Пластинчати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пластинчати
Trichoplax mic.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Parazoa
тип: Placozoa Пластинчати
Научно наименование
Уикивидове Placozoa
Grell, 1971
Разпространение
Trichoplax virtual map.gif
Родове

Пластинчати (Placozoa; от гр.: plakos — „плосък“, zoa — „животни“) са базална група безгръбначни. Те са най-простите по структура от всички непаразитни многоклетъчни животни (Metazoa). Обикновено са класифицирани като единствен вид, Trichoplax adhaerens, въпреки че генетичното им разнообразие сочи, че вероятно съществуват няколко морфологично сходни вида.[1]

Устройство[редактиране | edit source]

Тялото на пластинчатите е с неправилна форма, широко 1-3 mm и тънко (като пластинка) около 0,05 mm. Тялото има единствено гръбно-коремна (дорсо-вентрална) полярност. Състои се от няколко хиляди клетки диференцирани в само четири вида и формиращи три слоя в тялото — гръбни епителни, два вида коремни епителни и свързващи ги фибрилни клетки.

Горният слой на тялото е изграден от гръбни епителни клетки имащи по едно камшиче и съдържащи маслени капчици които пречупват светлината.[2] Коремният слой се състои от жлезисти клетки без камшиче, които вероятно отделят храносмилателен сок и цилиндрични клетки с камшиче, които може би са лепливи и способни да резорбират смлените вещества.[3] Между двата епителни слоя се намира пространство изпълнено с течност и мрежа от многоядрени фибрилни клетки (синцитии).[2]

Живот[редактиране | edit source]

Пластинчатите обитават плитчините (литорала) на тропични и субтропични басейни. Те пълзят по морски субстрати придвижвайки се чрез множеството реснички на коремните епителни клетки в търсене на храна. Попадайки на храна, те просто застават над нея, отделят смилателни ензими и абсорбират смлените вещества чрез фагоцитоза с коремните си епителни клетки. Понякога огъват тялото си дъговидно над субстрата, оформяйки джобчета от своеобразни „псевдостомахчета“ за по-ефективно смилане на храната.[4][2]

Храната им се състои от детрит (органични отпадъци), микроскопични водорасли и някои дребни едноклетъчни. В лабораторни условия са отглеждани в продължение на години с диета състояща се от криптофитните водорасли Cryptomonas.[5]

Класификация и филогенеза[редактиране | edit source]

Няма достатъчно убедителни фосилни данни за Placozoa, макар че едиакарийният (прекамбрий, преди 550 милиона години) организъм Dickinsonia изглежда тясно свързан с този тип.[6]

Традиционно, класификацията се основава на ниво им на организация — те не притежават никакви тъкани или органи. Това обаче може да бъде в резултат на вторична загуба, така че не е достатъчно за отделянето им в самостоятелен клон. По-нови изследвания се опитват да ги класифицират въз основа на ДНК последователности от генома им, като ги поставят между водни гъби и същински многоклетъчни.[7] В толкова беден на представители тип се счита, че молекулярните данни са най-надеждни за установяването на филогенезата на Placozoa.

Филогенетична позиция на пластинчатите:


Някои водни гъби




Други водни гъби




Homoscleromorpha




Placozoa



Eumetazoa





Източници[редактиране | edit source]

  1. Voigt, O и др. Placozoa — no longer a phylum of one. // Current Biology 14 (22). 2004. DOI:10.1016/j.cub.2004.10.036. с. R944–5.
  2. а б в Grzimek's Animal Life Encyclopedia, Edition 2 - Vol. 1 - Lower Metazoans and Lesser Deuterostomes. Thomson Gale, 2003. ISBN 0-7876-5777-8. с. 87-89.
  3. Harrison, F.W. и др. Microscopic Anatomy of Invertebrates, Vol.2: Placozoa, Porifera, Cnidaria and Ctenophora. Wiley-Liss, 1989. с. 13-27.
  4. ((en))  Schierwater Lab - Placozoa research. // Посетен на 2014.07.11.
  5. Miller, David и др. Animal Evolution: The Enigmatic Phylum Placozoa Revisited. // Current Biology 15 (1). 2005. DOI:10.1016/j.cub.2005.36.29. с. R26-28.
  6. Sperling, Erik; Vinther, Jakob; Pisani, Davide; Peterson, Kevin (2008). A placozoan affinity for Dickinsonia and the evolution of Late Precambrian metazoan feeding
  7. Srivastava et al.. The Trichoplax genome and the nature of placozoans. // Nature 454 (7207). 2008. DOI:10.1038/nature07191. с. 955–960.