Пирин (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пирин.
| Пирин | |
 Панорама към село Пирин. Насреща – долината на Бистрица | |
  Пирин  Пирин | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 119 души[1] (15 март 2024 г.) 0,84 души/km² |
| Землище | 141,757 km² |
| Надм. височина | 630 m |
| Пощ. код | 2823 |
| Тел. код | 074386 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 56410 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Пѝрин е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин. Разположено е в историко-географската област Мървашко в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. До селото се стига по 2 километрова отбивка от главния път, свързващ град Гоце Делчев с долината на Струма и ГКПП Кулата. От селото води третокласен път за хижите Малина и Пирин.
История[редактиране | редактиране на кода]
През XIV век село Пирин е епископски център, споменат с името Ферем в Простагмата на Стефан Душан до кефалията Райко от 1345 година.[2]
Село Пирин е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи (пехци) и 5 самокова. Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Получени произведения се разнасяли главно по пазарите в Сярско.[3]
През XIX век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи.[4] Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Пирин, 2 часа на С от Храсна; при двата бряга на Бистрица. почва само планиниска, която образува долище от двете паралелни била на Пирин. Дърводелци, въгляре и железари; има 2 самокова; рудата се докарва от Тарлин и Крушово. От жито става само ръж и овес. Път стръмен и опасен. В църквата цетат гръцки. Училище няма. 90 къщи.[5] | “ |
Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]
Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 1295 жители, от които 1250 българи и 45 власи.[7]
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстанически формирования и турски военни части. На 1 септември 1903 година край Пирин се провежда сражение между обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание.[8] За станалите сражения ценни сведения оставя свещеник Апостол Попов.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 38 ученици.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година 8 души от село Пирин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп, където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | |
| Общо | 191 |
| Българи | 191 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Жителите са православни християни.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Над селото се намира ВЕЦ „Пирин“, част от Каскада „Пиринска Бистрица“.[12]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Параклисът „Свети Дух“;
- Пещерите – Яворова дупка и Змейова дупка;
- Лобното място на Яне Сандански;
- В село Пирин все още съществува единственото в България двугласно оплакване на покойници, по-късно пренесено и в село Ново Делчево.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Празникът „Св. Дух“[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година на Духовден (51 дни след Великден) се прави голям селски събор на параклиса Свети Дух в близост до селото. Тук всеки дъб е наречен на някоя фамилия и на празника всеки род застава до едноименния си пазител. Духовден е винаги в понеделник, но още в неделя жителите на селото отиват в местността около параклиса, която се нарича Света Троица. В нощта срещу празника мястото се възприема като лековито и се посещава и от болни хора, които нощуват във параклиса или под родовия дъб, а на следващия ден раздават хляб за здраве.[13]
На самия празник се отслужва литургия. Подът на параклиса е застлан с орехова шума (листа от орех), за да са здрави хората като ореха. Прави се курбан за здраве. Организират се спортни борби, извиват се хора. Особено важно и с дълбока символика е обредното хоро, с което жените извъртат църквето. Хорото е бавно, със змиевидна стъпка – десният крак се изнася напред, а левият назад зад него.[14] Пее се специална религиозна песен за кръщението на Младенеца Иисус, записана най-рано от Костадин Динчев през 70-те години на 20 век.[15] Песента се пее с паузи, т.е. след изпяването на всеки ред, жените спират и по думите на информаторите почиват малко.[16] Параклисът се обикаля няколко пъти, а когато песента е изпята до край, жените се прекръстват.[17][18]
| „ | Море, изникна ми Бужя ми дърво високо,
с кореня я цял'та земя фатило, с въровя я синьото небе подпряло. Под дървото Бужя ми майка Мария, в ръки държи Ристоса детя малинко. При нея са дванайся апостола. Проговори Бужа ми майка Мария: Ой ми вие дванайся апостола, запаляйте дванайся ламбаде, ударяйте дванайсе камбане, та идете на тая река Йордана, та найдете свети Йоан за калтята да ми кръсти Ристоса детя малинко. |
“ |
Бабинден[редактиране | редактиране на кода]
Бабинден (8 януари) е един от големите празници на селото, в който бодрият дух на старите жени разбужда древната традиция на даряване на бабите-акушерки с кърпа и поливането на ръцете им с бистра вода от родилите през изминалата година невести. Жените пеят и танцуват на площада облечени в традиционните носии, които сами са правили някога като моми.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пирин
Любимка, Неда, Митра Бисерови, българско вокално трио- Неделчо Иванов Тагарев (1880 - след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 5-а одринска дружина;[19][20] сражава се при Мерхамли, Шаркьой, Султантепе;[20] носител на орден „За храброст“ IV степен;[19] на 4 март 1943 година като жител на София подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[20]
- Други
- Тодор Тагарев (р. 1960), български военен, по произход от Пирин[21]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Тук през 1999 година е сниман филмът „Писмо до Америка“ с режисьор Иглика Трифонова.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Живојиновић, Драгић (2011). Простагма краља Душана кефалији Рајку. – Стари српски архив, књ. 10, с. 35, https://www.academia.edu/2486677/Prostagma_kralja_Dušana_kefaliji_Rajku_Prostagma_du_roi_Stefan_Dušan_adressé_au_képhale_Rajko_; идентификацията на Пирин с епископския център Ферем е направена от: Ταπεινός, Ελευθέριος. Περί της επισκοπής Φερεμών μετ’επιδιορθωτικών σημειώσεων. – Εκκλησιαστική Αλήθεια, 4 (1882-1883), 344-345, https://books.google.com/books?id=EUoWAAAAYAAJ&pg=PA344. Виж: Popović, Mihailo (2010). Die Siedlungsstruktur der Region Melnik in spatbyzantinischer und osmanischer Zeit. – Зборник радова Византолошког института, 47, с. 256, no. 82 под линия, https://www.researchgate.net/publication/275681572_Die_siedlungsstruktur_der_region_melnik_in_spatbyzantinischer_und_osmanischer_zeit, както и Στεργίου, Στέργιος (2019). Η διαμόρφωση των εκκλησιαστικών διοικήσεων στην Ανατολική Μακεδονία κατά την ύστερη Βυζαντινή καί Οθωμανική περίοδο. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, с. 34, https://ikee.lib.auth.gr/record/301911/files/GRI-2019-23247.pdf
- ↑ Георгиев, Георги. „Старата железодобивна индустрия в България“. София, 1978, стр.137 – 141.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 г. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 104 – 105.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 131 – 134.
- ↑ Спасова, Димитрия. Сакрално пространство и обредна система. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0266-8. с. 32.
- ↑ Спасова, Димитрия. Сакрално пространство и обредна система. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0266-8. с. 70.
- ↑ Динчев, Костадин. Юнаци, още комити. Благоевград, Орбел, 1992. с. 12-17.
- ↑ Мегалитни светилища от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0276-7. с. 126-128.
- ↑ Спасова, Димитрия. Сакрално пространство и обредна система. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0266-8. с. 71.
- ↑ Марков, Васил. Културно-историческото наследство от култа към сакрализираната змия/змей в земите на тракийските сатри. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2009. ISBN 978-954-680-640-6. с. 133-135.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 292.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 201.
- ↑ Новият военен министър с корени от село Пирин! Има къща там!
