Питър Дракър
| Научен мениджмънт | |
| Роден | 19 ноември 1909 г. Виена, Австро-Унгария |
|---|---|
| Умира | 11 ноември 2005 г. (на 95 г.) Клеърмонт, Калифорния |
| Националност | американец |
| Поле | Теория на управлението, Социална екология |
| Alma mater | Гьоте университет Франкфурт на Майн |
| Повлиян от | Йозеф Шумпетер, Джон Мейнард Кейнс |
Питър Фърдинанд Дракър (Peter Ferdinand Drucker, също Дръкър) е американски специалист и автор на книги по теория на управлението и бизнес мениджмънта, както и социален еколог.[1] Неговите книги и научно-популярни статии, на които е автор, изследват по какъв начин хората се организират в бизнес корпорациите, правителствения сектор и нестопанските сдружения в обществото.[2] Той е един от най-известните и най-широко влиятелни мислители в областта на научния мениджмънт. Неговите литературни произведения предричат голяма част от най-важните социално-икономически събития от края на XX век, включително широката приватизация и децентрализация, възходът на Япония като световна икономическа сила, решаващото значение на маркетинга в икономиката, както и възникването на информационно общество и нуждата от обучение и усъвършенстване през целия живот.[3] През 1959 г. Дракър въвежда понятието "работник на умствения труд". Той смята, че най-значимият и действителност уникален принос на мениджмънта през XX век е петдесеткратното увеличение на производителността на работниците на ръчния труд. Аналогично, най-важният принос, който мениджмънтът трябва да регистрира през XXI век е увеличаването на продуктивността на работниците на умствения труд. Ако според него най-ценните активи за една компания през XX век са производствените й съоръжения, то най-важните активи за компаниите на XXI век – били те в сферата на бизнеса или в друга сфера – ще бъдат работниците на умствения труд и тяхната продуктивност.[4] Дракър е автор на 39 книги, издадени на над 50 езика; някои от тях и на български.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Питър Дракър, чието име всъщност е Петер Друкер, е роден във Виена в семейството на Адолф Друкер - адвокат и висш държавен служител - и Каролин Бонд, която от своя страна следва медицина.[5] Дракър израства в дом, където интелектуаци, високопоставени държавни служители и учени се срещат често за да дискутират новите идеи на XX век.[6] След завършване на гимназия и претърпяната загуба на Австро-Унгария в Първата световна война, безработицата принуждава Дракър да замине за Хамбург, Германия. Там намира първата си работа като чирак в утвърдена компания за производство на памук, а впоследствие се изявява като журналист, пишейки за „Der Österreichische Volkswirt“.[5] Журналистическата му кариера продължава във Франкфурт на Майн, където пише за „Frankfurter General-Anzeiger“.[7] В 1931 г. завършва Франкфуртския университет, защитавайки успешно докторантура по международно и публично право.[8] Още тогава е повлиян от възгледите на австрийския икономист Йозеф Шумпетер, който е и приятел на баща му, които помагат на Дракър да разбере, че именно иновациите и предприемчивостта са решаващи за успешния мениджмънт.[9] По различен начин той е повлиян и от Джон Мейнард Кейнс.[10] В 1934 г. в Кеймбридж, Англия, Дракър присъства на лекция на Кейнс, за която той пише: „Аз изведнъж осъзнах, че Кейнс и всички блестящи студенти по икономика в залата се интересуваха от поведението на стоките, докато аз се интересувах от поведението на хората.“[11]
Като млад писател, Дракър пише два литературни труда - единият от които за консервативния немски философ Фридрих Юлиус - и друг озаглавен „Еврейският въпрос в Германия“, който бива изгорен и забранен от нацистите.[3] Това принуждава Дракър да се премести от Германия в Англия през 1933 г.[12] В Лондон той работи за застрахователна компания, а след това като главен икономист в частна банка.[13] През 1934 г. се жени за Дорис Шмиц. Тяхната връзка датира още от студентските им години във Франкфуртския университет.[14] След четири години прекарани в Англия, двамата се установяват за постоянно в Съединените щати в 1937 г. В САЩ Дракър първоначално работи за група британски банки и застрахователни компании, а по-късно като консултант по мениджмънт на някои от най-големите компании в страната, както и на водещи чуждестранни фирми. Писател е на свободна практика на бизнес литература. През 1943 г. Дракър получава американско гражданство.
Оттогава датира и забележителната кариера на Дракър като преподавател - първо като професор по политика и философия във „Вашингтон колидж, а от 1950 до 1971 г. е професор по мениджмънт в Бизнес факултета на Нюйоркския университет. От 1971 г. до смъртта си е почетен професор по социални науки в „Клеърмонт колидж“ в Калифорния.
Кариера [редактиране]
Кариерата на Питър Дракър в сферата на научния мениджмънт започва през 1942 г. когато неговите записки за политиката и обществото правят впечатление на ръководството на „Дженеръл Мотърс“ - най-големият автомобилен гигант в света за онова време - и той получава достъп до вътрешното функциониране на компанията. Той споделя впечатленията си от начина на работа във фирмата с Доналдсън Браун - ръководител на административния контрол в Дженеръл Мотърс. През 1943 г. Браун кани Дракър да проведе одит в корпорацията и така за две години работа, той представя социално-научен анализ на фирмата. В рамките на този анализ той присъства на всяко събрание на ръководството на компанията, интервюира служителите, анализира производството и вземането на решения.
В резултат на направения анализ Дракър публикува книгата „Концепция за корпорацията“ (1946). Книгата впечатлява публиката в корпоративните среди и това довежда до множество нови статии, книги, както и консултантски ангажименти на Дракър. Дженеръл Мотърс обаче не са особено развалнувани от направения научен анализ. В него Дракър предлага автомобилния гигант да преразгледа дългогодишните си политики на връзки с клиентите, дилът взаимоотношенията и отношенията към служителите. От своя страна председателя на Дженеръл Мотърс Алфред Слоун е толкова разтроен от книгата, че Дракър понататък признава: „Той просто се правеше, че тя не съществува. Никога не я е споменавал и никога не е позволявал да бъде споменавана в негово присъствие.“[15]
Дракър осъзнава, че управлението е „либерално изкуство“, което се влива и черпи своята информация от интердисциплинарните поуки на историята, социологията, психологията, философията, културата и религията.[2] Той също така силно вярва, че всички институции, включително и тези в частния сектор, носят отговорност за цялото общество. Въз основа на тези възгледи той написва книгата „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“ (1974). В нея той пише: „Ако ръководителите на нашите най-големи институции, и особено на бизнеса, не носят отговорност за общото благо, никой друг не може и не ще.“[16]
Дракър силно се интересува от нарастващия брой на хората на умствения труд, а не толкова от хората на ръчния труд. Той е заинтригуван от служителите, които знаят повече по определени теми от своите началници и колеги. Подходите на Дракър работят добре в бизнес средата от втората половина на XX век. По това време, големите корпорации са разработели основните ефективни промишлени и управленски йерархии за масово производство. Изпълнителните директори на корпорациите считат, че знаят как да управляват максимално ефективно своите компании, а Дракър е този, който по симпатичен начин в своите литературни трудове им показва, че това не е точно така. Той предполага, че читателите му са интелигентни, рационални, трудолюбиви хора с добра воля. И дава пример, че ако някоя фирма се бори за оцеляването си, възможните причини за това вероятно са остарелите идеи, тясната концепция на проблема и вътрешните недоразумения.
По време на дългата си кариера като консултант, Дракър е работил за много корпорации сред които Дженеръл Мотърс, Кока-Кола[17], Ситигруп, IBM, Intel. Въпреки че той помага на много директори на корпорации да успеят, той е ужасен виждайки как възнагражденията на ръководните кадри в САЩ растат като балон и възлизат на стотици пъти над тези на средния работник. В статия от 1984 г. Дракър пише, че заплащането на ръководните кадри не трябва да надхвърля повече от двадесет пъти това на средния работник, противното би било „морално и социално недопустимо и ще плати висока цена за това“.[3]
Дракър работи като консултант за различни правителствени агенции в САЩ, Канада и Япония. Той работи и с различни неправителствени организации с цел да им помогне да бъдат успешни, често предоставяйки услугите си безплатно. Сред многото организации които подпомага са Армията на спасението и Американския червен кръст.
Литературни трудове [редактиране]
Книгите, които Дракър пише, биват разделят на три периода:
- Книги по икономическа теория, сред които „Краят на икономическия човек“ (1939), „Бъдещето на индустриалния човек“ (1942) и „Концепция за корпорацията“ (1946).
- Книги по мениджмънт, сред които „Практика на мениджмънта“ (1954), „Мениджмънт за резултати“ (1964), „Ефективният ръководител“ (1966) и „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“ (1974).
- Книги по философия, сред които „Невидимата революция“ (1976), „Новаторство и предприемачество“ (1985), „Новите реалности“ (1989) и „Управление във време на големи промени“ (1995).
Източници и използвана информация [редактиране]
- ↑ Drucker, Peter F., “Reflections of a Social Ecologist,” Society, May/June 1992
- ↑ а б Drucker Institute - Why Drucker Now?
- ↑ а б в Byrne, John A. и др. The Man Who Invented Management. // BusinessWeek. November 28, 2005.
- ↑ Цитирано по: Мениджмънт предизвикателствата през XXI век; Автори: Питър Дракър; Глава V: Продуктивността на работниците на умствения труд, стр. 140
- ↑ а б Drucker, Peter F., Adventures of a Bystander (1979)
- ↑ Beatty, Jack, The World According to Peter Drucker, p. 5-7, (1998)
- ↑ Drucker, Peter F., Adventures of a Bystander, p. 159, (1979)
- ↑ “Obituary: Peter Drucker, 95, Economist Who Prized Value of Workers,” The New York Times, November 13, 2005.
- ↑ Beatty, Jack, The World According to Peter Drucker, p. 163, (1998)
- ↑ Drucker, Peter F., The Ecological Vision: Reflections on the Human Condition, p. 75, (1993)
- ↑ Drucker, Peter F., The Ecological Vision, p. 75-76, (1993)
- ↑ Drucker, Peter F.;Cohen, William, A Class with Drucker: The Lost Lessons of the World's Greatest Management Teacher, p.242 (2007)
- ↑ Peter F. Drucker: A Biography in Progress
- ↑ The Drucker Institute Archives, Claremont, California. Box 39, Folder 11
- ↑ Drucker, Peter F., Adventures of a Bystander, p. 288, (1979)
- ↑ Drucker, Peter F., Management: Tasks, Responsibilities, Practices, p. 325, (1973)
- ↑ The Drucker Institute Archives, Claremont, California. Box 35, Folder 51
