Поджо Брачолини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 

Поджо Брачолини[1]
Роден: 11 февруари 1380
Терануова, Арецо, Италия
Починал: 30 октомври 1459
Флоренция, Италия

Джан Франческо Поджо Брачолини (на италиански: Giovanni Francesco Poggio Bracciolini или Gianfrancesco, Gian Francesco) е италиански учен, писател и хуманист от 14 - 15 век. Брачолини изкарва от забрава голямо количество класически латински текстове, занемарени в средновековни френски и германски манастирски библиотеки и разпространява техни копия в образования свят.

Биография[редактиране | edit source]

Поджо ди Дучио (приема името Брачолини по-късно[2]) е роден в малкото градче Терануова в Арецо, към името на което по-късно е добавено името на Брачолини. Учи във Флоренция латински, при Джовани Малпагино от Равена, приятел и протеже на Петрарка) и Рим (за да изучава гръцки). Постъпва в Римската курия, по време на понтификата на папа Бонифаций IX, като първо е чиновник, а после секретар. През 1431 година е назначен за личен секретар на папа Евгений IV. Превратностите на Папската схизма и участието му в работите на Констанцкия събор го водят до чести пътувания из Европа.

Преоткриване на древни ръкописи[редактиране | edit source]

Издирването на антични текстове, започнато от Петрарка в края на XIV век, е важна част от развитието на философската мисъл в началото на Ренесанса. По време на пътуване до абатството Клюни, Брачолини открива две забравени речи на Цицерон. В абатството Санкт Гален Брачолини открива пълния текст на „Обучението на оратора“ (Institutio oratoria) на Квинтилиан, три книги и част от четвъртата от латинския превод на Аргонавтика от Гай Валерий Флак и коментарите на Квинт Асконий Педиан по речите на Цицерон. По време на пътувания до множество абатства като Фулда и Санкт Гален, Брачолини изкарва на бял свят ръкописи като „За значението на думите“ на Секст Помпей Фест, „Астрономика“ на Марк Манилий, „За природата на нещата“ на Тит Лукреций Кар и други[3]. Историкът Стивън Грийнблат обръща особено внимание на последиците, трупали се след преоткриването на преписа от Лукреций.[4] Влиянието, което тази книга оказва на по-късни мислители като Галилей, Шекспир, Айнщайн и много други, утвърждава значимостта на делото на Брачолини.[5].


Източници[редактиране | edit source]

  1. Alfred Gudeman, Imagines philologorum: 160 bildnisse..., (Leipzig/Berlin) 1911.
  2. Paolo Piccardi. "Alcuni contratti di Poggio Bracciolini"
  3. Gian Francesco Poggio Bracciolini. // Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 8 юли 2012.
  4. Stephen Greenblatt, Тhe Swerve: How the World Became Modern, New York: Norton and Co. 2011
  5. Maria Popova. 5 Unsung Heroes Who Shaped Modern Life. // brainpickings.org, 24 октомври 2011. Посетен на 8 юли 2012.; в последствие са били намерени още два по-ранни преписа.