Плаваща лейка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плаваща лейка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Спорови растения (Pteridophyta)
клас:Папратовидни (Polypodiopsida)
разред:Водни папрати (Salviniales)
семейство:Лейкови (Salviniaceae)
род:Салвиния (Salvinia)
вид:Плаваща лейка (S. natans)
Научно наименование
All., 1785
Синоними
Плаваща лейка в Общомедия
[ редактиране ]

Плаваща лейка (Salvinia natans) е вид папратовидни растения от семейство Лейкови (Salviniaceae). Тя е дребно плаващо растение с тънко хоризонтално стъбло и листа, разположени в прешлени по три. Двата горни листа са елиптични, а долният е видоизменен в кореноподобни нишки.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е по целия свят в области със застояли сладководни водоеми, слънчева светлина и влажен въздух, като се среща особено често в Африка, Азия, Централна Европа и Южна Америка. В България се среща в блатата и бавно течащите води край Дунав, Черно море, поречието на Марица и други.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Плаващата лейка има две никелови по размер листа, които лежат плътно към повърхността на водата, както и една трета потопени листа, които функционират като корен. Флотацията е станала възможна благодарение на торбичките на въздуха в листата. Кожните зърна по листата (повърхността задържа вода от намесата с листата) функционират, и служат за предпазване от гниене. Спорните клетки са в основата на растението за репродукцията. Листата на плаващата лейка блокират слънчевата светлина от достигане до много дълбоко под водата. Това е полезно за много сладководни риби, тъй като им осигурява да се размножават на по-безопасни места, но може да прекъсне фотосинтезата на много подводни растения. Плаващата лейка може в крайна сметка да покрие всички водоеми или езера без екологична конкуренция, глад или други растителни видове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Salvinia natans (All., 1785). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)