Площен инерционен момент

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Площният инерционен момент е характеристика на равнинните геометрични фигури. Най-често се означава с I и долен индекс, определящ оста, спрямо която е изчислен. В Международната система единици се измерва в m4. Инерционният момент на напречните сечения се използва широко в инженерната механика. Той до голяма степен определя коравината на елементите на огъване, както и тяхната устойчивост при осов натиск.


Поглед от далече към Вълкосел.


Определение:

I_y = \iint_A z^2 dA


  • Iy - площен инерционен момент спрямо оста y
  • dA - елементарна площ
  • z - разстояние от елемента dA до оста y


Инерционният момент на правоъгълно сечение спрямо ос на симетрия, успоредна на негова страна, се получава от: I_{x}=\frac{bh^3}{12}

  • b = ширина (размер по ос x),
  • h = височина (размер по ос y)

За инерционни моменти на различни фигури вижте Таблица на площни инерционни моменти.

Вижте още[редактиране | edit source]