Пловдивски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски”
Plovdivski universitet rektorat.jpg
Основаване 1962
Вид държавен
Ректор Доц.д.ф.н. Запрян Козлуджов
Преподаватели 550
Студенти 8000 редовно, 5000 задочно
Местоположение Пловдив, България
Уебсайт www.uni-plovdiv.bg
Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски”
в Общомедия

Пловдивският университет „Паисий Хилендарски (или ПУ) е висше училище в Пловдив, България. Той е водеща културна, образователна и научна институция. ПУ е вторият по големина класически университет в страната след СУ „Св. Климент Охридски“.[1]

История[редактиране | edit source]

През 1961 г. е основан Висш педагогически институт по природо-математически науки. Обявен е за университет през 1972 г.

В ПУ „Паисий Хилендарски” работят над 900 преподаватели и служители, от които 550 висококвалифицирани щатни преподаватели - 30 професори, 160 доценти, 360 асистенти.[2]

Структура[редактиране | edit source]

Днес Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” има 9 факултета, в които се обучават над 8000 редовни и около 5000 задочни студенти в повече от 40 специалности по природни, хуманитарни, обществени и икономически науки. В градовете Смолян и Кърджали са разкрити филиали на Университета, както и колеж в Смолян.

Пловдивският университет разполага с библиотека, Университетско издателство, Университетски информационен център, специализирани лаборатории, езикови кабинети, мултимедийни и компютърни зали, Център за дистанционно обучение, Център за кариерно ориентиране, научноизследователско поделение, спортен център, учебен театър, университетско радио, технически центрове, обслужващи и сервизни звена. Университетските сгради са разположени на няколко места в града: сграда на Ректората (в центъра на града – ул. „Цар Асен” 24), нова сграда (в северната част – бул. „България” 236), сграда на ул. „Костаки Пеев” (в близост до Ректората), сграда на Биологическия факултет (в Стария град, непосредствено до Античния театър).

Факултети[редактиране | edit source]

Филиали и колежи[редактиране | edit source]

Кандидат-студенти[редактиране | edit source]

година кандидати прием за място специалности
2007 9300 2700 3,4 54
2008 8800 3000 3 64

Противоречия[редактиране | edit source]

Присъждане на „доктор хонорис кауза“ на Христо Стоичков[редактиране | edit source]

През ноември 2011 бившият футболист и селекционер на националния отбор Христо Стоичков получава почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет. Мотивите на ръководството на университета са, че „Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света“, както и, че „[п]одкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове“.[3]

Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, ръководителят на катедра „Критическа и приложна социологияЦветозар Томов обявява публично, че напуска учебното заведение. В откритото си писмо до ректора на университета, доц. Запрян Козлуджов, Томов пише „Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек“. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на университета, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че „колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем“. Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа Facebook, където е първоначално публикувано.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((bg)) Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, официална страница
  2. ПУ „Паисий Хилендарски” - Визитна картичка
  3. Христо Стоичков става "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет. // Дневник (Икономедиа АД), 2011-11-10. Посетен на 2011-11-13.
  4. Колева, Юлиана. Цветозар Томов напуска пловдивския университет заради наградата на Стоичков. // Дневник (Икономедиа АД), 2011-11-13. Посетен на 2011-11-13.

Външни препратки[редактиране | edit source]