Пирът на Балтазар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за епизода от Библията. За картината вижте Пирът на Балтазар (Рембранд ван Рейн).

Картината на Рембранд ван Рейн "Пирът на Балтазар" с изписаните на стената пророчески думи: мене, текел, фарес
Възстановка на Бехистунския надпис, изобразяващ триумфът на Дарий над магът Гаумата и метежните «царе» в края на 6 век пр.н.е.Персийския шах е стъпил с крака си върху поваления Гаумата, като след него просят пощада деветимата победени метежни царе. Зад шаха са изобразени — телохранител и войн от отряда на «безсмъртните»

Пирът на Балтазар (в нощта на 12 октомври 539 г. пр.н.е.) е описан в единствената пророческа историческа книга от Стария завет - книгата на пророк Даниил. Според легендата, Вавилонският цар Балтазар след разрушаването на Соломоновия храм осквернява и свещените съдове на поробените израилтяни взети във вавилонски плен, но Божията ръка изписала на стената по време на пира "мене, текел, фарес". Пророчеството се сбъднало и Балтазар паднал убит, а безсмъртните перси на шахът Кир Велики превзели Вавилон. През 535 г. пр.н.е. бил готов проекта за Втори храм, а през 515 г. пр.н.е. ведно с Персеполис бил осветен и този нов храм по времето на Голямата асамблея.

Пирът на Балтазар е любим изкуствоведски библейски сюжет (от Стария завет), ведно с образа на Мария Магдалена (от Новия завет). В навечерието на падането на Берлинската стена под вятъра на промяната, излиза единствения съветски филм с библейски сюжет - "Пирът на Балтазар или Нощ със Сталин".

Вижте също[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Belshazzar's Feast“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.