Пламен Петков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Пламен Петков.
Пламен Петков
български журналист
Роден
17 ноември 1970 г. (53 г.)
Учил вСофийски университет

Пламен Петков е български журналист, режисьор и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 ноември 1970 г. Завършва магистратура по „Психология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и магистратура по „Медия и визуални изкуства“ в колежа „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Бивш преподавател по PR и реклама в Нов български университет[1], след което работи в университета „Харвард“, Кеймбридж, САЩ[2].

Работил е като журналист във в. „Демокрация“, като икономически журналист в bTV – от 2000 до 2007 г. е продуцент на икономическото предаване „Бизнесът“, но става популярен с 10-серийния документален филм „Българите“, в който изминава с автомобил 30 000 километра в търсене на прародината на българите[1] – от България до Сибир, Алтай, Тяншан и Памир, до границите с Монголия, Китай и Северен Афганистан. През март 2007 г. филмът е издаден и разпрострен в голям тираж заедно с всекидневния вестник „Стандарт“.[3]

Журналистът е отличен с наградата „Дядо Йоцо“ за поредицата „Българите“, излъчена в рубриката „bTV Документите“. Призът му е връчен за проявено родолюбие и утвърждаване на българщината[4].

Пламен Петков е първият носител на специална награда, учредена от бившия кмет на община Видин Иван Ценов, която се връчва за индивидуален принос в съхраняването и утвърждаването на българската идентичност[5].

Сред най-известните му публикации са репортажите от гражданската война в бивша Югославия[1]. Бил е кореспондент в Израел и Украйна.

През 2007 г. създава продуцентската компания, която се занимава основно с производство на филми[1].

Петков е автор и на филма „Подмяната 10-и“, който разказва за първите 15 години от българския преход. „Подмяната 10-и“ е отличен с български и международни награди, сред които „Специалната награда на журито“ на Международния филмов фестивал „Балфест“ – 2005[6].

Други известни филми на същия автор са: „Наводненията“, „Тайните на Втората световна“, „Прозорец към Индия“, „Гробницата на Бастет“, „Приказки от старо време“ и др. Автор е и на книгата „Българите“, която е в топ-10 на най-търсените книги в България през 2007 и 2008 г.[7]

Пламен Петков създава неофициално продължение на поредицата „Българите“. Новият филм „Освободителите на България“ е двусериен и е представен премиерно по Нова телевизия на 6 септември 2008 г. Във връзка с годишнината от Освобождението на България от османско владичество през 2009 г. български общности организират премиери на „Освободителите на България“ в Париж, Ню Йорк, Бостън, Атланта, Сан Диего и други градове в Европа и Америка.[8] Филмът популяризира дейността на американския журналист Януариус Макгахан, който прави известни на западната общественост турските зверства срещу българското население при потушаването на Априлското въстание.[9] Издадена е и книга „Освободителите на България“, в която авторът допълнително разкрива премълчавани или малко известни факти от времето на въстанието и последвалата Руско-турска война[10].

Пламен Петков е автор и на книгата „Българите преди България“, издадена от Издателство „Труд“ през 2012 г.[11] „Българите преди България“ е посветена на величествената съдба на прабългарите преди основаването на Аспарухова България през 681 г. В нея са събрани древни текстове, които разказват за техните бит, култура, обичаи и нрави. Съдържа непоказвани дотогава снимки и илюстрации за времето, когато се е раждал българският народ.

Изданието е посветено на професора по археология Рашо Рашев, който е един от най-видните изследователи на прабългарите.

През 2016 г. Пламен Петков създава документалния филм „49,172“. Филмът е мащабен българо-американски документален проект, който разказва невероятната история за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. За да създаде филма, екипът е издирил и интервюирал оцелели свидетели от онези събития на три континента, както и непоказвани дотогава кадри и документи от уникални архиви, включително „Шоа“ на Стивън Спилбърг в Лос Анджелис, музея на Холокоста – Яд Вашем в Йерусалим, частни и държавни архиви в САЩ, Израел и България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Сайтът на КК "Труд“ за Пламен Петков // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2 януари 2008. (мъртъв линк)
  2. ↑ „Meet the Staff“ Архив на оригинала от 2020-11-30 в Wayback Machine., сайт на Харвардския университет.
  3. ↑ „Опашки по тъмно за „Българите“, в. „Стандарт“, бр. 5100, 21 март 2007 г.
  4. ↑ Журналист на bTV получи наградата „Дядо Йоцо“ за родолюбие // actualno.com, 14 май 2007. Архивиран от оригинала на 2007-05-17. Посетен на 17 май 2007.
  5. ↑ И Община Видин отличи Пламен Петков за поредицата „Българите“ // Посетен на 2 януари 2007.[неработеща препратка] (мъртъв линк)
  6. ↑ Сайтът на „Балфест“ – 2005 // 2005. Архивиран от оригинала на 2007-11-14. Посетен на 14 ноември 2007.
  7. ↑ Оля Стоянова. „Българите“ // Dnevnik.bg. Посетен на 9 септември 2017.
  8. ↑ „THE LIBERATORS OF BULGARIA“, Bulgarian-American Center Madara.
  9. ↑ Donna S. Walker, „The Liberators of Bulgaria“, Bulgarian-American Center Madara, 30 март 2008.
  10. ↑ „Освободителите на България“ – исторически разкрития по НОВА Архив на оригинала от 2008-10-26 в Wayback Machine., Slusham.com, посетен на 24.10.2008.
  11. ↑ „Българите преди България“, сайт на издателство „Труд“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пламен_Петков&oldid=12160948“.