Пламен Дойнов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пламен Дойнов
български поет, драматург и литературен критик
Юли 2020
Юли 2020
Роден
10 април 1969 г. (55 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение, драма, есе
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Кафепоеми“ (2003)
Награди„Яворов“ (Поморие, 1995)
„Иван Радоев“ (2001, 2006)
„Иван Николов“ (2004, 2012)
„Аскеер“ (2006)
„Христо Г. Данов“ (2012)
„Николай Кънчев“ (2012)
„Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2015)
„Иван Динков“ (2016)
„Христо Фотев“ (2022)
„Пеньо Пенев“ (2022)
Научна дейност
ОбластЛитературна история
Работил вНов български университет
Публикации„Българската поезия в края на ХХ век“ (2007)
„Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци“ (2017)
Семейство
Деца1
Пламен Дойнов в Общомедия

Пламен Дойнов е български поет, драматург, литературен историк. Ректор на Нов български университет от 1 юли 2020 г.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Дойнов е роден на 10 април 1969 г. в Разград, Лудогорието, в семейството на поета и общественик Иван Дойнов. Завършва ЕСПУ „Васил Коларов“ в родния си град, а след това история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“ (2007).

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Пламен Дойнов на конференцията „Диктатура и литература“ – НБУ, 19 ноември 2021

Един от основателите на департамент „Нова българистика“ на Нов български университет (1994), негов ръководител (от 2012 до 2020).

През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“ ООД (1996-1998), директор на Национален студентски дом (1998-2004), асистент и главен асистент в НБУ (2005-2010), редовен доцент в Нов български университет с хабилитационен труд „Годините на литературата – основания, характеристики, история: 1907, 1956, 1968 като репрезентативни години на българската литература през ХХ век“ (2010) и професор (2019).

Директор на научноизследователската програма на департамент „Нова българистика“ на НБУ „Литературата на Народна република България“ (1946–1990)”, в рамките на която е водещ на издателските поредици Библиотека „Личности“, „Литературата на НРБ: история и теория“, „Червено на бяло: литературен архив на НРБ“. Ръководител и координатор на множество изследователски проекти и научни форуми в областта на литературната история.

Дългогодишен редактор в седмичника „Литературен вестник“ (от 1993).[3]

Обществена работа[редактиране | редактиране на кода]

Заместник-председател на Сдружението на българските писатели (от 2003).

Член на журито при първото издание на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ през 2002 г.[4]

Член на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2012 г.[5]

Член на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2013 г.[6][7]

Председател на журито на Наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ (2018).[8]

Член на журито на първото издание на Европейската литературна награда „Димитър Димов“ (2019).[9]

Занимания с театър[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Дойнов и Морис Фадел на сбирка на Читателския клуб на Нов български университет, посветена на романа на Филип Рот „Американски пасторал“, Център за книгата на НБУ, 19 декември 2018

През 90-те години на ХХ век се занимава с литературен театър, а в следващото десетилетие – с драматичен театър, където печели авторитет на драматург. Основател на авторския литературен театър (АЛТ), който до края на ХХ век играе следните по-важни спектакли: „Тела и текстове“ (1992), „Смъртта на кръга „Мисъл“ (1994), „Живи и мъртви в българската поезия“ (1996), „Резерватът Висящите градини на България“ (1997), „Как ехото заглъхва“ (1998).

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Една добра жена в една лоша зима“
  • „Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом“
  • „Къщата на Иван“
  • „Гласовете на другите“

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Писане от натура[редактиране | редактиране на кода]

Като поет пърформър Дойнов е организаторът на т. нар. „писане от натура“ – пародийни състезания на поети, пишещи експромти а ла „рисуване от натура“.[10]

Нова политическа поезия[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Дойнов обявява платформата Нова политическа поезия чрез едноименно четене, състояло се на Камерна сцена „Миракъл“ в Театър „Българска армия“[11] на 22 февруари 2016 г.[12], последвано от друго поетическо четене – Нова политическа поезия: Втора нощ[13] на 19 ноември 2018 г.[14] Резултат от тези акции са книгите „Балът на тираните“ (2016) и „Влюбване в диктатора“ (2020). Дойнов твърди, че „новата политическа поезия става възможна след края на диктатура, в ситуация без политическа цензура. Тогава поезията не е принудена да избере страна, не е заставена да служи на каузата на свободата, а просто има шанс да практикува свободата си.“[15] Той развива тезата, че новата политическа поезия използва „директни метафори“ и чрез тях „поезията отива при политическото, за да си вземе езика обратно, присвоен от лицата на властта и пазара, от монопола на жълто-кафявите медии и да възстанови изличения смисъл на думите, да реабилитира достоверността на лирическото изказване, да върне съвестта на езика. А другото име на съвестта е паметта.“[16]

Алтернативният канон[редактиране | редактиране на кода]

Като литературен историк Дойнов е известен с изковаването на понятието „алтернативен канон в българската поезия от епохата на Народна република България“, чието ядро се състои от десет литературни личности: Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Стефан Гечев, Иван Теофилов, Иван Динков, Христо Фотев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова и Борис Христов. Алтернативният канон е разпознат от 60-те години на ХХ век насетне като относително видима норма за функциониране на текстови практики и авторски имена с изразена контраидеологическа и контракултурна насоченост спрямо доктрината на социалистическия реализъм.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител е на национални награди за поезия, сред които „Яворов“ (Поморие, 1995) и „Иван Николов“ (2004 - за стихосбирката „Кафепоеми“[17], и 2012 - за стихосбирката „София Берлин“[18]), "Николай Кънчев" (2012 - за стихосбирката "София Берлин" и 2016 за стихосбирката "Балът на тираните") и голямата награда от Националния поетичен конкурс „Христо Фотев“ (Бургас, 2022) за стихосбирката „Влюбване в диктатора“[19][20][21].
  • За пиесите си е отличаван с наградите за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ (Плевен, 2001, за пиесата „Къщата на Иван“).[22] и „Аскеер“ (2006, за пиесата „Гласовете на другите“)[23]
  • За изследването си „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989“ е носител на националната награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата и община Пловдив (2012) в категория „Хуманитаристика“.[24]
  • За укрепването на българо-унгарските културни връзки, за популяризирането на унгарската литература в България и за изследванията му, посветени на отражението на Унгарското въстание от 1956 година в българската литература и култура е отличен с унгарския Златен кръст за заслуги в областта на културата (едно от най-високите унгарски отличия, давани на чужденци) – на церемония, провела се в посолството на Унгария в София на 23 октомври 2013 г.[25]
  • Единадесети носител на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2015).[26]
  • Носител на Националната литературна награда „Иван Динков“ като критик (2016).[27][28]
  • Номиниран за международната награда „Европейски поет на свободата“ в рамките на едноименния фестивал в Гданск, Полша през март 2018 г.
  • Носител на Национална награда „Пеньо Пенев“ (2022) за принос в националната поезия[29].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вик на мълнии“. 1991.
  • „Post festum“. Надгробни надписи и стихотворения“. София: „Петекс-Petex“, 1992.[30]
  • „Любовникът и Маестрото. Към поетика на кръвта и тялото (из бележника на Емилия Н. и червената тетрадка на Павел И.)“. София: ПАН, 1993. (ISBN 954-8038-81-1)
  • „Висящите градини на България“. София: ПАН, 1997. (ISBN 954-657-087-7)[31]
  • „Мистификации“. София: изд. ателие Аб, 1999 (2000), 148 с. (ISBN 954-9885-75-5)
  • „Истински истории“. София: Изд. Литературен вестник, 2000. (ISBN 954-9602-13-3)[32], [33], [34], [35]
  • „Кафепоеми“. София: ПАН, 2003 (2005), 92 с. (ISBN 954-657-458-9)[36]
    • „Кафепоеми“ е преведена във Франция (2006)[37] и Унгария (2007).
  • „София Берлин“. София: Несарт, 2012.[38][39][40]
    • „София Берлин“ е преведена в Полша: Płamen Dojnow. „Sofia Berlin”. Tłum. Hanna Karpińska, Dymitr Dobrew, Dorota Dobrew i Wojciech Gałązka. Instytut Kultury Miejskiej. Seria: Europejski Poeta Wolności. Gdańsk. 2018.
  • „Балът на тираните“. София: Кралица Маб, 2016, 84 с. (ISBN 978-954-533-156-5)[41][42][43][44][45]
  • Поезия. Събрано и избрано. София: Нов български университет, 2019, 320 с. (ISBN 978-619-233-059-0)
  • „Влюбване в диктатора“. София: Кралица Маб и Несарт, 2020, 124 с. (ISBN 978-954-533-185-5)[46][47][48]

Един от авторите-съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците „Българска христоматия“ (1995) и „Българска антология“ (1998).

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003. София: Балкани, 2004, 300 с. (ISBN 954-8353-97-0)[49], [50]
  • Българската поезия в края на ХХ век, Част първа. София: Просвета, 2007, 488 с. (ISBN 978-954-01-2052-2)[51][52][53]
  • Българската поезия в края на ХХ век, Част втора. София: Просвета, 2007, 542 с. (ISBN 978-954-01-2053-9)
  • 1907: Литература, автономия, канон. София: Кралица Маб, 2009, 130 с. (ISBN 978-954-533-098-8)
  • Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. София: Институт за изследване на близкото минало; Сиела, 2011, 388 с. (ISBN 978-954-28-0896-1)[54], [55], [56]
  • Алтернативният канон: Поетите. София: Нов български университет, 2012, 418 с. (ISBN 978-954-535-709-1)
  • Българската литература и началото на ХХІ век. 2004-2012. София: Кралица Маб, 2013. (ISBN 978-954-533-127-5)
  • 1910 и годините на литературата. София: Кралица Маб, 2014. (ISBN 978-954-533-133-6)
  • Литература, размразяване, разлом. 1962. София: Кралица Маб, 2015, 315 с. (ISBN 978-954-533-144-2)
  • Името на поезията: Николай Кънчев. София: Кралица Маб, 2016, 232 с. (ISBN 978-954-533-153-4)
  • Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци“. София: Сиела, 2017, 376 с. (ISBN 978-954-28-2279-0)[57]
  • Поколение и поезия. 1956–1989. София: Кралица Маб, 2018, 320 с. (ISBN 978-954-533-171-8)[58]
  • (съавтор) Bulgaria under Communism (Routledge Histories of Central and Eastern Europe). London and New York: Routledge, 2018, 476 pp. ISBN 978-0-8153-7279-0
  • Критика и есеистика. Избрано. София: Нов български университет, 2019, 552 с. (ISBN 978-619-233-060-6)
  • Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ. София: Кралица Маб, 2020, 410 с. (ISBN 978-954-533-190-9)
  • Краят на литературната автономия: 1946. София: Нов български университет, 2021, 542 с. (ISBN 978-619-233-172-6)
  • Изковаване на шедьовъра - Иван Цанев. София: Кралица Маб, 2021, 208 с. (ISBN 978-954-533-200-5)
  • Освен терора. Моделиране на новия писател на НРБ. 1944–1956. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – Книга 24. София: Нов български университет, 2023, 516 с. (ISBN 978-619-233-274-7)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Черна глория. Десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов. София: Кралица Маб и Литературен вестник, 2012, 92 с. (ISBN 978-954-533-114-5)[59]

Съставител и редактор[редактиране | редактиране на кода]

Поредица на Академичния център за литература и култура
  • Три дискусии, съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2000.
  • Дискусии 2000 (Вазов и младите. Младата унгарска поезия и младата българска поезия – диалози и мълчания. Поколенията в българската култура – срещи и разминaвания), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2001, 151 с.
  • Три литературни дискусии (Досиетата на Държавна сигурност в българската култура. Литературни страници и литературни сайтове. Литературен преглед 2000-2001), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2002, 163 с.
  • Академични дискусии (70 години Студентски дом: история и перспективи на академичните пространства за образование, наука и култура. Места на книгата. Студентите: бъдещето сега), съст. Пламен Дойнов, изд. Академичен център за литература и култура, С., 2003, 164 с.
Библиотека „Личности“
  • Николай Кънчев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга първа. София: Кралица Маб, 2008. (ISBN 978-954-533-088-9)
  • Иван Динков в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга втора. София: Кралица Маб. (ISBN 978-954-533-093-3)
  • Иван Теофилов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга трета. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-095-7)
  • Константин Павлов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. (ISBN 978-954-533-096-4)
  • Христо Фотев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга пета. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-101-5)
  • Биньо Иванов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-103-9)
  • Екатерина Йосифова в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга седма. София: Кралица Маб, 2011. (ISBN 978-954-533-111-4)
  • Иван Цанев в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга осма. София: Кралица Маб, 2013, 256 с. (ISBN 978-954-533-120-6)
  • Борис Христов в българската литература и култура. Библиотека „Личности“. Книга девета. София: Кралица Маб, 2013, 216 с. (ISBN 978-954-533-129-9)
Поредица „Годините на литературата“
  • 1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. Поредица „Годините на литературата“ – книга 1. НБУ, С., 2007. (ISBN 978-954-535-461-8)
  • 1907. Годината на интелигентите. Литература и автономия. Началата на модернизма. Поредица „Годините на литературата“ – книга 2. НБУ, Изд. Ciela. С., 2008.
  • 1968. Годината на гневното слънце. София – между Париж и Прага. Пражката пролет и българската литература. Поредица „Годините на литературата“ – книга трета. НБУ, Изд. Ciela. С., 2009. (ISBN 978-954-28-0401-7)
  • 1989. Раздвоената година. Поредица „Годините на литературата“ – книга 4. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0707-0)
  • 1910. Представителната година. Поредица „Годините на литературата“ – книга 5. Изд. Ciela, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0919-7)
  • 1962. Годината на измамната свобода. Поредица „Годините на литературата“ – книга 6. Изд. Кралица Маб, С., 2013, 343 с. (ISBN 978-954-533-126-8)
  • 1946. Между Царството и Народната република. Годината на прокомунистическия прелом. Поетика на новия канон. Поредица „Годините на литературата“ – книга 7. Изд. Кралица Маб, С., 2019, 432 с. (ISBN 978-954-533-180-0)
Поредица „Червено на бяло. Литературен архив на НРБ“
  • Беседи с младите. Срещи и разговори на Димитър Талев, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев, Емилиян Станев (1958 -1962). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 2. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0836-7)
  • Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946-1962). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 1. Изд. Ciela, С., 2010. (ISBN 978-954-28-0761-2)[60][61]
  • Инкриминираният Иван Динков. На юг от живота (1967). Хляб от трохи (1970). Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 3. Изд. Ciela, С., 2011. (ISBN 978-954-28-0991-3)
  • 1956: Унгарското въстание и българската литература. Творби и документи. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 4. НБУ, С., 2012. (ISBN 978-954-9401-69-1)
    Plamen Dojnov. 1956 – A magyar felkelés és a bolgár irodalom. Fordította Temesi János. A versbetéteket Szondi György ültette át magyarra. Budapest: Napkut, 2017, 176 p. ISBN 978-963-263-674-0[62]
  • Случаят „Люти чушки“: 1968. Документи и спомени. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 5. Изд. Кралица Маб, С., 2016. (ISBN 978-954-533-152-7)
  • Чистката в Съюза на българските писатели: 1944. Документи, дневници, статии. Поредица „Червено на бяло: Литературен архив на НРБ“ – книга 6. Изд. Кралица Маб, С., 2017, 276 с. (ISBN 978-954-533-162-6)
Поредица „Литературата на НРБ. История и теория“
  • Социалистическият реализъм: нови изследвания. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 1. съст. Пламен Дойнов, НБУ, С., 2008.
  • Соцреалистически канон / Алтернативен канон. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 2. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
  • Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 3. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2009.
  • Пламен Дойнов, Алтернативният канон: Поетите. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 4. Нов български университет, С., 2012, 418 с. (ISBN 978-954-535-709-1)
  • НРБ-литературата: История, понятия, подходи. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 5. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013.[63]
  • Йордан Ефтимов, Поетика на съгласието и несъгласието: Българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 6. Нов български университет, С., 2013, 318 с. (ISBN 978-954-535-726-8)
  • Евгений Добренко, Галин Тиханов, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, Михаил Неделчев, Морис Фадел, Пламен Дойнов. Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 7. съст. Пламен Дойнов, ИК „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2013, 352 с. (ISBN 978-954-533-132-9)
  • Мая Ангелова, Българският производствен роман (между 50-те и 70-те години на ХХ век). Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 8. Нов български университет, С., 2014, 400 с. (ISBN 978-954-533-136-7)
  • 9 септември 1944: литература и политика. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 9. София: Кралица Маб, 2015, 372 с. (ISBN 978-954-533-142-8)
  • Михаил Неделчев, Ефектът на раздалечаването. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория” – книга 11. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2015, 396 с. (ISBN 978-954-533-143-5)
  • „Тихата лирика“ в българската литература. Съставител заедно с Иван Станков. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 12. Изд. „Кралица Маб“, департамент „Нова българистика” на НБУ, Катедра „Българска литература“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, С., В. Търново, 2015, 388 с. (ISBN 978-954-533-147-3)
  • „Генерация на властта: „Априлското поколение“ в българската литература. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 13. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2016, 332 с. (ISBN 978-954-533-161-9)
  • Цензурата върху българската литература и книга. 1944–1990. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 14. Изд. „Кралица Маб“, департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2018, 272 с. (ISBN 978-954-533-169-5)
  • Двете лица на писателя. Персонални казуси в източноевропейските литератури. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 16. Изд. „Кралица Маб”, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2020, 304 с. (ISBN 978-954-533-186-2)
  • Морис Фадел. Детективи, разузнавачи, Студена война. Криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 18. Нов български университет, С., 2021, 208 с. (ISBN 978-619-233-164-1)
  • Историята на литературата на НРБ: модели и практики. Съставител заедно с Морис Фадел. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 20. Изд. Нов български университет, С., 2022, 268 с. (ISBN 978-619-233-201-3)
  • Мая Ангелова. Взривена литература: военни прози, партизански разкази, партийни мемоари. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – Книга 21. Изд. Нов български университет, С., 2022, 376 с. (ISBN 978-619-233-207-5)
  • Диктатура и литература. Българската литература в епохата на Георги Димитров и Вълко Червенков (1948–1958). Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 22. Нов български университет. С., 2022, 320 с. (ISBN 978-619-233-236-5)
  • Войната и „борбата за мир“ в литературата на Народна република България. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“ – книга 23. Нов български университет, С., 2023, 258 с. (ISBN 978-619-233-263-1)
Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“
  • „Хайка за вълци“ в българската литература и култура. Библиотека „Алтернативният канон: Творбите“. Книга първа. София: Кралица Маб, 2015, 352 с. (ISBN 978-954-533-140-4)[64]
  • „Стихове“ от Константин Павлов в българската литература и култура. Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“. Книга втора. София: Кралица Маб, 2016, 480 с. (ISBN 978-954-533-151-0)
  • „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“ от Георги Марков в българската литература и култура. Книга трета. София: Кралица Маб, 2019, 276 с. (ISBN 978-954-533-181-7)[65][66]
Колекция "Неиздадените"
  • Константин Петканов, Опасно знание. Публицистика 1944–1948. Колекция „Неиздадените“. Книга първа. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, Национален литературен музей, С., 2014, 288 с. (ISBN 978-954-533-137-4)
  • Иван Цанев, Ранни стихотворения. 1960–1967. Колекция „Неиздадените“. Книга втора. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, Национален литературен музей, С., 2014, 120 с. (ISBN 978-954-533-138-1)
  • Николай Кънчев. Първи и последни стихотворения. Колекция „Неиздадените“. Книга трета. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, Национален литературен музей, С., 2015, 156 с. (ISBN 978-954-533-148-0)
  • Самиздат. 1963–1966. Стихове от Веселин Тачев, Йордан Трендафилов, Иван Цанев, Здравко Кисьов, Димитър Вятовски, Димитър Горсов, Менча Соколова, Владимир Попов. Съставител заедно с Мая Ангелова. Колекция „Неиздадените“. Книга четвърта. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2016, 232 с. (ISBN 978-954-533-160-2)
  • Веселин Тачев. „40 капки черна кръв“. 1963. Колекция „Неиздадените“. Книга пета. Изд. „Кралица Маб”, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2016, 100 с. (ISBN 978-954-533-159-6)
  • Иван Богданов. За критическия дух. Критика и публицистика 1945–1946. Колекция „Неиздадените“. Книга шеста. Съставител заедно с Михаил Неделчев. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2016, 220 с. (ISBN 978-954-533-166-4)
  • Трифон Кунев. Голата истина. Публицистика. 1945–1947. Колекция „Неиздадените“. Книга седма. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2020, 428 с. (ISBN 978-954-533-188-6)
  • Петър Горянски. Окованата съвест. Басни, критика, публицистика. 1945–1949. Колекция „Неиздадените“. Книга осма. Изд. „Кралица Маб“. Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2021, 518 с. (ISBN 978-954-533-194-7)
  • Съвестта. Мисията. Свободата. Гласове от литературни полемики. 1945–1947. Колекция „Неиздадените“. Книга девета. Изд. „Кралица Маб“. Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2021, 300 с. (ISBN 978-954-533-198-5)
Библиотека „Присъствие“
  • Воля за всеобхватност: Иван Богданов. Библиотека „Присъствие“ – Книга 2. Съставител заедно с Михаил Неделчев. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, 304 с. (ISBN 978-954-533-170-1)
  • Поезия и познание: Александър Геров. Библиотека „Присъствие“ – Книга 3. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2020, 268 с. (ISBN 978-954-533-184-8)
  • Поезия, сатира, опозиция: Трифон Кунев. Библиотека „Присъствие“ – Книга 4. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2020, 270 с. (ISBN 978-954-533-189-3)
  • С ръка върху сърцето: Федя Филкова. Съставител заедно с Гергина Кръстева. Библиотека „Присъствие“ – Книга 6. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2022, 256 с. (ISBN 978-954-533-202-9)
  • Обновяване на причините: Радой Ралин. Библиотека „Присъствие“ – Книга 7. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2022, 398 с. (ISBN 978-954-533-204-3)
  • Персоналистът: Михаил Неделчев. Библиотека „Присъствие“ – Книга 8. Изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2022, 474 с. (ISBN 978-954-533-206-7)
Извън поредици
  • Другият Тютюн. Документи и спомени. Съставител заедно с Анна Свиткова. Издават Несарт и „Монд дипломатик“. С., 2010.[67]
  • Четене на Другия. Българска критика за унгарски книги 2000–2010. София: Литературен вестник, 2010, 248 с. (ISBN 978-954-9602-21-0)
  • Към нова литературна история. Пет години научноизследователска програма „Литературата на Народна република България (1946–1990). София: Кралица Маб, Департамент „Нова българистика” на НБУ, С., 2013, 280 с. (ISBN 978-954-533-130-5)
  • Любов по всяко време. Разкази на лауреати от националния конкурс „Рашко Сугарев“. 1998/2014. София: НДФ „13 века България“, Литературен вестник, 2015, 384 с. (ISBN 978-954-8718-20-2)
  • Мостът на езика. В чест на 70-годишнината на Дьорд Сонди. София: Литературен вестник, 2016, 142 с. (ISBN 978-954-9602-48-7)
  • Нова литературна история. 10 години научноизследователска програма „Литературата на Народна република България (1946–1990). София: Кралица Маб, Департамент „Нова българистика“ на НБУ, С., 2018, 260 с. (ISBN 978-954-533-173-2 Архив на оригинала от 2022-05-16 в Wayback Machine.)
  • Идеи за нов университет. Съставител заедно с Веселин Методиев. София: Нов български университет, 2021, 270 с. (ISBN 978-619-233-175-7)
  • Книга за Иван Дойнов. Съставител заедно с Дойчин Дойнов. Библиотека „Лудогорие“. Книга 11. Разград: Дружество на дейците на културата, 2023, 310 с. (ISBN 978-954-8955-38-6)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Мариана Тодорова, Почерци. Книга 2. София: Карина М, 2018, 154 с. (ISBN 978-954-315-090-8) (Литературни портрети на съвременни български поети: Иван Радоев, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Екатерина Йосифова, Иван Методиев, Пламен Дойнов)
  • Антоанета Алипиева, Антония Велкова–Гайдаржиева, Митко Новков, Михаил Неделчев. Четири гласа за поета и критика Пламен Дойнов. Съст. Милен Миланов. София: Нов български университет, 2019, 168 с. (ISBN 978-619-233-061-3)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Академичен съвет: ректор
  2. ↑ Кратки новини: Нов български университет е с нов ректор, Dnevnik.bg, 3 юли 2020.
  3. ↑ Екип, сайт на „Литературен вестник“.
  4. ↑ Жури 2002, сайт на Награда „Хеликон“.
  5. ↑ „Кръстю Раленков спечели Славейковата награда“, в-к „Тревненска седмица“, 12.06.2012.
  6. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов с наградата „Иван Николов“ за 2013“, „Аз чета“, 19 декември 2013 г.
  7. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013“, Kafene.bg, 20 декември 2013 г.
  8. ↑ „Награда „Чудомир“ 2018 за къс хумористичен разказ взе Иван Димитров“, chudomir.eu, 25 март 2018 г.
  9. ↑ Пламена Николова, „Жером Ферари спечели първата Европейска литературна награда за роман „Димитър Димов“, varna24.bg, 30 май 2019 г.
  10. ↑ Пламен Дойнов, „Проектът „Писане от натура“, „Литературен вестник“, 19-31.12.2001, год. 11, бр. 43.
  11. ↑ "Културни новини" - "Нова политическа поезия" - 22 февруари 2016 г., Театър "Българска армия", Камерна сцена "Миракъл"
  12. ↑ Портал за култура, общество и изкуство, поетическо четене "Нова политическа поезия", 2 март 2016 г.
  13. ↑ "Културни новини" - "Нова политическа поезия: Втора нощ" - поетическо четене на Пламен Дойнов, 19 ноември 2018, 18:30 ч., Театър „Българска армия“, Камерна сцена „Миракъл“
  14. ↑ Портал за култура, общество и изкуство – Пламен Дойнов: Нова политическа поезия II (втора част)
  15. ↑ Портал "Култура" - Пламен дойнов, "Нова политическа поезия", 02 март 2016 г.
  16. ↑ "Литературен вестник", Литературно събитие на годината, 25 декември 2018 г.
  17. ↑ Говори се, „Дневник +“, 27 декември 2004, 16:50
  18. ↑ Пламен Дойнов е носителят на наградата „Иван Николов“ за 2012 г., ЛиРа, 21.12.2012
  19. ↑ Мариета Ханджиева, „Пламен Дойнов е носителят на голямата награда в Националния конкурс за поетична книга „Христо Фотев“ за 2022 г.“, сайт на община Бургас, 26 март 2022 г.
  20. ↑ Галя Тенева, „Пламен Дойнов е победителят в Националния конкурс за поетична книга „Христо Фотев“, БТА, 26 март 2022 г.
  21. ↑ Петя Янакиева - БНР Бургас, Пламен Дойнов е носителят на голямата награда от Националния поетичен конкурс „Христо Фотев“, БНР, 25 март 2022
  22. ↑ Първи национален конкурс за българска драматургия - 2001 г.
  23. ↑ Номинации и награди на Драматичен театър „Гео Милев“, архив на оригинала от 1 юли 2012, https://web.archive.org/web/20120701165056/http://dtgeomilev.com/awards.html, посетен на 19 юли 2012 
  24. ↑ „Драматургът Константин Илиев е носителят на голямата награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура“, сайт на МК, 11.06.2012
  25. ↑ „Пламен Дойнов с унгарски златен кръст“, в. „Екип 7“, 28 октомври 2013 г.
  26. ↑ „Връчиха наградата за критика на името на Иван Мешеков и Иван Радославов“, dariknews.bg, 17 септември 2015 г.
  27. ↑ „Двама са носителите на наградата „Иван Динков“, електронен бюлетин „ПА Медиа“, 29 октомври 2016 г.
  28. ↑ Стефка Венчева, „Иван Цанев и Пламен Дойнов си поделиха голямата награда „Иван Динков“, pzdnes.com, 29 октомври 2016 г.
  29. ↑ Пламен Дойнов и Хайри Хамдан – носители на наградите за поезия „Пеньо Пенев“ 2022, разговор на Дарина Маринова с проф. Пламен Дойнов и с Хайри Хамдан в Артефир, БНР, 7 май 2022
  30. ↑ Георги Господинов, „Поетика на гробището“, рец. в електронно списание LiterNet, 31.08.2008, № 8 (105).
  31. ↑ Пламен Антов, „Отказ от рецензия“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.07.2007, № 7 (92).
  32. ↑ Борис Ангелов, „П. Дойнов, „Истински истории. Стихотворения по действителни случаи“, рец. в електронно списание LiterNet, 1 юни 2001.
  33. ↑ Бисера Дакова, „Мистификации на погледа“, рец. в електронно списание LiterNet, 16.10.2008, № 10 (107).
  34. ↑ Мира Душкова, „Истинските истории на Пламен Дойнов“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 октомври 2002.
  35. ↑ Мирела Иванова, „Бастунът, който пази и убива“, рец. в електронно списание LiterNet, 27.12.2008, № 12 (109).
  36. ↑ Милена Кирова, „Покана за кафе“, рец. във в. „Култура“, бр. 2, 16 януари 2004 г.
  37. ↑ Ralitsa Mihailova-Frison-Roche, „Plamen Doynov“ Архив на оригинала от 2021-05-14 в Wayback Machine., bulgaria-france.net.
  38. ↑ Георги Лозанов, „Кажи го пак, но в рими“, изказване на премиерата на книгата, в. „Култура“, бр. 42 (2704), 7 декември 2012 г.
  39. ↑ Антоанета Алипиева, „Пътища из Европа и родината“, рец. във в. „Култура“, бр. 8 (2714), 1 март 2013 г.
  40. ↑ Яница Радева, „За поезията като храна и за храната в поезията от „София Берлин“, рец. в „Литературен вестник“.
  41. ↑ Милена Кирова, „Поезия по време на избори“, рец. във в. „Култура“, бр. 38 (2875), 18 ноември 2016 г.
  42. ↑ Кирил Попов, „За политическата, а не за метафизическата истина“, рец. в електронно списание LiterNet, 25.12.2016, № 12 (205).
  43. ↑ Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Пламен Дойнов. Балът на тираните“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 2 (2882), 20 януари 2017 г.
  44. ↑ Михаил Неделчев, „Самопредставяне на политическото“, рец. в електронно списание LiterNet, 04.02.2017, № 2 (207).
  45. ↑ Георги Гочев, „По-сложната истина: Есе за политическата поезия на Пламен Дойнов“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 13 февруари 2017 г.
  46. ↑ „Влюбване в диктатора“ на проф. Пламен Дойнов като вид политическа поезия“, интервю на Силвия Великова, БНР, 15 октомври 2020 г.
  47. ↑ Теодора Димова, „Политическата поезия на Пламен“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 20 октомври 2020 г.
  48. ↑ Михаил Неделчев, „Всички ли сме влюбени в диктатора?“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 11 януари 2021 г.
  49. ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Междувековното битие на литературата“, рец. в електронно списание LiterNet, 23.06.2007, № 6 (91)
  50. ↑ Митко Новков, „Бележки върху критиката. Инициирани фрагменти“, рец. в електронно списание Българистика Nuova, бр.1, юли 2011
  51. ↑ Антоанета Алипиева, „Последните дни на миналия век. Опити да бъде подчинен“, рец. в електронно списание LiterNet, 18.12.2008, № 12 (109)
  52. ↑ Милена Кирова, „Лириката: мода или воля за глас?“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2485), 18 януари 2008 г.
  53. ↑ „Пазарът не може да откроява ценности“, интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 2 февруари 2008 г.
  54. ↑ Книгата на сайта на издателство „Сиела“
  55. ↑ Наталия Христова, „Социалистическият реализъм - съвременни авторски прочити“, рец. в електронно списание LiterNet, 15.03.2012, № 3 (148).
  56. ↑ Антоанета Алипиева, „Жабетата на соцреализма“, рец. в „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г.
  57. ↑ Милена Кирова, „Ръкописите не горят!“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2916), 27 октомври 2017.
  58. ↑ Николай Аретов, „Критичен поглед: „Поколение и поезия“ на Пламен Дойнов е отлична основа за дебат“, рец. във Въпреки.com, 8 октомври 2018.
  59. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив в „Култура“, бр. 28 (2690), 20 юли 2012 г.
  60. ↑ Дияна Иванова, „Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946-1962)“, рец. в електронно списание LiterNet, 25 юни 2012, № 6 (151).
  61. ↑ Тодор Христов, „Самокритиката, отнемането и субективната истина“, сп. „Социологически проблеми“, 2010, кн. 3-4, с.262-269.
  62. ↑ 1956 – A magyar felkelés és a bolgár irodalom, сайт на издателство „Napkut“.
  63. ↑ Електронна публикация на сборника „НРБ-литературата: История, понятия, подходи“, електронно издателство LiterNet, 21.04.2013.
  64. ↑ Виж „Литературен вестник“, год. 23, бр. 2, 15 януари 2014 г., с. 1, 9-15 Архив на оригинала от 2020-09-18 в Wayback Machine., блок с текстове на Пламен Дойнов, Иван Станков, Никола Радев и Антоанета Алипиева.
  65. ↑ Виж „Литературен вестник“, год. 28, бр. 2, 16 януари 2014 г., с. 9-15 Архив на оригинала от 2019-10-25 в Wayback Machine., блок с текстове на Пламен Дойнов, Иван Станков и Морис Фадел.
  66. ↑ Иван Станков, „Научният сборник за „Портрета…“ и „Жените…“ от Георги Марков – поглед отвътре“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 2, януари 2020 (Текстът е четен при представянето на изданията на департамент „Нова българистика“ на НБУ в зала „Европа“ на Великотърновския университет на 12 декември 2019 г.).
  67. ↑ Милена Кирова, „Случаят Тютюн отново“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2645), 15 юли 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
Научни статии
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пламен_Дойнов&oldid=12136615“.