Под игото (филм, 1952)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Под игото (филм))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Под игото.

Под игото
Режисьор Дако Даковски
Продуцент Българска кинематография
Сценарий Георги Кранзов,
Павел Спасов
В ролите Мирослав Миндов,
Лили Попиванова,
Петко Карлуковски,
Васил Кирков
Музика Филип Кутев
Оператор Бончо Карастоянов
Жанр Исторически филм
Премиера 10 ноември 1952
Времетраене 118 минути
Страна Флаг на България България
Език български
Цветност черно-бял
Външни препратки
Страница в IMDb

„Под игото“ е български исторически игрален филм от 1952 година на режисьора Дако Даковски. Сценарият е на Георги Кранзов и Павел Спасов и се основава на романа „Под игото“ на Иван Вазов. Главните роли се изпълняват от Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Васил Кирков. Оператор е Бончо Карастоянов, а музиката във филма е композирана от Филип Кутев.

Филмът е първата мащабна продукция на държавната Българска кинематография, а режисьорът получава за него Димитровска награда.

Сюжет[редактиране | edit source]

Действието се развива през 1875-1876 година в няколко селища в Подбалкана, район, участвал активно в Априлското въстание. В градчето Бяла черква се завръща след бягство от Диарбекир Иван Кралича (в ролята Мирослав Миндов), който малко по-късно е назначен за учител под името Бойчо Огнянов. Първата му обществена проява е по време на публичен изпит, при който ученичките на Рада Госпожина (Лили Попиванова) се притесняват от заплетените въпроси на гърчеещия се Киряк Стефчов (Ганчо Ганчев) – Огнянов се намесва и помага на момичетата.

Доктор Соколов (Васил Кирков) и Огнянов организират хората в таен комитет за вдигане на въстание. Представителя на Клисура – Боримечката (Петко Карлуковски), се среща с Огнянов и му обещава подкрепа. От Киряк Стефчов турците разбират, че Огнянов е Иван Кралича. Отиват да го арестуват в църквата, откъдето по време на служба той се измъква с помощта на Колчо слепеца (Константин Кисимов).

На седянка в дядо Стойковата къща в Клисура моми и ергени се веселят. В същото време в мазето Огнянов оповестява датата на въстанието. Подготовката на въстанието е в пълен ход. Рада и Бойчо си дават клетва за обич. Извършено е предателство и въстанието избухва по-рано. Клисура и Бяла черква горят. Въстанието е жестоко потушено. Русия обявява война на Турция и руските войски заедно с българските опълченци освобождават България. Народът въсторжено посреща победителите и празнува дългоочакваната свобода.

Разлики с книгата[редактиране | edit source]

Сценаристите Георги Кранзов и Павел Спасов подхождат свободно към текста на романа и добавят или премахват значителни елементи от повествованието с цел да засилят героичния патос на филма и да вплетат в сюжета изгодни за пропагандата на режима моменти.[1] Сцените със смъртта на Бойчо Огнянов и Рада Госпожина са премахнати, а финалът с обесването на Мунчо е заменен с възторжено посрещане на руските войски по време на Руско-турската война.[1] Самият Огнянов е представен като представител на Централния революционен комитет.[1] Добавени са нови сцени на мобилизация на башибозуци и масови сражения.

Сценарият на филма вмъква в сюжета липсващи в романа елементи, които приписват на въстанието частично класов характер, а чорбаджиите са представени в значително по-отрицателна светлина. Кандов, който в романа се присмива на социалистите, тук е показан като марксист.[1] Добавени са сцени, показващи антиевропейски настроения сред българите и подкрепа на европейците за османските власти, а Русия е описана като единствен съюзник на въстаниците.

Продукция[редактиране | edit source]

„Под игото“ е първата мащабна продукция на държавната Българска кинематография и комунистическото правителство влага в нея значителни средства, разчитайки на пропаганден ефект. Режисурата е възложена на Дако Даковски, бивш партизанин, който учи във Всесъюзния държавен институт по кинематография в Москва и представя филма като своя дипломна работа там. В продукцията участват съветски специалисти, а консултант на режисьора е Сергей Василиев, един от режисьорите на известния пропаганден филм „Чапаев“. По това време Василиев прави огледи на места за снимки на заснетата малко по-късно съветско-българска копродукция „Героите на Шипка“.[2]

Участие в „Под игото“ взимат много от известните по това време театрални актьори, почти всички студенти във Висшето театрално училище, жители на селата, в които се снима, както и военни части, включително кавалерийски. Сред статистите е и шестгодишната бъдеща певица Силви Вартан, според която именно участието във филма я подтиква към сценичната кариера.[3]

Композитор на филма е Филип Кутев, а музиката се изпълнява от Софийската филхармония и от оглавявания от него Държавен ансамбъл за песни и танци. Участници в ансамбъла са основната част от статистите в сцената със седянката.[4]

Външните снимки на филми са направени в Копривщица, както и в района на Троянския манастир и средногорското село Петрич.

Актьорски състав[редактиране | edit source]

Роля Изпълнител
В ролите:
Иван Кралича
Бойчо Огнянов
Мирослав Миндов
Рада Госпожина Лили Попиванова
Иван Боримечката Петко Карлуковски
Доктор Соколов Васил Кирков
Чорбаджи Йордан Петър Димитров /народен артист/
Киряк Стефчов Ганчо Ганчев
Тосун бей Стефан Пейчев
Бай Марко Никола Попов /заслужил артист/
Колчо слепеца Константин Кисимов /народен артист/
Марин въглищаря Иван Димов /народен артист/
Кандов Георги Раданов
Мичо бейзедето Петър Василев
Калчо букчето Стефан Петров
Стоян воденичаря Стефан Великов
Дякон Викенти Апостол Карамитев
Марийка Иванка Милева
Петър Овчаров Иван Тонев
Стайка Чонина Катя Чукова
Дядо Стойко Евтим Вълков
В епизодите:
Петко Атанасов /народен артист/
Елена Хранова /заслужила артистка/
Борис Ганчев /заслужил артист/
Никола Балабанов /заслужил артист/
Асен Камбуров /заслужил артист/
Цветана Николова
Енчо Тагаров
Любен Калинов
Стефан Сърбов
Панайот Волов Рачко Ябанджиев
Георги Бенковски Дако Даковски
Асен Камбуров
Димитър Пешев
Ученичка на Бойчо и Рада Силви Вартан
Борис Сарафов

В масовите сцени участват студенти и студентки от Д.В.Т.У. „Кръстьо Сарафов“, бойци и офицери от народната армия, население от Троянско, Копривщица и село Средногорец

Технически екип[редактиране | edit source]

Сценарий Павел Спасов
Георги Крънзов
Режисьор /Постановка/ Дако Даковски
Оператор Бончо Карастоянов
Музика Филип Кутев /заслужил артист/
Звукооператор Димитър Стефанов
Художници Георги Попов
Стоян Сотиров /заслужил художник/
Втори режисьор Продан Ортодоксиев
Втори оператор Константин Янакиев
Асистент-режисьор Александър Благоев
Асистент-оператор Емануил Пангелов
Монтаж Катя Василева
Грим Анатоли Иванов
Ценко Бояджиев
Оркестър на софийската
държавна филхармония
Диригент:
Васил Стефанов
Песните изпълняват:
Държавен ансамбъл за песни и танци
и радиохорът
Художествен ръководител на студията Слав Славов
Консултанти: Полковник:
Йоно Митев
Майор:
Борис Чолпанов
Директор на продукцията Александър Христов
Distributed by Българска кинематография
Студия за игрални филми 1952
/Copyright © 1952/

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Ковачев 2008, с. 6.
  2. Ковачев 2008, с. 5-6.
  3. Ковачев 2008, с. 9, 11.
  4. Ковачев 2008, с. 8.
Цитирани източници

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за