Писодер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияПисодер
Πισοδέρι
Църквата на Писодер.
Църквата на Писодер.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Писодер
Писодер на картата на Гърция
Dimos Prespon - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Писодер
Писодер на картата на дем Преспа и област Западна Македония
Координати: 40°46′59.87″ с. ш. 21°15′00″ и. д. / 40.7833, 21.2500
Данни
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Население 68 (2001)
Надм. височина 1 502 m

Писодѐр или Песодѐр (на гръцки: Πισοδέρι, Писодери, катаревуса Πισοδέριον, Писодерион) е село в Република Гърция, в дем Преспа, в област Западна Македония с 68 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 16 километра западно от град Лерин (Флорина), високо в южния склон на планината Баба (Варнудас).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Писодер в началото на 20 век.

В османски тефтер от 1481 година селото се споменава като Ипсодер и в него живеят 12 семейства.[1] В края на 19 век Писодер е влашко село в Леринска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Писадер (Pissader) е посочено като село в Леринска каза с 25 домакинства и 66 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Песодеръ живеят 750 власи.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песодер (Pessoder) има 480 власи и функционират гръцко и влашко училище.[4]

Селото е една от основните бази на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.[5] В параклиса „Света Петка“ в 1904 година Ставрос Цамис погребва главата на Павлос Мелас.[6][5]

В Гърция[редактиране | edit source]

Панорама на Писодер
Кулата на църквата в Писодер.
Гръцкото училище в Писодер, построено през 1903 година със завещание от архимандрид Модесто, а до 1912 година е издържано със средства на гръцкото консулство в Битоля[7].

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Писодер попада в Гърция. Тогава е затворено и влашкото училище в селото[8]. По време на Гръцката гражданска война край Писодер се водят редица сражения.[9][10]

В 1981 година селото има 30 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на високо ниво.[11]

Личности[редактиране | edit source]

Хасан чауш
Родени в Писодер
  • Гърция Андрикос (Ανδρίκος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Цондос[12]
  • Гърция Василиос Карадзидис (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец, четник на капитан Вардас[13]
  • Гърция Георгиос Кайкос (Γεώργιος Κάικος), гръцки андартски деец, убит от българи[12]
  • Арумъни Гърция архиепископ Епифаниос Филаделфийски (Димитриос Папавасилиу, 1885 - 1972)
  • Арумъни Гърция Лазарос Цамис (1878 - 1933), гръцки андартски деец[14]
  • Гърция архимандрит Модестос (αρχιμανδρίτης Μόδεστος), гръцки андартски деец, поел ангажимент пред капитан Каудис за построяване на гръцко училище[12]
  • Гърция Николаос Касомулис (1795 - 1872), гръцки революционер
  • Арумъни Панос Мейданис, хайдутин от 17 век
  • Гърция Ставрос Филипос (Σταύρος Φιλίππου), гръцки андартски деец, четник[13]
  • Арумъни Гърция Ставрос Цамис (1870 - 1906), гръцки духовник, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[15]
  • Гърция Теодорос Гацос (Θεόδωρος Γκάτσος), гръцки андартски деец, убит от българи[12]
  • Гърция Теодорос Дорас (Θεόδωρος Ντόρας), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[12]
Починали в Писодер
  • Албания Касъм ага (? - 1900), едър земевладелец, убит от ВМОРО
Свързани с Писодер
  • Арумъни България Стерьо Николов, български емигрантски деец в САЩ, баща му Никола Попстерьов е от Писодер

Литература[редактиране | edit source]

  • Τσάμη, Αντιγόνη Λ., "Το Πισοδέρι Φλώρινας στο πέρασμα των αιώνων", Θεσσαλονίκη 1992.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 270. ISBN 2283604524.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  5. а б Η συμβολή των Βλαχόφωνων Ελλήνων στον Μακεδονικό Αγώνα
  6. Η Ορθόδοξη Εκκλησία και ο Μακεδονικός Αγώνας
  7. Η Μοδέστειος Σχολή αρρένων στο Πισοδέρι, Συλλογή Φωτογραφιών
  8. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр. 52.
  9. Χαρά Κατσούλη. Καθ'... οδόν στις Πρέσπες. // Τα Καθημερινά της Κυριακής. Ριζοσπάστης, 28/1/2001. с. 16. Посетен на 13/4/2009.
  10. Αφιέρωμα - Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας, σελ. 56
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. а б в г д Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 173.
  13. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 166.
  14. I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981.
  15. «Ο παπά-Σταύρος Τσάμης: Εκκλησία και Εκπαίδευση», στο Αρχιμ. Ειρηναίος Ι. Χατζηεφραιμίδης (επιμ.), Ο παπα-Σταύρος Τσάμης (1870-1906), Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα, 2007, σσ.101-109.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.