Писодер
  ПисодерΠισοδέρι |
|
 Църквата на Писодер. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Писодер
Писодер на картата на Гърция
|
|
 Писодер
Писодер на картата на дем Преспа и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Население | 68 (2001) |
| Надм. височина | 1 502 m |
Писодѐр или Песодѐр (на гръцки: Πισοδέρι, Писодери, катаревуса Πισοδέριον, Писодерион) е село в Република Гърция, в дем Преспа, в област Западна Македония с 68 жители (2001).
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено на 16 километра западно от град Лерин (Флорина), високо в южния склон на планината Баба (Варнудас).
История [редактиране]
В Османската империя [редактиране]
В османски тефтер от 1481 година селото се споменава като Ипсодер и в него живеят 12 семейства.[1] В края на 19 век Писодер е влашко село в Леринска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Писадер (Pissader) е посочено като село в Леринска каза с 25 домакинства и 66 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Песодеръ живеят 750 власи.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Песодер (Pessoder) има 480 власи и функционират гръцко и влашко училище.[4]
Селото е една от основните бази на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.[5] В параклиса „Света Петка“ в 1904 година Ставрос Цамис погребва главата на Павлос Мелас.[6][5]
В Гърция [редактиране]
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Писодер попада в Гърция. Тогава е затворено и влашкото училище в селото[8]. По време на Гръцката гражданска война край Писодер се водят редица сражения.[9][10]
В 1981 година селото има 30 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на високо ниво.[11]
Личности [редактиране]
- Родени в Писодер
Андрикос (Ανδρίκος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Цондос[12]- Василиос Карадзидис (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец, четник на капитан Вардас[13]
- Георгиос Кайкос (Γεώργιος Κάικος), гръцки андартски деец, убит от българи[12]
архиепископ Епифаниос Филаделфийски (Димитриос Папавасилиу, 1885 - 1972)- Лазарос Цамис (1878 - 1933), гръцки андартски деец[14]
- архимандрит Модестос (αρχιμανδρίτης Μόδεστος), гръцки андартски деец, поел ангажимент пред капитан Каудис за построяване на гръцко училище[12]
- Николаос Касомулис (1795 - 1872), гръцки революционер
- Панос Мейданис, хайдутин от 17 век
- Ставрос Филипос (Σταύρος Φιλίππου), гръцки андартски деец, четник[13]
- Ставрос Цамис (1870 - 1906), гръцки духовник, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[15]
- Теодорос Гацос (Θεόδωρος Γκάτσος), гръцки андартски деец, убит от българи[12]
- Теодорос Дорас (Θεόδωρος Ντόρας), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[12]
Литература [редактиране]
- Τσάμη, Αντιγόνη Λ., "Το Πισοδέρι Φλώρινας στο πέρασμα των αιώνων", Θεσσαλονίκη 1992.
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 270. ISBN 2283604524.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
- ↑ а б Η συμβολή των Βλαχόφωνων Ελλήνων στον Μακεδονικό Αγώνα
- ↑ Η Ορθόδοξη Εκκλησία και ο Μακεδονικός Αγώνας
- ↑ Η Μοδέστειος Σχολή αρρένων στο Πισοδέρι, Συλλογή Φωτογραφιών
- ↑ Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр. 52.
- ↑ Χαρά Κατσούλη. Καθ'... οδόν στις Πρέσπες. // Τα Καθημερινά της Κυριακής. Ριζοσπάστης, 28/1/2001. с. 16. Посетен на 13/4/2009.
- ↑ Αφιέρωμα - Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας, σελ. 56
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 173.
- ↑ а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 166.
- ↑ I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981.
- ↑ «Ο παπά-Σταύρος Τσάμης: Εκκλησία και Εκπαίδευση», στο Αρχιμ. Ειρηναίος Ι. Χατζηεφραιμίδης (επιμ.), Ο παπα-Σταύρος Τσάμης (1870-1906), Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα, 2007, σσ.101-109.
|
|||||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
