Пирмин

Пирмин
монах и светец
Статуя на св. Пирмин при манастира в Мурбах, Елзас
Роден	670 г.
Починал	3 ноември 753 г. Хорнбах, Федерална република Германия
Канонизация
Празник	3 ноември 3 ноември
Пирмин в Общомедия

Пирмин (на латински: Pirminius, първо Primenius или Priminius, също Pirmin; * ок. 670, † 3 ноември 753, манастир Хорнбах) е монах, основател на манастири и светец. Чества се на 3 ноември.

Произход и религиозна дейност

Паметник на св. Пирмин на остров Райхенау

Произлиза от Ирландия или от Югозападна Галия или от Париж. Той е пътуващ монах и действа по поръчка на Карл Мартел от Каролингите.

От 724 до 727 г. Пирмин е първият абат на манастира на остров Райхенау. През 724 г. Пирмин основава манастир Мителцел на боденския остров Райхенау, след това няколко манастира между Шварцвалд и Вогезите. Около 741 г. основава Хорнбахския манастир в Хорнбах, Югозападен Пфалц, където умира и е погребан през 753 г.

През 1558 г. граф Антон фон Салм мести тленните му останки в Шпайерския манастир. През 1575 г. граф Швайкхард фон Хелфенщайн ги премества в Инсбрук. След намирането на неговия гроб в Хорнбах през 1953 г. част от реликвите му са дадени обратно на манастирите в Хорнбах, Шпайер и Пирмазенс.

Пирмин е наречен светец („Sanctus“) още в края на VІІІ век в ръкопис от Мец.

Произведения

• Scarapsus. Ursmar Engelmann: Der heilige Pirmin und sein Pastoralbüchlein (= Reichenau-Bücherei. Bd. 1). Eingeleitet und ins Deutsche übertragen. 2., neu bearbeitete Auflage. Thorbecke, Sigmaringen 1976, ISBN 3-7995-3501-2
• Scarapsus (= Monumenta Germaniae Historica. Quellen zur Geistesgeschichte des Mittelalters. Bd. 25). Eckhard Hauswald. Hahn, Hannover 2010, ISBN 978-3-7752-1025-6 (Konstanz, Universität, Dissertation, 2005/2006)

Източници

• Hans Ammerich: Pirminius. Vor 1.250 Jahren: Der pfälzische Glaubensbote Pirmin stirbt in Hornbach. Архив на оригинала от 2013-10-06 в Wayback Machine. Bezirksverband Pfalz
• Pia Heberer: Das Kloster Hornbach in der Pfalz. Baugeschichte und Sakraltopographie (= Forschungen zur pfälzischen Archäologie. Bd. 3). Generaldirektion Kulturelles Erbe – Direktion Landesarchäologie – Außenstelle Speyer, Speyer 2010, ISBN 978-3-936113-02-0, S. 11, (Tübingen, Universität, Dissertation, 2007)
• Pirminiusreliquien, Innsbruck

Литература

• Hans Ammerich: Hl. Pirminius (= Das Bistum Speyer und seine Geschichte. Bd. 5). Sadifa Media, Kehl am Rhein 2002, ISBN 3-88786-183-3
• Arnold Angenendt: Monachi Peregrini. Studien zu Pirmin und den monastischen Vorstellungen des frühen Mittelalters (= Münstersche Mittelalter-Schriften. Bd. 6). Fink, München 1972, ISBN 3-7705-0605-7 (Münster, Universität, Dissertation, 1969)
• Arnold Angenendt: Pirmin. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 20, Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-00201-6, S. 477 f. (Digitalisat)
• Richard Antoni: Leben und Taten des Bischofs Pirmin. Die karolingische Vita (= Reichenauer Texte und Bilder. Bd. 9). 2., erweiterte Auflage. Mattes, Heidelberg 2005, ISBN 3-930978-82-2
• Adriaan Breukelaar: PIRMIN (Permin(i)us, Primenus). Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 7, Bautz, Herzberg 1994, ISBN 3-88309-048-4, Sp. 634 – 637
• Ursmar Engelmann: Pirminius: Mönch, Bischof und Missionar. In: Benediktinische Monatschrift. Bd. 29, 1953, ISSN – 4924 0930 – 4924, S. 452 – 459
• Michael Görringer: Pirminius. Geschichte des linken Rheinufers, vorzüglich der bayerischen Pfalz, von den ältesten Zeiten bis auf Karl den Großen; besonders die Einführung und allmählige Verbreitung des Christenthums in diesem Gebiete. Wahrburg, Zweibrücken 1841, Digitalisat
• Clemens Jöckle: Das große Heiligenlexikon. Sonderausgabe. Parkland, Köln 2003, ISBN 3-89340-045-1, S. 374 f.
• Wilhelm Wiegand: Pirmin von Reichenau. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 26, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 179

Външни препратки

• Klosterstadt-Hornbach
• Werner Vogler: Pirmin, Швейцарски исторически лексикон