Писоар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Писоарът e тоалетна създадена за уриниране на мъже.

Публичните писоари се използват в изправено положение, и обикновено съдържат писоарна гъба или пластмасова мрежа които са създадени за да не попаднат вътре твърди предмети (хартия, цигарени фасове) и да предизвикат водопроводни проблеми.

Писор с писоарна гъба .

История[редактиране | edit source]

Писоарът е патентован в САЩ от Андрю Ранкин на 27 март 1866 г.

Пускане на водата[редактиране | edit source]

Повечето публични писоари използват почистваща система чрез пускане на вода, за да го почистят и да предотвратят противни миризми. Тя може да бъде пусната по няколко начина :

Ръчни[редактиране | edit source]

Всеки писоар има собствен бутон за включване вентила на водата за почистване. Този начин е много ефективен,но не винаги се ползва тъй като някои хора проявяват страх по хигиенни причини да натиснат бутона. Поради това задействането на измиването се активира от педал на пода или на стената на височина на коляното. Използват се и специални датчици за автоматично пускане а водата.

Гласови[редактиране | edit source]

В някои райони на Япония има писоари които се активират чрез глас. Те биват пускани чрез думите - "Измий", "Огън", "Разруши мръсотията", на повече от 30 езика.

С таймер[редактиране | edit source]

Вместо обикновенните ръчни писоари се създават такива с таймер, които се активират автоматично след предварително нагласено време. Техния начин на работа е следният: 10 или повече посоара биват свързани към една обща цистерна която пуска вода във тях при точно определено време.

Този вид пасоари е много удобен, тъй като не изисква от използвалия никакво действие, но пък за сметка на това харчи много вода на места в които тоалетната не бива използване често. Затова в сградите където тоалетната не работи през нощта цистерните са свързани със светлините, т.е. през деня когато светлините са пуснати, таймерите работят нормално. През нощта когато сградата е затворена и светлините са угасени пускането на вода спира.

Активация чрез врата[редактиране | edit source]

Това е стар метод чрез който се спестява вода. Водата се пуска само когато тоалетната е използвана. В този вид тоалетни бива монтиран бутон върху вратата и водата е пускана всеки път когато вратата се отвори. Въпреки че не може да определи кои писоари са използвани, този метод подпомага за спестяването на огромни количества вода когато тоалетната не е използвана.

Автоматични[редактиране | edit source]

Най-удобния начин, според много хора, е автоматичното пускане чрез сензор. Тези писоари работят чрез активен или пасивен инфрачервен сензор, който разпознава кога писоара е бил използван или човека, който е стоял срещу него е мръднал и пуска водата.

Повечето инфрачервени детектори изискват присъствие от не по-малко от 5 секунди. Така предпазват да не се пуска водата всеки път когато някой мине покрай тях. Те също изчакват човека да се мръдне, за да не пускат постоянно вода докато някой е застанал срещу тях. Това е по-удобно за хората, които ги използват, а и спестяват вода.

Безводни[редактиране | edit source]

Някои писоари дори не използват вода - в тях има течност, която е по-лека от водата, поради което изплува отгоре и предпазва от лоши миризми. Въпреки че тази течност трябва да се подменя, те спестяват близо 170 000 литра вода на писоар годишно. Този вид се използва на места с голямо използване на тоалетни или където има трудност с доставянето на вода.

Подреждане на писоарите[редактиране | edit source]

Писоар за жени

Писоарите са обикновено разположени на централно място в тоалетната затова има малко или никакво лично пространство. На някои места има добавена част от стена която скрива само половите органи, а останалите части от тялото са видими за всички.

Някои писоари са разположени на малко разстояние едни от други, за да създадат комфорт. Там, където са поставени много близо едни до други, мъжете използват правилото " 1-3-5" - използват писоарите през един, за да оставят повече разстояние помежду си. Разбира се, това може да става само на места, където използването на тоалетната не е много често. Мъжете в повечето случаи гледат напред в стената или в собствените си писоари, отколкото в съседния писоар. Обикновено в края на ред писоари трябва да има един който е монтиран по-ниско за хора които не могат да стигнат обичайния писоар.

Писоар за жени[редактиране | edit source]

Почти всички писоари са предназначени за мъже, но има и някои създадени за жени. Те не постигат голям успех, тъй като заемат същото място като обикновена тоалетна. Главната идея е, и жените да могат да използват тоалетната без да я пипат.

Вижте също[редактиране | edit source]