Питър Дракър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Питър Фърдинанд Дракър
Научен мениджмънт
Роден 19 ноември 1909 г.(1909-11-19)
Виена, Австро-Унгария
Починал 11 ноември 2005 г. (на 95 г.)
Клеърмонт, Калифорния
Националност американец
Поле Теория на управлението, Социална екология
Alma mater Гьоте университет Франкфурт на Майн
Повлиян от Йозеф Шумпетер, Джон Мейнард Кейнс

Питър Фърдинанд Дракър (Peter Ferdinand Drucker, също Дръкър) е американски специалист и автор на книги по теория на управлението и бизнес мениджмънта, както и социален еколог.[1] Неговите книги и научно-популярни статии, на които е автор, изследват по какъв начин хората се организират в бизнес корпорациите, правителствения сектор и нестопанските сдружения в обществото.[2] Той е един от най-известните и най-широко влиятелни мислители в областта на научния мениджмънт. Неговите литературни произведения предричат голяма част от най-важните социално-икономически събития от края на XX век, включително широката приватизация и децентрализация, възходът на Япония като световна икономическа сила, решаващото значение на маркетинга в икономиката, както и възникването на информационно общество и нуждата от обучение и усъвършенстване през целия живот.[3] През 1959 г. Дракър въвежда понятието "работник на умствения труд". Той смята, че най-значимият и действителност уникален принос на мениджмънта през XX век е петдесеткратното увеличение на производителността на работниците на ръчния труд. Аналогично, най-важният принос, който мениджмънтът трябва да регистрира през XXI век е увеличаването на продуктивността на работниците на умствения труд. Ако според него най-ценните активи за една компания през XX век са производствените й съоръжения, то най-важните активи за компаниите на XXI век – били те в сферата на бизнеса или в друга сфера – ще бъдат работниците на умствения труд и тяхната продуктивност.[4] Дракър е автор на 39 книги, издадени на над 50 езика; някои от тях и на български.

Биография[редактиране | edit source]

Питър Дракър, чието име всъщност е Петер Друкер, е роден във Виена в семейството на Адолф Друкер - адвокат и висш държавен служител - и Каролин Бонд, която от своя страна следва медицина.[5] Дракър израства в дом, където интелектуаци, високопоставени държавни служители и учени се срещат често за да дискутират новите идеи на XX век.[6] След завършване на гимназия и претърпяната загуба на Австро-Унгария в Първата световна война, безработицата принуждава Дракър да замине за Хамбург, Германия. Там намира първата си работа като чирак в утвърдена компания за производство на памук, а впоследствие се изявява като журналист, пишейки за „Der Österreichische Volkswirt“.[5] Журналистическата му кариера продължава във Франкфурт на Майн, където пише за „Frankfurter General-Anzeiger“.[7] В 1931 г. завършва Франкфуртския университет, защитавайки успешно докторантура по международно и публично право.[8] Още тогава е повлиян от възгледите на австрийския икономист Йозеф Шумпетер, който е и приятел на баща му, които помагат на Дракър да разбере, че именно иновациите и предприемчивостта са решаващи за успешния мениджмънт.[9] По различен начин той е повлиян и от Джон Мейнард Кейнс.[10] В 1934 г. в Кеймбридж, Англия, Дракър присъства на лекция на Кейнс, за която той пише: „Аз изведнъж осъзнах, че Кейнс и всички блестящи студенти по икономика в залата се интересуваха от поведението на стоките, докато аз се интересувах от поведението на хората.“[11]

Като млад писател, Дракър пише два литературни труда - единият от които за консервативния немски философ Фридрих Юлиус - и друг озаглавен „Еврейският въпрос в Германия“, който бива изгорен и забранен от нацистите.[3] Това принуждава Дракър да се премести от Германия в Англия през 1933 г.[12] В Лондон той работи за застрахователна компания, а след това като главен икономист в частна банка.[13] През 1934 г. се жени за Дорис Шмиц. Тяхната връзка датира още от студентските им години във Франкфуртския университет.[14] След четири години прекарани в Англия, двамата се установяват за постоянно в Съединените щати в 1937 г. В САЩ Дракър първоначално работи за група британски банки и застрахователни компании, а по-късно като консултант по мениджмънт на някои от най-големите компании в страната, както и на водещи чуждестранни фирми. Писател е на свободна практика на бизнес литература. През 1943 г. Дракър получава американско гражданство.

Оттогава датира и забележителната кариера на Дракър като преподавател - първо като професор по политика и философия във „Вашингтон колидж, а от 1950 до 1971 г. е професор по мениджмънт в Бизнес факултета на Нюйоркския университет. От 1971 г. до смъртта си е почетен професор по социални науки в „Клеърмонт колидж“ в Калифорния.

Кариера[редактиране | edit source]

Кариерата на Питър Дракър в сферата на научния мениджмънт започва през 1942 г. когато неговите записки за политиката и обществото правят впечатление на ръководството на Дженеръл Мотърс - най-големият автомобилен гигант в света за онова време - и той получава достъп до вътрешното функциониране на компанията. Той споделя впечатленията си от начина на работа във фирмата с Доналдсън Браун - ръководител на административния контрол в Дженеръл Мотърс. През 1943 г. Браун кани Дракър да проведе одит в корпорацията и така за две години работа, той представя социално-научен анализ на фирмата. В рамките на този анализ той присъства на всяко събрание на ръководството на компанията, интервюира служителите, анализира производството и вземането на решения.

В резултат на направения анализ Дракър публикува книгата „Концепция за корпорацията“ (1946). Книгата впечатлява публиката в корпоративните среди и това довежда до множество нови статии, книги, както и консултантски ангажименти на Дракър. Дженеръл Мотърс обаче не са особено развалнувани от направения научен анализ. В него Дракър предлага автомобилния гигант да преразгледа дългогодишните си политики на връзки с клиентите, дилът взаимоотношенията и отношенията към служителите. От своя страна председателя на Дженеръл Мотърс Алфред Слоун е толкова разстроен от книгата, че Дракър по нататък признава: „Той просто се правеше, че тя не съществува. Никога не я е споменавал и никога не е позволявал да бъде споменавана в негово присъствие.“[15]

Дракър осъзнава, че управлението е „либерално изкуство“, което се влива и черпи своята информация от интердисциплинарните поуки на историята, социологията, психологията, философията, културата и религията.[2] Той също така силно вярва, че всички институции, включително и тези в частния сектор, носят отговорност за цялото общество. Въз основа на тези възгледи той написва книгата „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“ (1974). В нея той пише: „Ако ръководителите на нашите най-големи институции, и особено на бизнеса, не носят отговорност за общото благо, никой друг не може и не ще.“[16]

Дракър силно се интересува от нарастващия брой на хората на умствения труд, а не толкова от хората на ръчния труд. Той е заинтригуван от служителите, които знаят повече по определени теми от своите началници и колеги. Подходите на Дракър работят добре в бизнес средата от втората половина на XX век. По това време, големите корпорации са разработели основните ефективни промишлени и управленски йерархии за масово производство. Изпълнителните директори на корпорациите считат, че знаят как да управляват максимално ефективно своите компании, а Дракър е този, който по симпатичен начин в своите литературни трудове им показва, че това не е точно така. Той предполага, че читателите му са интелигентни, рационални, трудолюбиви хора с добра воля. И дава пример, че ако някоя фирма се бори за оцеляването си, възможните причини за това вероятно са остарелите идеи, тясната концепция на проблема и вътрешните недоразумения.

По време на дългата си кариера като консултант, Дракър е работил за много корпорации сред които Дженеръл Мотърс, Кока-Кола[17], Ситигруп, IBM, Intel. Въпреки че той помага на много директори на корпорации да успеят, той е ужасен виждайки как възнагражденията на ръководните кадри в САЩ растат като балон и възлизат на стотици пъти над тези на средния работник. В статия от 1984 г. Дракър пише, че заплащането на ръководните кадри не трябва да надхвърля повече от двадесет пъти това на средния работник, противното би било „морално и социално недопустимо и ще плати висока цена за това“.[3]

Дракър работи като консултант за различни правителствени агенции в САЩ, Канада и Япония. Той работи и с различни неправителствени организации с цел да им помогне да бъдат успешни, често предоставяйки услугите си безплатно. Сред многото организации които подпомага са Армията на спасението и Американския червен кръст.

Литературни трудове[редактиране | edit source]

Книгите, които Дракър пише, биват разделят на три периода:

  • Книги по икономическа теория, сред които „Краят на икономическия човек“ (1939), „Бъдещето на индустриалния човек“ (1942) и „Концепция за корпорацията“ (1946).
  • Книги по мениджмънт, сред които „Практика на мениджмънта“ (1954), „Мениджмънт за резултати“ (1964), „Ефективният ръководител“ (1966) и „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“ (1973).
  • Книги по философия, сред които „Невидимата революция“ (1976), „Новаторство и предприемачество“ (1985), „Новите реалности“ (1989) и „Управление във време на големи промени“ (1995).

Ето и неговата библиография, подредена в хронологичен ред:

  1. Краят на икономическия човек – 1939
  2. Бъдещето на индустриалния човек - 1942
  3. Концепция за корпорацията - 1946
  4. Новото общество - 1950
  5. Практика на мениджмънта - 1954
  6. Следващите двадесет години на Америка - 1957
  7. Забележителности на утрешния ден - 1957
  8. Мениджмънд за резултати - 1964
  9. Ефективният ръководител - 1966
  10. Епохата на промяната - 1968
  11. Технологии, Мениджмънт и Общество - 1970
  12. Хора, Идеи и Политика - 1971
  13. Мениджмънт - задачи, отговорности, практики - 1973
  14. Невидимата революция - 1976 (преиздадена през 1996 под заглавието "Революцията на пенсионните фондове")
  15. Хора и производителност: Най-доброто от Питър Дракър в мениджмънта - 1977
  16. Въвеждащ поглед над мениджмънта - 1977
  17. Приключенията на страничния наблюдател - 1978 (автобиография)
  18. Песента на четката: Японски рисунки от колекцията на Сансо - 1979
  19. Мениджмънт в турболентни времена - 1980
  20. По пътя към бъдещите икономики и други есета - 1981
  21. Променящоя се свят на ръководителя - 1982
  22. Последния от всички възможни светове - 1982 (роман)
  23. Изкушението да се прави добро - 1984 (роман)
  24. Новаторство и предприемачество - 1985
  25. Границите на мениджмънта - 1986
  26. Новите реалности: в правителството и политиката, в икономиката и бизнеса, в обществото и света - 1989
  27. Мениджмънт на Неправителствени организации: Принципи и практики - 1990
  28. Мениджмънт за бъдещето - 1992
  29. Екологичното виждане - 1993
  30. Посткапиталистическо общество - 1993
  31. Управление във време на големи промени - 1995
  32. Дракър в Азия: Диалог между Питър Дракър и Исао Накаучи - 1997
  33. Питър Дракър за мениджърската професия - 1998
  34. Препядствия за менидмънта през 21 век - 1999
  35. Най-важното от Дракър - 2001
  36. Управление на Бъдещото Общество - 2002
  37. Функциониращо общество - 2002
  38. Всекидневния Дракър - 2004
  39. Ефективният ръководител в действие - 2006

Източници и използвана информация[редактиране | edit source]

  1. Drucker, Peter F., “Reflections of a Social Ecologist,” Society, May/June 1992
  2. а б Drucker Institute - Why Drucker Now?
  3. а б в Byrne, John A. и др. The Man Who Invented Management. // BusinessWeek. November 28, 2005.
  4. Цитирано по: Мениджмънт предизвикателствата през XXI век; Автори: Питър Дракър; Глава V: Продуктивността на работниците на умствения труд, стр. 140
  5. а б Drucker, Peter F., Adventures of a Bystander (1979)
  6. Beatty, Jack, The World According to Peter Drucker, p. 5-7, (1998)
  7. Drucker, Peter F., Adventures of a Bystander, p. 159, (1979)
  8. “Obituary: Peter Drucker, 95, Economist Who Prized Value of Workers,” The New York Times, November 13, 2005.
  9. Beatty, Jack, The World According to Peter Drucker, p. 163, (1998)
  10. Drucker, Peter F., The Ecological Vision: Reflections on the Human Condition, p. 75, (1993)
  11. Drucker, Peter F., The Ecological Vision, p. 75-76, (1993)
  12. Drucker, Peter F.;Cohen, William, A Class with Drucker: The Lost Lessons of the World's Greatest Management Teacher, p.242 (2007)
  13. Peter F. Drucker: A Biography in Progress
  14. The Drucker Institute Archives, Claremont, California. Box 39, Folder 11
  15. Drucker, Peter F., Adventures of a Bystander, p. 288, (1979)
  16. Drucker, Peter F., Management: Tasks, Responsibilities, Practices, p. 325, (1973)
  17. The Drucker Institute Archives, Claremont, California. Box 35, Folder 51

18. The Peter F. Drucker and Masatoshi Ito Graduate School of Management announces - http://www.cgu.edu/pages/3899.asp

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за