Повърхностна яркост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Повърхностната яркост е астрономическа величина, която дава осветеността, създавана от обекта, на единица ъглова площ[1]. Повърхностната яркост служи за описване на яркостта на площни обекти (галактики, мъглявини).

Когато се посочва видимата звездна величина на обекта, обикновено се дава интегралната видима звездна величина - т.е. каква би била видимата звездна величина, ако цялата осветеност, идваща от галактиката, се създава от точковиден източник (звезда).

Повърхностната яркост се дава, защото галактика, с видима звезда величина +12m,5 се наблюдава много по-трудно от звезда от +12m,5, поради светенето на нощното небе и разпределението на светлината от галактиката върху по-голяма площ.

Изчисляване на повърхностната яркост[редактиране | edit source]

Повърхностната яркост се бележи с \mathrm{S} и обикновено се дава във видими звезди величини на квадратни ъглови секунди (^{mag}/_{arcsec^2}). Формулата за изчисляване на средната повърхностна яркост от видимата звездна величина е:

\mathrm{S} = m + 2.5 \log \mathrm{A}, където \mathrm{A} е площта на обекта, в квадратни ъглови секунди, а m е видимата звездна величина.

При намаляване на разстоянието до светещия площен обект, яркостта му се увеличава, понеже се приближаваме до него, но пък тази яркост се разпределя на по-голяма площ, така че в крайна сметка повърхностната яркост е една и съща, независимо от разстоянието до обекта[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Ева Божурова, Захари Дончев. IX Национална олимпиада по астрономия - 9-10 клас - III кръг - Задачи и решения. // 2006. Посетен на 09.12.2008.