |
| 14 | Фаик Таиров |
| Халфове | |
|---|---|
| 6 | Радослав Михов |
| 7 | Петър Карачоров |
| 8 | Венцислав Бенгюзов |
| 15 | Костадин Велков |
| 18 | Атанас Зехиров |
| Нападатели | |
|---|---|
| 9 | Борислав Шопов |
| 10 | Антонио Хаджииванов |
| 11 | Илиян Панчев |
ТРАНСФЕРИ ЛЯТО 2011 [редактиране]
Привлечени [редактиране]
Напуснали [редактиране]
Иван Цветков в Левски (София)- Александър Башлиев в Левски (София)
- Александър Якимов в ЦСКА (София)
- Александър Дюлгеров в ЦСКА (София)
- Антон Карачанаков в ЦСКА (София)
- Юлиян Попев в Славия (София)
- Антон Костадинов в Светкавица (Търговище)
- Димитър Наков в Атромитос Йероскипу
- Калоян Стоянов в Септември (Симитли)
- Костадин Златанов в Септември (Симитли)
- Веселин Ганев в Септември (Симитли)
- Мирослав Ризов в Септември (Симитли)
- Иван Михов в Миньор (Перник)
- Костадин Кацимарски в Миньор (Перник)
- Крум Бибишков в Миньор (Перник)
- Янко Сандански в Монтана 1921 (Монтана)
- Атанас Аршинков в Монтана 1921 (Монтана)
- Димитър Коемджиев в Монтана 1921 (Монтана)
- Димитър Илиев в Монтана 1921 (Монтана)
- Димитър Воденичаров в Монтана 1921 (Монтана)
- Руслан Иванов в Видима-Раковски (Севлиево)
- Радослав Митревски в Видима-Раковски (Севлиево)
- Веселин Стойков в Видима-Раковски (Севлиево)
- Георги Какалов в Видима-Раковски (Севлиево)
- Владислав Митев в Литекс (Ловеч)
- Венцислав Бенгюзов в Литекс (Ловеч) изтекъл наем
Известни футболисти [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ http://www.sport1.bg/sport1/node/39556 sport1.bg - "Пирин не е просто обикновен отбор..."
- ↑ http://www.sport1.bg/sport1/node/219572 sport1.bg - "Фурнаджиев: Пирин остава без лиценз, решението е окончателно"
Външни препратки [редактиране]
 |
В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол. |
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
