Планетариум с народна астрономическа обсерватория
Планетариум с астрономическа обсерватория
| |
|---|---|
| |
| Местоположение | Смолян, България |
| Координати | |
| Размер на купола | 15 метра |
| Брой места | 150 |
| Проектор | RFP Spacemaster |
| Телескопи | 15-см телескоп – рефлектор, система Касегрен-Менискас 150/2250, телескоп – рефлектор Celestron, модел NEXSTAR 130 SLT, 130/650 и няколко по-малки |
| За контакти | гр. Смолян,
бул. България № 20
|
| Официален уебсайт | planetarium-sm.org |
Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян е най-големият планетариум в България[1]. Отваря врати на 6 септември 1975 г. и оттогава е посетен от над 2 500 000 души.
Популяризаторска дейност[редактиране | редактиране на кода]
За популяризиране на астрономическите знания, в звездната зала на Планетариума се представят повече от 50 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични за широката аудитория. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Цикъл от специални програми – музикални и поетични – допълват многообразието от звездни спектакли.
Образователна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Планетариумът работи с ученици от всички форми на българското училище, а така също и с деца от предучилищна възраст. В Планетариума са разработени много учебни програми, свързани с изучавания в училище материал по астрономия, физика, география. Освен това целогодишно към Планетариума работят групи ученици от всички възрасти, със засилен интерес към астрономията. Те са организирани в Младежки Астрономически Клуб (МАК). Всяко лято за членовете на МАК се провеждат наблюдателни лагер-школи: в Планетариума – за началния и средния курс, и на територията на Националната астрономическа обсерватория – за горния курс. Младежкият астрономически клуб наблюдава визуално и фотографически астрономични явления като: лунни и слънчеви затъмнения, съединения, пасажи, метеори, слънчева активност.
Планетариумът работи и със студенти по физика и география, а така също и с учители по физика и астрономия от региона. За тях са разработени много методични материали и се организират практически семинари.
Изследователска дейност[редактиране | редактиране на кода]
Изследователската дейност е в зависимост от наличната материална база. Повече от 20 години тук се извършва ежедневен слънчев патрул. Правят се зарисовки и фотографии на слънчевите петна – единствената видима проява на активността на Слънцето. От 1990 г. Планетариумът работи в сътрудничество със „Sunspot Index Data Center“ в Брюксел. Всеки месец там се изпращат наблюденията на слънчевите петна.
Планетариумът работи активно и по визуалното и фотографично документиране на всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления, видими от територията на България. От 1975 г. в Планетариума са заснети 7 слънчеви и 15 лунни затъмнения. Някои от фотографиите са уникални за България.
Събран е значителен брой архивни материали. Специалистите при Планетариума изучават астрономическите представи на възрастното население от Родопския регион. По време на своето повече от 30-годишно съществуване Планетариумът в Смолян се утвърди със своя собствен специфичен стил на работа и спечели признание в България и в чужбина.
От 1 януари 1995 г. Планетариумът е член на Планетарната Общност със седалище Пасадена, Калифорния, САЩ – една от най-големите неправителствени организации за космически изследвания в света, а от 2005 г. е сред 100-те национални туристически обекта, под номер 83.
Оборудване[редактиране | редактиране на кода]
„Сърцето“ на Планетариума е кръглата звездна зала с куполообразен таван, диаметър 15 м и 150 места. В центъра и е разположен основният проектор – планетариум за космически полети (RFP), произведен в заводи Карл Цайс – Йена, Германия, който създава изкуствено звездно небе, точно копие на истинското. Уредът е една съвършена съвкупност от оптика и механика, която позволява точното възпроизвеждане на движенията на небесната сфера, Слънцето, Луната и планетите в Слънчевата система, различни астрономически обекти и явления.
Под 3-метровия купол на обсерваторията към Планетариума е монтиран 15-см телескоп – рефлектор, система Касегрен-Менискас 150/2250. Планетариумът разполага и с телескоп – рефлектор Celestron, модел NEXSTAR 130 SLT, 130/650 и няколко по-малки. С тези телескопи, при ясно небе, посетителите могат да наблюдават Слънцето и активните области от слънчевата фотосфера през деня; Луна, планети, двойни звезди, звездни купове, мъглявини, галактики – всяка сряда вечер.
Звездни спектакли[редактиране | редактиране на кода]
Звездните спектакли в Смолянския планетариум са вече повече от 50. Техни автори и изпълнители са физиците от Планетариума. В зависимост от съдържанието, стила и аудиторията, за която са предназначени, сеансите са популярни, учебни, детски, музикални и поетични.[2]
Астроклуб „Сотис“[редактиране | редактиране на кода]
Веднага след откриването на Планетариума в Смолян (1975 г.), своята дейност започва и младежкият астрономически клуб (МАК) към него. Той носи името на най-ярката звезда на нашето небе Сотис – древноегипетското име на Сириус.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Планетариумите в България Архив на оригинала от 2011-10-25 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Звездни спектакли в Планетариума – Смолян, архив на оригинала от 7 август 2011, https://web.archive.org/web/20110807095456/http://planetarium-sm.org/BG/starshows.html, посетен на 20 септември 2010
