Побоже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Побоже
Побожје
— село —
Поглед към Побоже
Поглед към Побоже
42.1147° с. ш. 21.4267° и. д.
Побоже
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаЧучер
Географска областЦърногория
Надм. височина588 m
Население591 души (2002)
Пощенски код1011
МПС кодSK
Побоже в Общомедия

Побоже или Побожие (на македонска литературна норма: Побожје) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Училището в Побоже.

В 1277 година село Побѫжда е споменато във Виргинската грамота на цар Константин Асен от XI век. Около 1300 година грамота на крал Стефан II Милутин споменава оу Побоужди. Побожкият манастир „Рождество Богородично“ е от XIV–XV век, а църквата „Света Петка“ е от 1500 година според надписа на входа, в който името на селото е споменато като села Побуждиꙗ. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от личното име * Побѫдъ.[1] Йордан Заимов също смята, че етимологията на името е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена Биджево, Стружко, Сбъжди, Охридско, Пребъдеще, Воденско.[2]

В края на XIX век Побоже е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Побоже е село, населявано от 520 жители българи християни.[3]

Почти цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Побуже има 68 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Побоже има 64 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционира българско училище.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 15 от 75 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Побоже са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Побужие (Pobužje) като сръбско село.[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Побужье като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 591 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 423
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 166
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Побоже
  • Стойчо Марков Петов, български общественик, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за укрепване на националния дух в Македония[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 169 – 170.
  2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  8. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  11. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36