Побит камък (Област Пазарджик)
Вижте пояснителната страница за други значения на Побит камък.
| Побит камък | |
 Побит камък
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 653 (ГРАО, 2010-12-15)* 643 (НСИ) |
| Землище | 47,684 km² |
| Надм. височина | 1 100 m |
| Пощ. код | 4638 |
| Тел. код | 03547 |
| МПС код | РА (Пз) |
| ЕКАТТЕ | 59224 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община - кмет |
Велинград Иван Лебанов (независим) |
| Кметство - кмет |
Побит камък Али Мустафа (ГЕРБ) |
Побит камък е село в Южна България. То се намира в община Велинград, Област Пазарджик.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Побит камък се намира в Западните Родопи в планински район на 30 км южно от Велинград. Селото съществува от 26 декември 1978 година.То носи името си от побита скала в ливадите на м."Азмако", с височина около 4 метра има предположения, че скалата е менхир или езически идол на Богинята Майка издигнат от древните траки. Разположено е в приказната долина на река Доспат, заобикалящаго , от всички страни ,селото е затворено с планински възвишения носещи имената "Дивите кози" на югозапад, на юг над с.Побит камък се извисява връх Беслет с 1938м н.в(Беслен- т.н от месните) на север от селото се намира "Дерменка" на изток се намира м."Стойчов чарк" и "Дзюле"-между който се намира пътят за най-близкото населено място "Селище" (където преди 10г е имало минно предприятие) а на запад от Побит камък се намира м."Беьовото".Други населени места в района на р.Доспат са село Медени поляни ,градовете Сърница и Доспат.
[редактиране] История
Има сведения че около селото е имало 8 поселения на траките от племето на сатрите наричани още и [[беси].Те издигнали най-високият менхир на Балканите и редица скални светилища в района. По късно по тези места се заселват и славяни които оставят ярка следа в гена, обичаите и фолклора на месното население.През Средновековието населението и околните местности преминават от Византия в пределите на България и обратно.А след това в Латинската империя на Балдуин Фландарски до 1207 г. Между 1207 до 1230г местностите около село Побит камък са в владението на Деспот Слав чиято резиденция е била крепостта Цепина тогава целите Западни Родопи биват наричани Славееви гори. След падането на Българското царство под властта на османците през 1396г и по късната ислямизация на Родопите, населението от областта приема религията на завоевателят.Имало е и времени поселения на [[юруци,които са оставили следа в названията на няколко месносностти около селото като "Слепите юртове" и "Юрто".За известно време през 18 и 19 век в долината на река Доспат няма трайно населени места а само от времени колиби на овчари от околностите на Бабяк (Бабек). След руско-турската война(1877-1878г)тези земи остават като пограничен район между царство България и Османската империя според решенията на Берлинския договор. Едва след Балканската война 1912-1913г тези територии влизат отново във състава на България В началото на 20 век се заселват вече трайно преселници българи-мюсюлмани от околностите на село Бабяк и околните махали търсещи препитание. Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на XX век в селото е имало предприятие за катран,собственост на сем. Матрови от Велинград което по късно е изгорено от партизаните.През лятото на 1943г в мес."Дерменка" се установява взаимодействие между отрядите на Антон Иванов и Никола Парапунов, а през лятото на 1944г между отрядите Чепинец и Анещи Узунов.През 1950г е открито и селско училище до 4 клас носещо името на Никола Вапцаров, в сградата се е намирал и магазина, през 1999г училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от 1 до 8 клас.
[редактиране] Религия
Населението на селото изповядва религията ислям . Поради този факт местното население бива наричано българомохамедани чийто майчин език е българският. В селото има новопостроена джамияпрез 1995 г.
[редактиране] Културни и природни забележителности
- Скалния феномен „Побит камък“
- Местността „Дивите кози“
- Скалния феномен „Жабата“
[редактиране] Редовни събития
- Традиционен събор на селото (след края на сенокоса).
- Религиозните празници Рамазан и Курбан Байряма.
[редактиране] Кухня
Традиционна родопска кухня в която преобладават ястията с картофи, месо и различни видове баници.
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||
