Поведение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Поведението е наборът от действия и бездействия на организма, особено във връзка с околната среда.

Отразява способността на организма да изменя действията си под влияние на външни или вътрешни фактори. Притежава огромно приспособително значение, като позволява на организма да избягва негативните фактори на външната среда.

Поведението може да бъде съзнателно или несъзнателно, открито или прикрито, доброволно или принудително. При животните, поведението се контролира от ендокринната и нервната системи. Сложността на поведенческите реакции на организма е свързана със сложността на нервната му система. Като цяло, организми с по-сложна система притежават по-голям капацитет за научаване на нови реакции и по тази начин да приспособяват поведението си според средата. Растенията и едноклетъчните също притежават способност за активно преместване следствие на действието на външни фактори. Нарича се таксис. Пример за такъв е отварянето и затварянето на цвета в различните части на денонощието.

Човешкото поведение (и това на други организми и механизми) може да бъде общо, необичайно, приемливо или неприемливо. Хората оценяват приемливостта на определен тип поведение въз основа на социални норми, които регулират поведението, упражнявайки по този начин социален контрол. Заради многото значения на термина поведение е невъзможно да се даде характеристика, без да се поясни контекстът, в който е използван. Един такъв контекст би могла да бъде психологията, която през времената е наричана наука или учение за поведението.

Съществуват четири категории човешко поведение, като някои от тях се застъпват, и биха могли да се считат за продължение на поведението на животните.

Форми на поведението[редактиране | edit source]

Хранително поведение[редактиране | edit source]

Хранителното поведение е присъщо на всички животни и се характеризира с голямо разнообразие. То е неразривно свързано с различните видове активности, свързани с търсенето и запасяването с храна и обмяната на веществата. Поведението за търсене на храна се стимулира от възбудата свързана с отсъствието на храна.

Търсещо и добиващо поведение[редактиране | edit source]

Този тип на поведение се характеризира с голямо разнообразие и зависи от особеностите и екологията на вида. Обща за всички животни бива повишената чувствителност към хранителни дразнители. При ларвите на насекомите например се проявява като вид положителен таксис по отношение на химически дразнители.

Животните проявяват избирателност по отношение на храната. Тя може да се прояви като строга специализация като южноамериканската каня Rostrhamus sociabilis или като хранително предпочитание, при което животното ако има избор, предпочита определена храна. Екологията на вида определя и хранителните му предпочитания като например предпочитанията към определен хранителен обект съобразно повишената му концентрация в средата. Често обаче животните се стремят да поддържат разнообразие в хранителната си дажба.

Ловът представлява особен начин на набавяне на храна. Ловните стратегии зависят от характеристиките на жертвата и особеностите на биологията на хищника. Някои хищници като богомолките например издебват плячката в засада, а други създават капани. Други хищници като калмарите например улавят плячката след преследване. Ловът на бавноподвижна или скрита плячка изисква развити анализатори и специални приспособления за откриване и улавяне на жертвата.

Многочислената и неподвижна храна премахва необходимостта от преследването и. Пример за такава е растителната храна, която при паша се оползотворява от различни животни.

Друг начин на добиване на храната е чрез добиването и по паразитен начин на живот. За някои видове паразитизмът не е единствения начин на осигуряване на храна, но при голяма част от животните той представлява единствен начин на осигуряване на храна.

Ситост[редактиране | edit source]

Запасяване с храна[редактиране | edit source]

Комфортно поведение[редактиране | edit source]

Репродуктивно поведение[редактиране | edit source]

Ритуално хранене при речни чайки

От двата типа на размножаване - полово и безполово, първото се характеризира с изключително разнообразни форми на поведение, свързани с търсене на партньор, образуване на брачни двойки, опознаване на партньора, брачни ритуали и накрая копулация. Безполовото размножаване не се характеризира с подобни сложни адаптации, макар че размножаващите се по партеногенетичен път организми понякога демонстрират сложно полово поведение.

Животните, които живеят в райони с ясно изразени промени в годишните сезони имат и изразен годишен цикъл на размножаване. При тях половото поведение е вътрешно регулирано от сезонните изменения. При това факторите на външната среда имат коригиращо въздействие. Например сред рибите обитаващи водите на умерения пояс размножаването се извършва в точно определен сезон от годината (пролет, лято или есен), докато при рибите живеещи в тропически води периодът на размножаването не е ясно изразен и дори може да се извършва целогодишно.

При бозайниците освен със сезонна изразеност размножаването е обвързано и с далеч по-кратък естрален цикъл, определян от физиологическите процеси на организма. Тези фактори определят готовността за чифтосване. Под действието на половите хормони животните стават чувствителни на полови сигнали - химически, звукови и визуални, започват да проявяват комплекси от действия, които са насочени към търсене на партньор.

Повечето от висшите животни пристъпват към чифтосване след различно дълъг период на ухажване. Ухажването представлява специфичен обмен на специални сигнали. При животните то има ритуален характер и се отличава с изключително разнообразие. Може да се изразява в носене на храна на партньора при големия гмурец, демонстрация на ярко или атрактивно оперение при райските птици, строеж на гнездо, токуване. Ухажването се разглежда като механизъм на полов отбор като в най-общи линии то способства за избор на най-подходящ партньор, а така също възпрепятства възможността от междувидова хибридизация.[1]

Типове брачни отношения[редактиране | edit source]

Полиандрия Полигиния
Моногамия
Полигинандрия ♂♂♂ ♀♀♀

Съществуват три основни типа брачни отношения в природата — полигамия, моногамия и полиандрия. Полигинията представлява частен случай на полигамия, при който един самец опложда повече от една женска. Този тип се явява и един от най-разпространените типове брачни отношения. Репродуктивният успех на самците при тази форма на брачни отношения не е еднакъв. Той създава надеждни условия за полов отбор, благодарение на възникнали забележителни украшения по тялото, ритуални ухажвания и турнири, при които победителят печели правото да се чифтоса с женската.

Моногамията представлява тип на брачни отношения, при които се образуват повече или по-малко стабилни брачни връзки, при които и двамата партньори участват в отглеждането на потомството. Бива най-разпространената форма на брачни отношения при птиците като дори сред тях нерядко моногамията се съчетава в рамките на вида с други форми на брачни отношения. Например, моногамните двойки на сивогушата завирушка често развиват полиандрични, полигинични и полигинандрични групировки.

При размножаването животните изчерпват голямо количество енергия. Поради тази причина през размножителния период животните стават доста взискателни към факторите на околната среда. Освен изброените форми към репродуктивното поведение може да бъдат отнесени защитата на територията и грижите за потомството.

Родителско поведение[редактиране | edit source]

Родителското поведение обединява поведенчески реакции, които са свързани с отглеждането на потомство. Такова поведение се наблюдава при бозайници, птици, риби и земноводни. Свързано е с репродуктивното поведение и често е разглеждано като резултат от него. Например при птиците изграждането на гнездо се осъществява през брачния период, но се явява компонент от ухажването на партньора и място на отглеждане на потомството.

При птиците[редактиране | edit source]

Първата фаза на родителско поведение при птиците се смята, че започва със снасянето на яйцата, следвано от мътенето им. В мътенето участват както женската, така и мъжкият, а например при речната чайка това става само от мъжкия или само от женския индивид. Повечето птици лежат върху яйцата като ги затоплят с помощта на телесната температура, а по-рядко и при някои големокраки кокошки например яйцата се снасят и затоплят в специални инкубатори изградени на земята.

Необходимо условие за начало на мътенето е разпознаването на яйцата. Някои учени отделят разпознаването като отделна фаза на родителското поведение. Избирателноста към яйцата не е еднаква при различните видове. Някои птици например могат да мътят яйца, които дори видимо не наподобяват на яйцата характерни за вида. Други видове обаче отказват да мътят и яйца на собствения си вид.

След излюпване на пиленцата започва статия на отглеждането им. При птиците се наблюдават два типа на поколение:

  • При първият тип пиленцата се излюпват голи и безпомощни. Те не могат да набавят сами храната си, а за осигуряването и разчитат изцяло на своите родители.
  • Вторият тип новоизлюпени пилета са при видове, които се излюпват като малки копия на родителите си и са способни да търсят храна още в първите часове след излюпването си.

При бозайниците[редактиране | edit source]

При насекомите[редактиране | edit source]

Отбранително поведение[редактиране | edit source]

Агресивно поведение[редактиране | edit source]

Социално поведение[редактиране | edit source]

Териториално поведение[редактиране | edit source]

Изследователско поведение[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Гран В.. Эволюция организмов. // Архив на оригинала от 2011-08-22. Посетен на 2010-06-17.