Пластид
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пластидите са структури, характерни само за растителните клетки. Делят се на три вида - хлоропласти, хромопласти и левкопласти. Те също са самостоятелни органели и се размножават чрез делене. Имат собствени кръгови ДНК молекули и белтъксинтезиращ апарат. Пропластиди са най-малките и дребни пластиди, които имат слабо развита вътрешномембранна система. Срещат се в матрикса и мехурчестите структури
Съдържание |
[редактиране] Хлоропласти
Хлоропластите са най-големите клетъчни органели в растителната клетка. Представляват ~80% от обема й и заемат централно място. Поради наличието на пигмента хлорофил те са зелени на цвят. Намират се в зелените части на растението, най-вече листата. Те също са двумембранни органели, като първата мембрана пропуска по-широк кръг от метаболити и йони, то втората е по-сетивна и пропуска само определени в-ва, важни за фотосинтезата. Във вътрешността също има мембранни образувания, изградени от тилакоидни мембрани, наречени грани. Граните представляват съвкупност от силно сплеснати цистерни, каналчета и мехурчета, разположени под формата на стълбче от монети. Вътрешността на хлоропластите, наречена строма съдържа хлоропластна ДНК, РНК, рибозоми, ензими. Там се извършва цикъла на Калвин и се синтезират РНК, ДНК, липиди и белтъци.
[редактиране] Хромопласти
Хромопластите имат оранжев цвят, заради натрупаните в тях каротиноиди. Те се съдържат в голямо количество във венчелистчетата на цветовете.
[редактиране] Левкопласти
Левкопластите са безцветни. Съдържат се предимно в корените и плодовете и съдържат предимно скорбяла, белтъци и мазнини.
- Пластидите са сходни по структура и могат да преминават от едни в други:
Левкопласти -> хлоропласти, под действието на светлината; Хлороплсти -> хромопласти, при зреене или пожълтяване на листата; Обратното превръщане е невъзможно.
[редактиране] Външни препратки
|
|||||
