Пламен Орешарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пламен Орешарски
Пламен Орешарски
Мандат
29 май 2013 – 6 август 2014
Избран от 42 Народно събрание
Президент
 - 2012-досега Росен Плевнелиев
Зам.-министър-председател
 - 2013-2014 Зинаида Златанова
 - 2013-2014 Цветлин Йовчев
 - 2013-2014 Даниела Бобева
Предшественик Марин Райков
Наследник Георги Близнашки
Мандат
17 август 2005 – 27 юли 2009
Избран от 39 Народно събрание
Министър-председател
 - 2005–2009 Сергей Станишев
Предшественик Милен Велчев
Наследник Симеон Дянков
Роден 21 февруари 1960 г. (1960-02-21) (54 г.)
Дупница, България
Полит. партия ПГ „Коалиция за България“
Университет УНСС София, България
Професия финансистполитик
Народен представител в:

XLI НС   XLII НС   

Портал  Портална икона   Политика

Пламен Василев Ореша̀рски е български политик, финансист и преподавател в УНСС и НБУ. От 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. е бил министър-председател на 89-тото правителство на Република България с мандат на БСП и с подкрепата на ДПС, избран от 42-то обикновено Народно събрание.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Произход и образование[редактиране | edit source]

Пламен Орешарски е роден на 21 февруари 1960 г. в гр. Дупница, България, но израства в Бобов дол, откъдето е семейството му.

Средното си образование получава в Дупница, тогавашния общински център. До осми клас е възпитаник на СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ в града, а гимназия „Христо Ботев“ (Дупница) завършва през 1979 г. През 1985 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (сега Университет за национално и световно стопанство (УНСС)) в София със специалност „Финанси и кредит“.

Академична кариера[редактиране | edit source]

В периода 1988—1992 г. прави докторантура по „Инвестиции и инвестиционен анализ“ в УНСС. Получава допълнителна квалификация по банково управление в САЩ и по емитиране на държавни ценни книжа в банка Нейшънъл сейвингс енд инвестмънтс (на английски: National Savings and Investments), Великобритания.

От 1992 до 1993 г. преподава в УНСС като заместник-ръководител на катедра „Финанси“. От 2001 до 2005 г. е заместник-ректор, преподава „Финансово управление“, „Инвестиции“, „Инвестиционен анализ“. Преподавател е и в Нов български университет.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

В периода 1993—1997 г. оглавява Управление „Държавно съкровище и дълг“ към Министерството на финансите. Под негово ръководство е поставено и началото на отпечатването на бандероли, като технически е осигурен цялостният процес на производство на този специфичен вид книжа. Пламен Орешарски е инициатор на концепцията за създаване на „държавно съкровище“, която е реализирана в следващите години. Част от функциите на ръководената от него дирекция са свързани с цялостния надзор и регулация на небанковия финансов сектор. Подчиненото му звено отговаря и за цялостния разрешителен режим за отпечатване на ценни книжа в България, в т.ч. акциите, включително уредбата на акционерните дружества в България.

От 1997 до 2001 г. е заместник-министър на финансите в 84-тoто правителство на България с мандат на СДС и министър-председател Иван Костов. Неговият ресор е Управление на държавния дълг и финансови пазари; Управление на пазара на ценни книжа в България. Под неговото ръководство се обединяват дейностите по управление на вътрешния и външния дълг. Създава се единно звено по управление на държавните дългове. За целта е изграден цялостен регистър на държавния дълг. Той е автор на първата публично обявена стратегия за управление на дълга, както и на концепцията за създаване за специален закон за държавния дълг. Ръководи преговорите за уреждането на дълговите взаимоотношения с Испания, Италия, Полша, Германия, Австрия и Холандия, като всички подписани споразумения предвиждат редукции, разсрочване и благоприятни условия на изплащане на дълговете, наследени от дореформения период. Пламен Орешарски е член на екипа, осъществил въвеждането на механизма на Валутния борд в България.

От 2002 до 2003 г. е заместник-председател на Националния изпълнителен съвет на СДС. Определен е за кандидат за кмет на София от СДС за местните избори през 2003 г., но по повод срещата му с бизнесмена Васил Божков избухва публичен скандал и кандидатурата му е снета. Малко след това напуска партията.

Взема участие в колектива, подготвил първия икономически доклад за президента Георги Първанов през 2004 г.

Министър на финансите[редактиране | edit source]

От 17 август 2005 г. е министър на финансите в кабинета на Тройната коалиция, където е единственият министър, който не е представител на нито една от трите управляващи партии. Разработваната от Пламен Орешарски и утвърдена от правителството и парламента данъчна политика е в интерес на конкурентоспособността на реалната икономика и в подкрепа на фискалната сигурност. През 2007 г. данъчната ставка за корпоративния данък печалба е намалена на 10%. Облагането на доходите на физическите лица е изравнено и става също 10% чрез промяна, направена през 2008 г. (с други думи е въведен плосък данък).

Осъществява една от най-големите реформи в държавната администрация като трансформира данъчната администрация в Национална агенция по приходите. По този начин са обединени функциите по събиране на данъци и осигурителни вноски и функциите за местните данъци са делегирани на общините. Признание за успеха на тази реформа е независимото изследване на Световната банка от 2007 г., в което България е на 10-то място сред държавите топ-реформатори. Като министър на финансите на нова страна-членка на ЕС, под негово ръководство са разработени и одобрени от ЕК важните стратегически документи на страната — Националната програма за реформи и конвергентните програми.
През периода 2009—2013 г. е народен представител от гражданската квота на Коалиция за България в 41-то и 42-то Народно събрание.

Министър-председател[редактиране | edit source]

Номиниран е за министър-председател с мандата на Коалиция за България през май 2013 г. след предсрочни парламентарни избори. Формално не членува в политически партии от коалицията.[2] Номинацията му, както и изборът му на членовете на правителството, предизвикват протест на 28 май 2013 още преди гласуването на правителството в Народното събрание [3]. От 29 май 2013 г. е министър-председател, избран с гласовете на БСП и ДПС, с осигурен кворум от Атака и лично от Волен Сидеров, след като депутатите от ГЕРБ отказват да влязат в парламента.[4]

Посещава зимните олимпийски игри в Сочи на 7-8 февруари 2014 г. Среща се със спортистите и руския премиер Дмитрий Медведев. [5]

На 23 юли 2014 г., в деловодството на Народното събрание постъпва оставката на оглавяваното от министър-председателя на Република България Пламен Орешарски правителство. Тя е включена в дневния ред на Народното събрание и е приета на 24 юли 2014 г.[6]

Номинации и награди[редактиране | edit source]

  • Финансов министър на развиващите се икономики на Европа, английско списание „Emerging Markets“, 2007
  • Номинация сред 10-те топ-реформатори глобален мащаб, Световна банка, 2008
  • Почетен знак от организаторите на международното финансово изложение „Банки, инвестиции и пари“ за цялостния принос на министъра на финансите към изданието.
  • Специална награда и звание „Рицар на книгата“ от Асоциация „Българска книга“. Отличието е за ползотворния диалог с книгоиздателите за техните проблеми и проявата на разбиране.
  • Награда „Личност на годината за 2007 г.“, връчена от Дона Стайгър, съветник към Конгреса и Сената на САЩ и председател на Международния трибунал за престъпления срещу човечеството в областта на хората с увреждания. Наградата е за проявеното от министъра на финансите разбиране и толерантност към хората с увреждания, чрез упражняване на принципа на социално партньорство.
  • Награда „Златно перо“ — под негов патронаж цикълът концерти „Концертмайсторите“ постигна изключителен успех и спечели много нови приятели и почитатели на класическата музика.

Прогнози[редактиране | edit source]

През септември 2008 г., в качеството си на министър на финансите, неправилно преценява световната икономическа обстановка, като прави изявление, че "Терминът "криза" е доста силна дума, това, което наблюдаваме от повече от една година, се отчита по-скоро като турбуленции на международните пазари”.[7] Последвалите събития показват, че това е най-голямата световна криза от Голямата депресия през 1929 до сега.

Противоречия[редактиране | edit source]

Докато е министър на финансите, по време на учителска стачка през 2007 г., разговаря с министъра на просветата Даниел Вълчев, като без да подозират, че пред тях има работещ микрофон, двамата обсъждат какво да предприемат. Така Орешарски изтървава превърналата се в крилата фраза „Дай да разваляме седенката!“, след което двамата министри открито обсъждат намерението си да размотават преговорите. Скандалният се излъчва по всички телевизионни канали, става популярен и сред Интернет потребителите. Въпреки безпрецедентния гаф, нито един от двамата министри не подава оставка.

На 14 юни 2013 година правителството на Орешарски издига кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС пред парламента. Изборът на представител на олигархичните кръгове, който е медиен магнат и народен представител от ДПС води до спонтанни общонационални протести, както и критика от редица неправителствени организации в България.[8] Няколко дни по-късно Народното събрание приема оставката на Делян Пеевски, но Пламен Орешарски отказва да съобщи кой е внушил издигането на кандидатурата му.[9] Въпреки че Пеевски е оттеглен от поста, протестите срещу Пламен Орешарски и неговия кабинет продължават повече от четири месеца (и все още не са приключили към 16 ноември 2013).

На 15 ноември 2013 година прави изявление, че "По отношение на длъжностни лица, за които вие казахте, че има информация, че работят срещу правителството - стремим се да подбираме най-добрите кадри, сигурно не винаги успяваме, за да може да освободим администрацията от политически пристрастни фигури". В резултат на това адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права, внася искане за сезиране на главния прокурор. Според чл. 169 "б" и 169 "в" от Наказателния кодекс, се определят 5 години затвор за длъжностните лица, които чрез насилие и заплахи пречат на хората да упражняват политическите си права. "Заплаха за уволнение на протестиращи държавни служители от страна на г-н премиера сама по себе си създава основателен страх и пречи за свободно упражняване на правата на мирно събиране и изразяване на мнение, защитени от чл. 43 ал.1 и чл. 39 ал. 1 от Конституцията на Република България", се казва в сигнала на асоциацията.[10]

Семейство[редактиране | edit source]

Пламен Орешарски е женен за Елка Георгиева Орешарска, с която имат син — Десислав.

Публикации[редактиране | edit source]

Студии, статии и професионално коментари — над 100 публикации в специализираната литература.

  • Финансов анализ и управление на инвестициите, Пламен Орешарски, 1992
  • Цени и възвращаемост на финансовите инвестиции, Пламен Орешарски, „Люрен“, 1994

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]