Плачеща върба
| Плачеща върба | |||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
Плачеща върба или Плачуща върба [1] (на латински: Salix babylonica L.) е представител на от род Salix. На височина достига 10-12 (18) м. Короната е широка, плачуща, с дълги (до 5-6 м), тънки, увиснали до земята, жилави, жълто-зелени, голи и блестящи клонки. Отгоре обаче младите клонки са винаги слабо червеникави. Листата са тесноланцетни, с постепенно и дълго заострен връх, силно назъбени, дълго 8-16 см. Отгоре листата са зелени, а отдолу сиво-зелени и голи. При по-топъл и влажен климат листата се запазват зелени до късна есен или началото на зимата. Цъфтежът е малко след разлистването (март-април).
Родината на този вид не е точно известна. Вероятно произхожда от Централна или Източна Азия. Отдавна се култивира в Индия, Китай, Япония и Южна Европа. Расте бързо и най-добре на влажни почви. Сравнително студоустойчив вид за нашите условия. Използва се за единични насаждения покрай водоеми. Дървесината е крехка и страда от ветроломи и снеголоми, поради тази причина трябва да се поставя на защитени места. Изключително красив вид, широко използван в озеленителната практика.
Източници [редактиране]
- ↑ Енциклопедия България, том 1, стр.800, 1978 г., БАН
