Плодовитово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плодовитово
Общи данни
Население599 души[1] (15 декември 2023 г.)
42,2 души/km²
Землище14,211 km²
Надм. височина137 m
Пощ. код6257
Тел. код041353
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ56811
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Братя Даскалови
Иван Танев
(ПДСД; 2011)
Кметство
   кмет
Плодовитово
Димитър Иванов
(ЗНС, ВМРО-БНД, МИР)

Плодовитово е село в Южна България. То се намира в община Братя Даскалови, област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на десния бряг на Омуровска река, ляв приток на река Марица в Горнотракийската низина. На 1 km северно от селото преминава автомагистрала „Тракия“, на 3 km в източна посока преминава автомагистрала „Марица“. Плодовитово се намира на 45 km западно от областния град Стара Загора и на 42 km източно от Пловдив.

Селото граничи със землищата на селата: на север – Оризово, североизток – Черна гора, изток – Чирпан, юг – Градина и запад – Мирово. Най-близката ЖП спирка е Оризово, която е на 4 km разстояние.

През селото преминава малка непълноводна река Омуровска, приток на река Марица, водеща началото си от Чирпанските възвишения. Общата площ на Плодовитово е 1000 дка, а останалите са обработваеми земи, с малко пасища, два микроязовира, и малко гористо възвишение.

Климатът и агрометеорологичните условия благоприятстват за доброто развитие на земеделието.

Поради географското си положение и добрата пътна инфраструктура, Плодовитово има шосейна връзка с областния град Стара Загора, Чирпан, Първомай, Пловдив и Общинския център Братя Даскалови, с автомагистрала „Тракия“ – посока София-Бургас и автомагистрала „Марица“.

Административното деление е както следва: В началото селото е било в Чирпанска околия, впоследствие попада към администрация с. Оризово и след образуването на общините, селото с още 22 села попадат в Община Братя Даскалови.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Плодовитово има повече от петвековна история. Първият заселник се е наричал Коджа Стою /Голям Стою/. Той дошъл от село Икизлери. Вторият заселник на Сюлмешлий е дядо Бойчо /Дели Бойчоолу/, пристигнал от село Добрич, Хасковско. В землището на селото има следи от тракийски селища. Най-голямото от тях се е намирало в местността „Ериджа“. В местността „Чеирите“ има следи от селище от времето на Втората българска държава. Намерени са монети на Александър Велики /336 – 323 г. пр.н.е./, Гордиан III /238 – 244 г./ и на византийския император Василий II /ХI – ХII век/ – две монети, две гривни, две обеци и два пръстена.

По време на османската колонизация се създава селище под името Сюлемиш на 2 км южно от днешното селище. Първото съобщение за него под това име е в регистъра за ленни владения и привилегирована рая от 1488 година. Второто съобщение под името Сюлемишлу е в регистъра за Джелепкешаните от 1576 година. През 1726 – 1728 година на територията на днешното село се заселват 7 български семейства от околните села и заедно с останалите 6 семейства и 6 къщи от мюсюлманското село. Сюлемиш образуват заедно селото на днешното място под същото име. До Освобождението селото е известно под името Сюлемешлий. През 1880 година селото се състои от 88 къщи с 612 жители, от които 70 мюсюлмани.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Плодовитово основно изповядва източноправославно християнство. Говоримият и писмен език на всички жители е български.

Преди Освобождението е съществувал параклис за църковни обреди. След Освобождението е построена малка църква, която е разрушена от земетресението през 1928 година. През 1930 е построена нова църква. Днешното и наименование е „Св. Иван Рилски“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото има парк.

Обществените институции на територията на Плодовитово са Народно читалище „Просвета“, построено през 1946 г. Сегашният секретар на читалището и библиотекар е Ваня Златева, като под нейно ръководство е широко застъпена художествената самодейност. Читалищната фолклорна самодейна група е участник в десетки фестивали и прегледи на художествената самодейност. Носители са на множество награди и призови места в ред конкурси из цялата страна. В сградата на кметството се помещават лекарският, зъболекарският кабинети и пощенска станция на Плодовитово.

Основно училище „Васил Левски“ е закрито през 2004 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на един от първите заселници Дели Бойчо.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празнуване всяка година на Великден на Площада на селото с празничен хоровод.

Възстановен е Традиционен събор в Плодовитово, който се провежда през месец Октомври.

Празникът е свързан по смисъл с честването на църквата „Св. Иван Рилски“. На този ден се провеждат църковни служби и се освещава голям курбан за здраве в двора на църквата и от години хората от селото посрещат гости.

Ежегодно на 15 юли на два км на изток от селото в землището на съседното Градина се провежда събор с тържества в присъствието на много гости от съседни и далечни места на съществуващото Аязмо (Аязмо – водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект – храм, манастир – в последния случай може и да е в неговите рамки. В зависимост от водоизточника може да бъде оформен като чешма и т.н.).

На това място има изграден параклис Св. мъченици Кирик и Юлита"

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В Плодовитово се намира едно от най-големите тържища за плодове и зеленчуци в Южна България, задоволяващо нуждите на потребление на граждани от цялата страна. Тържището развива като основна дейност отдаване под наем на търговска площ за извършване от производители на търговия на едро и дребно с плодове и зеленчуци. Клиенти на Тържището са стотици търговци на едро. Тържището работи от 04 ч. до 21,00 ч.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]