Подводник № 18

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тактико-технически данни
Подводник №18.jpg
Клас: малка крайбрежна подводница
Водоизместване (надводно): 128 тона
Водоизместване (подводно): 143 тона
Дължина: 28,10 m
Широчина: 3,15 m
Газене: 3,03 m
Запас гориво: 3910 L
Разход на гориво(при икономичен режим): 9,5 L/h при скорост 5,32 възела
Основен двигател: дизелов мотор Daimler с мощност 44 kW (60 к.с.) и макс. 550 оборота в минута
Електродвигател: "Сименс" с мощност 120 к.с. и макс. 630 оборота в минута
Максимална надводна скорост: 6,5 възела
Скорост на потапяне: 46 s за дълбочина 9 m
Максимално изпробвана дълбочина на потапяне: 50 m
Екипаж: 14 (13+1) души
Въоръжение:
  • два торпедни носови подводни апарата за 450 mm торпеда от тип C03. Oбщ запас от 2 торпеда преманентно заредени в торпедните апарати;
  • 8 mm MG 08 Максим.

Подводник № 18 е българска подводница от времето на Първата световна война, първата подводница в историята на българския военноморски флот.

Оригиналното име на подводницата е "SM UB 8" ("UB-8"). Тя принадлежи към типа "малки крайбрежни лодки" - UB-I, според означенията в германския военноморски флот. Произведена е в пероида ноември 1914 - март 1915 г. в град Кил. Германия, където е пусната пробно на вода. На 20 март 1915 г. е направен протокол за пускането ѝ в експлоатация. След това е разглобена на три части е транспортирана по железницата в Австро-унгарското пристанище Пула. Там отново са нитовани трите отсека и подводницата е пусната окончателно на вода.

Зачисляване в състава на българския флот[редактиране | edit source]

През 1915 г. след българско искане германското Морско министерство решава да предостави на българската страна една от действащите в Черно море подводници. Бойният флаг на Подводник № 18, както е заведена подводницата в българските щатове, е вдигнат на 25 май 1916 г. Нейна постоянна флотска база е пристанището на двореца Евксиноград. По време на първото ѝ учебно-демонстрационно плаване из Варненския залив и потапянето ѝ, на борда присъстват князете Борис Търновски и Кирил Преславски.

През 1915 година се постига също договореност за предаването на българския флот на още една германска подводница - еднотипната "SM UB 7" ("UB-7"), но през септември 1916 година същата загива.

Екипаж[редактиране | edit source]

През пролетта на 1916 година започва подготовката на два екипажа за българската подводница - основен и дублиращ. Едновременно с това в германската подводно-ремонтна база в Кил преминава обучение и 10-членна бригада от български технически персонал.

Макар че според германското щатно разписание екипажът на този тип подводници се състои от 14 души, на българската подводница са зачислени 17 офицери, подофицери и матроси. В някои случаи екипажът ѝ нараства до 20 души, което се смята за недопустимо в германския флот. За командир на Подводник № 18 е назначен лейтенант Никола Тодоров, а помощник-командир - мичман I ранг Иван Вариклечков. Дублиращ командир е лейтенант Г. Славянов.

Бойна дейност[редактиране | edit source]

В германския флот[редактиране | edit source]

В началото на своя боен път подводницата служи в немската „Константинополска полуфлотилия подводници“, базирана в Цариград, чието предназначение е борба срещу руския флот. От септември 1915 година UB-8 е на база във Варна (Евксиноград), заедно с UB-7. По време на руската бомбардировка над Варна на 14 октомври 1915 година двете немски подводници атакуват руската флота, като я принуждават да прекрати нападението и да се оттегли[1].

В българския флот[редактиране | edit source]

След зачисляването на Подводник № 18 в състава на българския военноморски флот неговите постоянни маршрути са: Варна - Калиакра и обратно, Варна - Калиакра - Мангалия - Кюстенджа и обратно, Варна - Бургас - Созопол и обратно. На 6 септември 1916 година Подводник № 18 се промъква през минните полета в румънското пристанище Кюстенджа и предава по радиото съобщение за разположението на вражеските сили. На връщане среща в надводно положение две руски подводници и се приготвя за атака, но противникът успява да се изплъзне, като използва по-голямата си скорост.

В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат. До края на 1916 година подводницата попада осем пъти в минни полета, от които излиза балогодарение на своя късмет. На 13 декември 1916 година само с появяването си Подводник № 18 успява да прекрати руска бомбардировка над Балчик, като принуждава руските кораби да се оттеглят от българското крайбрежие.

През 1917 година действията на подводницата не са толкова интензивни поради намалялата руска активност, изцяло прекратена след излизането на Русия от войната. След Солунското примире от 1918 година подводницата е откарана от френските окупационни части в Цариград, където се предполага, че е била нарязяна на части, а двигателите и механизмите ѝ - продадени.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Вълканов, Вълкан. Ударът на Руския черноморски флот върху Варна на 14 октомври 1915 година, Военноисторически сборник, година LXVII, кн. 4, юли-август 1998, с. 61.

Източници[редактиране | edit source]

  • Das U-Boot-Archiv in Cuxhaven-Altenbruch, Deutschland
  • Marine Nachrichtenblatt, Ausgabe 9, 2012
  • Rössler, Eberhard. Geschichte des deutschen U-Bootbaus, Band 1, Bernard & Graefe Verlag
  • Bendert, Harald. Die UB-Boote der Kaiserlichen Marine 1914-1918, Verlag E.S. Mittler & Sohn GmbH, Hamburg 2000
  • Йорданов, Николай. Първата българска подводница, Военно-исторически сборник, София 1999, кн. 3, с. 130-145