Пиростия
Пиростѝя (перустия, саджак) - се нарича уред, представляващ трикрака метална поставка (или скара), която се поставя в огнището, а върху нея съдовете за готвене. Задължителен елемент от покъщнината в миналото, днес тя почти не се използва.
В древността е известна като „трипод“. Предмет свързан със символизма на числото три и с огъня и небето, като израз на динамизъм и общуване с боговете. С помощта на „трипод“ делфийският оракул е тълкувал волята на Аполон.
[редактиране] В българските народни вярвания
Както почти всички предмети от бита в миналото, така и пиростията има определена роля в народните вярвания и обреди. Вярва се, че ако по пиростията играят много искри, то това предвещава много пари и придобивки за стопаните. Смята се и че пиростията не трябва да стои празна на огъня, защото това предвещава бедност за домакина[1] или защото на оня свят щяла да стои нажежена на врата на стопаните си [2], или пък защото на оня свят ще препречва пътя на мъртвите, опитващи се да излязат от ада и ще ги подпалва [3].
Когато завали градушка, пиростията се изважда на двора и се обръща с краката нагоре, като се вярва, че това ще пресече градушката[4][5]. На някои места в Странджа в средата на обърнатата пиростия се посипва сол с думите: „Както се пръска солта, така да се пръска градушката!“[6]
[редактиране] Източници
- ↑ СбНУ І, 1889, Прилеп.
- ↑ СбНУ VI, 1891, Трявна.
- ↑ Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 188.
- ↑ Живка Стаменова. Народен мироглед. В: Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания. С. 1986, стр. 297
- ↑ Таня Бонева. Народен мироглед. В: Родопи. Традиционна духовна и социалнонормативна култура. С. 1994, стр. 18.
- ↑ Рачко Попов. Народен мироглед. В: Странджа. Материална и духовна култура. С. 1996, стр. 220.
