Подводник № 18
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
|
|
| Клас: | малка крайбрежна подводница |
| Водоизместване (надводно): | 128 тона |
| Водоизместване (подводно): | 143 тона |
| Дължина: | 28,10 м. |
| Широчина: | 3,15 м. |
| Газене: | 3,03 м. |
| Запас гориво: | 3910 литра |
| Разход на гориво(при икономичен режим): | 9,5 литра/час при скорост 5,32 възла |
| Основен двигател: | Daimler дизелов мотор с мощност 44kW (60 к.с.) и макс. 550 оборота в минута |
| Електродвигател: | "Сименс" с мощност 120 к.с. и макс. 630 оборота в минута |
| Максимална надводна скорост: | 6,5 възла |
| Скорост на потапяне: | 46 сек. за дълбочина 9 м. |
| Максимално изпробвана дълбочина на потапяне: | 50 м. |
| Екипаж: | 14 (13+1) души |
| Въоръжение: |
|
Подводник № 18 е българска подводница от времето на Първата световна война, първата подводница в историята на българския военноморски флот.
Оригиналното име на подводницата е "SM UB 8" ("UB-8"). Тя принадлежи към типа "малки крайбрежни лодки" - UB-I, според обозначенията в германския военно-морски флот. Произведена е в пероида ноември 1914 - март 1915 година в град Кил Германия, където е пусната пробно на вода. На 20. март 1915 година е направен протокол за пускането и в експлоатация. След това е разглобена на три част и е транспортирана по железницата в Австро-унгарското пристанище Пола. Там отново са нитовани трите отсека и подводницата е пусната окончателно на вода.
Съдържание |
Зачисляване в състава на българския флот [редактиране]
През 1915 година след българско искане германското Морско министерство решава да предостави на българската страна една от действащите в Черно море подводници. Бойният флаг на Подводник № 18, както е заведена в българските щатове подводницата, е вдигнат на 25 май 1916 година. Нейна постоянна флотска база е пристанището на двореца Евксиноград. По време на първото ѝ учебно-демонстрационно плаване из Варненския залив и потапянето ѝ, на борда присъстват князете Борис Търновски и Кирил Преславски.
През 1915 година се постига също договореност за предаването на българския флот на още една германска подводница - еднотипната "SM UB 7" ("UB-7"), но през септември 1916 година същата загива.
Екипаж [редактиране]
През пролетта на 1916 година започва подготовката на два екипажа за българската подводница - основен и дублиращ. Едновременно с това в германската подводно-ремонтна база в Кил преминава обучение и 10-членна бригада от български технически персонал.
Макар че според германското щатно разписание екипажът на този тип подводници се състои от 14 души, на българската подводница са зачислени 17 офицери, подофицери и матроси. В някои случаи екипажът ѝ нараства до 20 души, което се смята за недопустимо в германския флот. За командир на Подводник № 18 е назначен лейтенант Никола Тодоров, а помощник-командир - мичман I ранг Иван Вариклечков. Дублиращ командир е лейтенант Г. Славянов.
Бойна дейност [редактиране]
В германския флот [редактиране]
В началото на своя боен път подводницата служи в немската „Константинополска полуфлотилия подводници“, базирана в Цариград, чието предназначение е борба срещу руския флот. От септември 1915 година UB-8 е на база във Варна (Евксиноград) заедно с UB-7. По време на руската бомбардировка над Варна на 14 октомври 1915 година двете немски подводници атакуват руската флота, като я принуждават да прекрати нападението и да се оттегли[1].
В българския флот [редактиране]
След зачисляването на Подводник № 18 в състава на българския военно-морски флот неговите постоянни маршрути са: Варна - Калиакра и обратно, Варна - Калиакра - Мангалия - Кюстенджа и обратно, Варна - Бургас - Созопол и обратно. На 6 септември 1916 година Подводник № 18 се промъква през минните полета в румънското пристанище Кюстенджа и предава по радиото съобщение за разположението на вражеските сили. На връщане среща в надводно положение две руски подводници и се приготвя за атака, но противникът успява да се изплъзне, като използва по-голямата си скорост.
В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат. До края на 1916 година подводницата попада осем пъти в минни полета, от които излиза балогодарение на своя късмет. На 13 декември 1916 година само с появяването си Подводник № 18 успява да прекрати руска бомбардировка над Балчик, като принуждава руските кораби да се оттеглят от българското крайбрежие.
През 1917 година действията на подводницата не са толкова интензивни поради намалялата руска активност, изцяло прекратена след излизането на Русия от войната. След Солунското примире от 1918 година подводницата е откарана от френските окупационни части в Цариград, където се предполага, че е била нарязяна на части, а двигателите и механизмите ѝ - продадени.
Бележки [редактиране]
- ↑ Вълканов, Вълкан. Ударът на Руския черноморски флот върху Варна на 14 октомври 1915 година, Военноисторически сборник, година LXVII, кн. 4, юли-август 1998, с. 61.
Източници [редактиране]
- Das U-Boot-Archiv in Cuxhaven-Altenbruch, Deutschland
- Marine Nachrichtenblatt, Ausgabe 9, 2012
- Rössler, Eberhard. Geschichte des deutschen U-Bootbaus, Band 1, Bernard & Graefe Verlag
- Bendert, Harald. Die UB-Boote der Kaiserlichen Marine 1914-1918, Verlag E.S. Mittler & Sohn GmbH, Hamburg 2000
- Йорданов, Николай. Първата българска подводница, Военно-исторически сборник, София 1999, кн. 3, с. 130-145
