Платонова академия
Платоновата академия или Академията на Платон, а също така и само Академията е основната и водеща[източник? (Поискан преди 180 дни)] древногръцка философска школа, проправила пътя към налагането на елинизма в античността, след завоюването на Азия от Александър Македонски, който разсякъл гордиевия възел[източник? (Поискан преди 180 дни)].
Философската академия като линия на идеализма[източник? (Поискан преди 180 дни)] била основана от Платон през 387 пр.н.е. в Атина, под чието име и става известна. Традицията ѝ е продължена[източник? (Поискан преди 180 дни)] от Аристотел, който учи там в продължение на двадесет години (367 г. пр.н.е. - 347 г. пр.н.е.), преди да основе собствена школа. От своя страна ученик на Аристотел се явява първия покорител на света - Александър Велики, който получава под вещото ръководство на своя ментор класическо древногръцко образование, изучавайки риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел дава копие от Илиада и нож, който Александър Велики винаги крие под възглавницата си.
Съдържание |
Учредяване [редактиране]
За нуждите на Платон и неговите ученици Кимон предоставя едно място извън Атина което е оградено с висок зид и в което е разположена маслинена горичка в чест на Атина - древногръцката богиня на мъдростта и войната, която била покровителка и закрилница на учените и по чието име е наименована школата - Академия от древногръцкото Хекадемия (Ἑκαδήμεια) /виж и Хеката/.
В антична Атина до мястото на Академията и обратно се организирали нощни факелни дионисиеви шествия. Над входа на Академията е било изписано мотото на геометрията.
Платон основава своята Академия след едно негово пътуване до Италия и Сицилия (виж и сицилийски войни).
Атински философски школи [редактиране]
Платоновата академия е първа, а след него своя основава Аркесилай полагайки началото на скептицизма, Карнеад е с третата академия, а Филон Лариски и Хармад с четвъртата.
Антиох от Аскалон в Палестина (около 130 г. пр.н.е. - 68 г. пр.н.е.) е основател на петата платонова академия, като Цицерон признава само две атински школи или академии - Стара на Платон и Нова на Аркесилай. [1]
Стари академици са много известни елини сред които Спевсип, Ксенократ от Халкидон, Полемон, Кратет Атински, а нови академици са - Аристотел, Хераклид Понтийски, Евдокс от Книд, Филип Мендейски, Крантор. Приема се, че Филон Лариски е последния класически платоник, преди възникването на неоплатонизма. По време на Първата Митридатова война, през 88 г. пр.н.е., Филон Лариски напуска Атина и се установява като бежанец в Рим, където той изглежда остава до смъртта си. [2] През 86 г. пр.н.е. Луций Корнелий Сула обсажда Атина и я превзема, като по всяка вероятност по това време се слага края на мястото на Платонавата академия, като академичен център на античността. [3] През 84 г. пр.н.е. Антиох от Аскалон пристига от Александрия в Атина да възстанови академията, но тя продължава дейността си на друго място - в залата на Птолемеите, където през 79/78 г. пр.н.е. се учи Цицерон.
Нишката на Ариадна [редактиране]
Традициите на Платоновата академия продължават съществуването си през елинистичния период в историята на Гърция, включително по времето на Римска Гърция, като една скептична школа до времето на Филон Лариски (83 г. пр.н.е.). След смъртта на Филон Лариски, линията на Платон не се прекъсва, а напротив се продължава от многобройните философски атински школи до 410 г. когато е възстановена от Теодосий II, който 15 години след това основава в Новия Рим и прословутата Магнаурска школа (приемана за първия съвременен университет).
Платоновата Академия е закрита от император Юстиниан Велики през 529 г., за да остане единствено Магнаурската школа за подготовка на управленския светски елит. Античната философска традиция на атинските философски школи се мушка под булото на мистиката и се превръща в една от двете съставни части на средновековната схоластика.
Симпликий Киликийски от школата на неоплатониците се установява в Харан, близо до Едеса, където изгражда една академия в изгнание, а нейните възпитаници продължават дейността ѝ до 9 век, т.е. достатъчно дълго за да стимулират т.нар. арабски ренесанс в контекста и в традицията на неоплатонизма, който възниква в столицата на халифата - Багдад. [4]
Друга от ранните средновековни платонически академии е Гондшапурската академия в Сасанидска Персия от 6 и началото на 7-ми век.
Линията на Платон [редактиране]
В епохата на Ренесанса Платонова академия е учредена във Флоренция (1459–1521), начело на която застава Марсилио Фичино. В нея след превземането от османците на Константинопол са привлечени гръцки учени преселили се в Италия, които привнасят чрез Италия в Западна Европа значителен брой неизвестни на запад текстове на Платон (виж Кеймбриджка школа).
През 1635 г. в контекста на френско-османския алианс от времето на стария ред е учредена от най-видния йезуит кардинал Ришельо - Френска академия, наречена Академия на безсмъртните. През 1700 г. от първия владетел на Прусия и Бранденбург - Фридрих I е учредена Пруска академия на науките, с което е възстановена линията на Платон в Стара Европа.
По разпореждане на император Петър Велики с указ на Сената от 28. I. (8. II.) 1724 г. под името Петербургска академия на науките (Петербургская академия наук) е основана и днешната Руска академия на науките, най-престижното академично научно учреждение в света.
Източници [редактиране]
- ↑ Charles Anthon, (1855), A Classical Dictionary, page 6
- ↑ Giovanni Reale, John R. Catan, 1990, A History of Ancient Philosophy: The schools of the Imperial Age, page 207. SUNY Press
- ↑ Plutarch, Sulla 12; cf. Appian, Roman History xii, 5.30
- ↑ Richard Sorabji, (2005), The Philosophy of the Commentators, 200-600 AD: Psychology (with Ethics and Religion), page 11. Cornell University Press
