Погача

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Традиционна българска погача
Poğaça bread.jpg

Погачата е вид бял хляб, който традиционно се приготвя за празници като Великден и Коледа. Популярна е в България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Македония, Сърбия, Черна Гора, Унгария, Гърция (където се нарича Μπουγάτσα, бугаца) и в Турция (където се нарича Poğaça, погача). Сервира се понякога като предястие вместо хляб.

Погачата в българската традиция[редактиране | редактиране на кода]

На 40-тия ден след раждането на бебето се прави погача. Самият ритуал се нарича "На покача" или "Погача" и в него вземат участие (гостуват) само най-близките жени на младата майка. Поверието гласи, че покана 'на погача' не се отклонява. Отклонилата тази покана се смята за грешница.

Обредният хляб, който се прави е сладък и често без украса. Върху погачата се поставя бяла кърпа, а върху кърпата присъствуващите поставят пари. След това кърпата се завръзва с парите в нея, като възела не трябва да е нито прекалено стегнат, нито прекалено хлабав. Така новороденото няма да е нито стиснато, нито разточително и прекалено щедро. Завързаната кърпа се поставя на високо, та да може бебето да достигне висини и да успее в живота си.

Разчупването на питата става над главата на майката и новороденото, като се счита че това ще осигури и двамата да бъдат сити в живота си. И до днес, разчупването на питата извършва свекървата.

Обредът На погача освен при раждане на новореодено, в много региони на България се прави и при кардинални начинания, и е познат като 'освещение'. Най-познатото и в наши дни е така нареченото 'новодомско парти', което се прави в първия месец, или до 40-я ден от закупуване, построяване, или настаняване в нов дом. В този случай празничната погача, често е кръгъл козунак, или голяма питка "слънце".

На този празник се канят без ограничения приятели и роднини на новодомците, като разчупването на погачата става от младото семейство - новодомци, като всеки държи питката с по една ръка. От разчупената питка новодомците оставят първия си залък хляб по средата на масата и не го изяждат. С него се правят трохи и се хранят птици или се дава на недомашни животин,(примерно улични котки, или кучета), но то това се рави в някой от дните след тържеството.. С този ритуал символизира благоденствоето за дома, и подаряване на първата хапка към Бога (или към Природата), като благодарност за успешното постижение (в случая - нов дом).

Интересни са и други поверия свързани с 'първата хапка' от празнична погача. Ако на личен празник - имен ден, рожден ден или дори новодомско парти ергрен отчупи първата си хапка и я поднесе на някоя девойка - това символично означава предложение за женитба.

При женитба пък, в много области с първата хапка от обредната питка се гощават кръстниците на децата (така наречените 'кумове'). Те са тези, които първи чупят от Сватбената питка, и обикновено изричат някакви благопожелания за младите, често пъти в шеговит вариант.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]