Побит камък (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Побийен камик)
Вижте пояснителната страница за други значения на Побит камък.

Побит камък
Общи данни
Население4 души[1] (15 март 2024 г.)
1,06 души/km²
Землище3,946 km²
Надм. височина1405 m
Пощ. код2554
Тел. код-
МПС кодКН
ЕКАТТЕ56887
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП за България; 2011)

Побит камък е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името си селото носи от високия камък, забит в местността „Рамнище“, който служел като пътна маркировка.

Преименуване[редактиране | редактиране на кода]

Селото се е наричало Побиен камик до месец януари 1966 година, когато влиза в сила решение на Народното събрание за преименуване на селото в Побит камък.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Побит камък се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по източните склонове на Милевска планина. Разположено е между 1350 и 1500 метра надморска височина.[4] Селото е пръснато от двете страни на река Метохийска. Почвите тук са кафяви горски.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Средната температура на въздуха през януари е -2 °C, а през юли 20 °C. Климатът е умереноконтинентален. Селото се намира в планинската климатична област. Средното количество на валежите през януари и през юли е равно на 150 мм. Градобитността е по-интензивна.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Районът на Побит камък спада към Евросибирската фаунистична подобласт. От дърветата преобладават букът, дъбът и елата. Има и много различни видове храстова растителност. Лисицата и сърната са типични представители от животните.

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Следите от рудодобив на множество места свидетелстват, че селището е възникнало като рударско.

Махала Царица[редактиране | редактиране на кода]

Царица е бивше село, присъединено към Побит камък през 1951 г.[5]

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Съществува легенда-предание, че бившето село Царица носи името си от времето на Елена Драгаш – майка на Константин XI Палеолог (края на XV в.). Минавайки по тези места, царица Елена спряла със свитата си да си почине и оттогава мястото и селището носят името Царица.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Царица
година 1881 1893 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946
население 112 78 102 106 104 47 57 72 51
Източници: Национален статистически институт[6]

Последствия от Ньойския договор[редактиране | редактиране на кода]

След подписването на Ньойския мирен договор през 1919 година, част от махалите на селото остават в Югославия.[7] Днес те са част от село Божица.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Побит камък
година 1881 1893 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
население 152 124 145 130 149 134 143 215 160 109 50 16 14 13 6 2
Източници: Национален статистически институт[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Побит камък принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Пътят за Побит камък е черен, отклоняващ се преди Долно Кобиле от пътя Трекляно – Средорек – Уши. Пътищата в селото също са черни. Има ток и вода.

Администрация[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разпръснат тип, образувано от 6 махали: Клинчарска, Матеинска, Филиповска, Якимова, Джорджина и Царица (бивше село, присъединено през 1951 г.). Побит камък се управлява от кмета на Трекляно.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк „Свети Илия“. Намира се в местността Побиен камик. Мястото е отбелязано с каменна плоча с трапецовидна форма с височина 1,04 м и ширина 0,42 – 0,64 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 32 Х 33 см, а под него е издълбан едноредов надпис с ширина 36 см и височина на буквите – 4 см.: „ТРИЧА МАСТОРЪ“.
  • Оброк „Свети Илия“-2. Намира се на около 300 метра северозападно от оброка „Свети Илия“, в местността Валог, под вековно дърво. Представлява каменна плоча с височина 0,85 м и ширина 0,49 – 0,56 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 35 Х 42 см, а под него година ІРІІ.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Стамен Манасиев – род.1922 г. – майстор строител.
  • Боне Михайлов – (1923 г. – 2009 г.) – майстор строител. Взел участие в изграждането на десетки индустриални обекти на територията на страната и в Близкия изток. Герой на Социалистическия труд.
  • Асен Гонев Джокев – майстор строител. Работил в Африка, Зап. Германия. Като пенсионер намира призвание в изграждането на чешми край пътищата, кътове за отмора и пр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. „Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище“, София, 1918 г., изд. БАН., с.284 – 286 и 451 – 455;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – „Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище“., Велико Търново, изд. „Фабер“, 2002 г., с.33 – 34;
  • Атлас „География и икономика“ 10 клас, издателство Датамап