Планинско сляпо куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Планинско сляпо куче
Földikutya (Spalax leucodon).jpg
Природозащитен статут
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Spalacidae Слепи кучета
род: Spalax Слепи кучета
вид: S. leucodon Планинско сляпо куче
Научно наименование
Уикивидове Spalax leucodon
Nordmann, 1840
Синоними

Nannospalax leucodon (Nordmann, 1840)

Планинските слепи кучета (Spalax leucodon) са вид дребни бозайници от семейство Слепи кучета (Spalacidae).

Разпространени са на Балканския полуостров, в източната част на Среднодунавската низина и по долното течение на Прут и Днестър.[1] В България се срещат в цялата страна. Предпочитат ливади, храсталаци и редки гори, често и зеленчукови и цветни градини, особено такива с луковични растения.[2]

Планинското сляпо куче е гризач със сивокафява до жълтокафява окраска. Дължината на тялото с главата му е 150 - 240 mm. Живее под земята и е напълно сляпо, като силно редуцираните очи са покрити с кожа. Прокопава тунелите си с добре развитите резци, които остават извън устата, дори когато тя е затворена. Изкопаната пръст уплътнява в стените на самия тунел, като рядко я изхвърля на повърхността. В тези случаи образува по-големи купчини от тези на къртиците. Агресивно е към други представители на вида.[2]

Основната част от тунелите на сляпото куче се намират на дълбочина 15 - 25 cm и са с диаметър 6 - 10 cm, според размера на животното. То ги прокопава в търсене на храна, поради което са сложни и преплетени. Жилището му е на дълбочина 50 - 200 cm и има диаметър около 25 cm, като е постлано с трева, в някои случаи с хартия и парцали. Изгражда и складови камери за храна, в които може да натрупа до 60 kg запаси за зимата. Младите се хранят предимно със зелени части на растения, а възрастните — с корени, кореноплоди и луковици.[2]

Размножителният период на планинските слепи кучета е от март до юни. Женските раждат веднъж годишно по 1 до 6, най-често 3 - 4 малки, които се хранят с мляко около 4 седмици и се разселват през втория месец от живота си.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Kryštufek, B. & Amori, G.. Spalax leucodon. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2 октомври 2009.
  2. а б в г Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 349-352.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България