Планинско сляпо куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Планинско сляпо куче
Nannospalax leucodon.jpg
Природозащитен статут
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Spalacidae Слепи кучета
род: Spalax Слепи кучета
вид: S. leucodon Планинско сляпо куче
Научно наименование
Уикивидове Spalax leucodon
Nordmann, 1840
Синоними

Nannospalax leucodon (Nordmann, 1840)

Планинско сляпо куче в Общомедия

Планинските слепи кучета (Spalax leucodon) са вид дребни бозайници от семейство Слепи кучета (Spalacidae).

Разпространени са на Балканския полуостров, в източната част на Среднодунавската низина и по долното течение на Прут и Днестър.[1] В България се срещат в цялата страна. Предпочитат ливади, храсталаци и редки гори, често и зеленчукови и цветни градини, особено такива с луковични растения.[2]

Планинското сляпо куче е гризач със сивокафява до жълтокафява окраска. Дължината на тялото с главата му е 150 - 240 mm. Живее под земята и е напълно сляпо, като силно редуцираните очи са покрити с кожа. Прокопава тунелите си с добре развитите резци, които остават извън устата, дори когато тя е затворена. Изкопаната пръст уплътнява в стените на самия тунел, като рядко я изхвърля на повърхността. В тези случаи образува по-големи купчини от тези на къртиците. Агресивно е към други представители на вида.[2]

Основната част от тунелите на сляпото куче се намират на дълбочина 15 - 25 cm и са с диаметър 6 - 10 cm, според размера на животното. То ги прокопава в търсене на храна, поради което са сложни и преплетени. Жилището му е на дълбочина 50 - 200 cm и има диаметър около 25 cm, като е постлано с трева, в някои случаи с хартия и парцали. Изгражда и складови камери за храна, в които може да натрупа до 60 kg запаси за зимата. Младите се хранят предимно със зелени части на растения, а възрастните — с корени, кореноплоди и луковици.[2]

Размножителният период на планинските слепи кучета е от март до юни. Женските раждат веднъж годишно по 1 до 6, най-често 3 - 4 малки, които се хранят с мляко около 4 седмици и се разселват през втория месец от живота си.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Kryštufek, B. & Amori, G.. Spalax leucodon. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2 октомври 2009.
  2. а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 349-352.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България