Писодер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Писодер
Πισοδέρι
Църквата „Света Параскева“
Църквата „Света Параскева
Гърция
Red pog.png
Писодер
Западна Македония
Red pog.png
Писодер
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1 502 m
Население (2001) 68 души
Писодер в Общомедия

Писодѐр или Песодѐр (на гръцки: Πισοδέρι, Писодери, катаревуса Πισοδέριον, Писодерион) е село в Република Гърция, в дем Преспа, в област Западна Македония с 68 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 16 километра западно от град Лерин (Флорина), високо в южния склон на планината Баба (Варнудас).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Писодер в началото на 20 век.

В османски тефтер от 1481 година селото се споменава като Ипсодер и в него живеят 12 семейства.[1] В края на 19 век Писодер е влашко село в Леринска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Писадер (Pissader) е посочено като село в Леринска каза с 25 домакинства и 66 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Песодеръ живеят 750 власи.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песодер (Pessoder) има 480 власи и функционират гръцко и влашко училище.[4]

Селото е една от основните бази на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.[5] В параклиса „Света Петка“ в 1904 година Ставрос Цамис погребва главата на Павлос Мелас.[6][5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на Писодер
Кулата на църквата в Писодер.
Гръцкото училище в Писодер, построено през 1903 година със завещание от архимандрид Модесто, а до 1912 година е издържано със средства на гръцкото консулство в Битоля[7].

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Писодер попада в Гърция. Тогава е затворено и влашкото училище в селото[8]. По време на Гръцката гражданска война край Писодер се водят редица сражения.[9][10]

В 1981 година селото има 30 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на високо ниво.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Хасан чауш
Родени в Писодер
  • Гърция Андрикос (Ανδρίκος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Цондос[12]
  • Гърция Василиос Карадзидис (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец, четник на капитан Вардас[13]
  • Гърция Георгиос Кайкос (Γεώργιος Κάικος), гръцки андартски деец, убит от българи[12]
  • Арумъни Гърция архиепископ Епифаниос Филаделфийски (Димитриос Папавасилиу, 1885 - 1972)
  • Арумъни Гърция Лазарос Цамис (1878 - 1933), гръцки андартски деец[14]
  • Гърция архимандрит Модестос (αρχιμανδρίτης Μόδεστος), гръцки андартски деец, поел ангажимент пред капитан Каудис за построяване на гръцко училище[12]
  • Гърция Николаос Касомулис (1795 - 1872), гръцки революционер
  • Арумъни Панос Мейданис, хайдутин от 17 век
  • Гърция Ставрос Филипос (Σταύρος Φιλίππου), гръцки андартски деец, четник[13]
  • Арумъни Гърция Ставрос Цамис (1870 - 1906), гръцки духовник, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[15]
  • Гърция Теодорос Гацос (Θεόδωρος Γκάτσος), гръцки андартски деец, убит от българи[12]
  • Гърция Теодорос Дорас (Θεόδωρος Ντόρας), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[12]
Починали в Писодер
  • Албания Касъм ага (? - 1900), едър земевладелец, убит от ВМОРО
Свързани с Писодер
  • Арумъни България Стерьо Николов, български емигрантски деец в САЩ, баща му Никола Попстерьов е от Писодер

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Τσάμη, Αντιγόνη Λ., "Το Πισοδέρι Φλώρινας στο πέρασμα των αιώνων", Θεσσαλονίκη 1992.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 270. ISBN 2283604524.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  5. а б Η συμβολή των Βλαχόφωνων Ελλήνων στον Μακεδονικό Αγώνα
  6. Η Ορθόδοξη Εκκλησία και ο Μακεδονικός Αγώνας
  7. Η Μοδέστειος Σχολή αρρένων στο Πισοδέρι, Συλλογή Φωτογραφιών
  8. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр. 52.
  9. Χαρά Κατσούλη. Καθ'... οδόν στις Πρέσπες. // Τα Καθημερινά της Κυριακής. Ριζοσπάστης, 28/1/2001. с. 16. Посетен на 13/4/2009.
  10. Αφιέρωμα - Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας, σελ. 56
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. а б в г д Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 173.
  13. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 166.
  14. I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981.
  15. «Ο παπά-Σταύρος Τσάμης: Εκκλησία και Εκπαίδευση», στο Αρχιμ. Ειρηναίος Ι. Χατζηεφραιμίδης (επιμ.), Ο παπα-Σταύρος Τσάμης (1870-1906), Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα, 2007, σσ.101-109.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.