Планер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Планер

Планер (от френски planeur, от латински planum - плоскост) е безмоторен летателен апарат по-тежък от въздуха, с неподвижно крило. Лети от създаваната подемна сила на насрещния въздушен поток, което го прави силно зависим от възходящите въздушни потоци. В България планера като понятие често се отъждествява само с безмоторния самолет. Специалистите в редица случаи наричат планер силовата конструкция на летателния апарат без двигателите.

Пример за планер е познатия на всеки от детството хартиен самолет.

Наблюденията на полета на птиците са подтикнали към построяването на махолети и цяло семейство летателни апарати (безмоторен самолет, делтаплан, параплан), използващи начините на свободния полет (планиране във възходящите потоци, засилване и излизане от пикиране).

История[редактиране | edit source]

Доказателства за съществуване на планери в Древен Египет (2500-1500 гг. до н. е.) е предоставил Исидор Уилям Дейчес

Емануил Сведенборг (1688-1772) е направил скици на планер приблизително в 1714 г.

В 1853 година е коструиран първият планер, вдигнал човек във въздуха. Конструктор е сър Джорд Кейли (1773-1857).

На границата на 19-20 век най-известният създател на планери е Ото Лилиентал. Създавайки и изпитвайки множество планери, успява да създаде удачна конструкция на балансиран планер с добри полетни характеристики.

Начало на планерния спорт в България[редактиране | edit source]

Васил Златаров е началник на първата в България въздухоплавателна команда към ІІ пионерска дружина в София. Преминал обучение по летене с балон в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург той и Хараламби Джамджиев през 1904 г. построяват двуплощни хвърчила ("хараграфов" тип) и няколко сравнително малки, но стабилни и сигурни в полет планери. С тях Златаров извършва показни полети по склоновете на Софийския военен лагер, с което той е първият българин, който лети с безмоторен самолет и поставя началото на безмоторното летене у нас.

В края на 1925 година в Държавната аеропланна работилница в Божурище са построени два безмоторни самолета. 1926 година се смята за начало на организираното безмоторно летене в България. На летище Божурище се организира обучение и практически занятия с летци, техници и курсанти за овладяване техниката на безмоторното летене.

Радетел за масовизиране на този спорт и организатор на обучението е капитан Георги Дреников, който провежда първия курс за безмоторно летене през септември 1931 година на хълма "Църква" северно от село Симеоново, в непосредствена близост до Американския колеж. През 1935 година след обучение в Германия, майор Дреников получава лиценз за безмоторен летец и инструктор по безмоторно летене. През същата година, той организира първото Училище за безмоторно летене у нас с името "Рилски Орел". Първото олимпийско отличие по този спорт е спечелено от майор Дреников на XI Олимпиада в Берлин през 1936 година. На 4 август с полски безмоторен самолет "Комар", кръстен "Рилски Орел", той завоюва бронзов медал. Безмоторното летене не е считано за олимпийски спорт, но тъй като е германски национален спорт, на победителите са връчени олимпийски отличия.

В зората на безмоторното летене най-високото отличие получено от български спортист е сребърния медал на майор Георги Дреников, завоюван на Първото световно първенство по безмоторно летене през юли 1937 година във Васеркупе - Германия.

След Втората световна война планерния спорт е застъпен широко в аероклубовете към ДОСО за обучение на спортисти във въздушните спортове. За първоначално обучение и високо спортно майсторство са използвани предимно полски и чешки планери. В края на ХХ век структурите за обучение са закрити и тази дейност се провежда от създадени частни школи-клубове за въздушни спортове.

Планеризъм[редактиране | edit source]

Масовото производство на планери и обучение на безмоторни летци започва през 20-те години на ХХ век, когато настъпва истински бум за създаването на планерни училища. Множество пилоти от Втората световна война са започнали своя път в такива школи. След завършване на войната, достъпността и относително ниската цена спомагат за широкото разпространение и практикуване на планерния спорт, наричан планеризъм.

За доставка на планера до мястото за начало на свободния полет се използва или летателен апарат от друг тип, или малък собствен двигател с вътрешно горене, или такива с малък ресурс като барутен двигател или катапулт. За стартиране се използва наземна лебедка с дълго въже, както и старт от подветрения склон на планина с еластично въже, прилаган основно за планери за първоначално обучение.

В сегашно време, планерният спорт се явява общопризнато и масово увлечение в развитите страни. Съвременните планери, благодарение на достиженията на аеродинамиката и материалознанието, са способни да пролетят 50 км по права от височина 1 км. Опитните планеристи стартирайки от височина 1 км, като използват възходящите термални потоци, са способни да преминават стотици километри без нито грам гориво. Рекорда за непрекъснато планиране е с продължителност повече от 3 денонощия с дължина на полета над 2000 километра.

Съвременните планери се отличават с голямо разнообразие: от свърхлеки, с тегло няколко десетки килограма до космическите совалки, със стартова маса над 100 тона.

Източници[редактиране | edit source]

  • Цаков, Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство "Техника", София, 1987
  • Дреников, Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 година, Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004. ISBN 954-8361-10-8
Portal:Планер
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация