Поетика (Аристотел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Поетика“, или „За поетическото изкуство“, е философски трактат от Аристотел, който представлява цялостно изложение на въпросите на естетиката.

Творбата е написана за учебни цели, най-вероятно между 334 и 330 г. пр. н. е. Тя оказва влияние върху мисленето на западна Европа в продължение на векове и предизвика множество дебати.

Заглавие[редактиране | edit source]

Заглавието Περὶ ποιητικῆς (с подразбирано τέχνης) означава „За поетическото изкуство“. По традиция то се предава с „Поетика“ (срв. ит. “Poetica”, фр. “Poétique”, нем. “Poetik” и англ. “Poetics”). Както в българския, така и във всички посочени езици, терминътпоетика“, независимо от първоначалния си смисъл, означава не „поезия“ и „поетическо изкуство“, а „теория на поезията“. Така заглавието „Поетика“ влиза в противоречие с днешното значение на термина още с първото изречение от първа глава на съчинението: „За поезията изобщо и за нейните видове...“ („Περὶ ποιητικῆς αὐτῆς τε καὶ τῶν εἰδῶν αὐτῆς...“).

Композиция[редактиране | edit source]

Творбата се състои от 26 неозаглавени глави, като всяка глава обединява определен тематичен кръг. От 1-ва до 5-та глава Аристотел въвежда понятия и категории, чрез които категоризираме и анализираме различните форми на поетични произведения.

От 5-та до 22-ра глава Аристотел фокусира вниманието ни върху трагедията и катарзиса, въпреки че се занимава с въпроси, свързани с начините на изразяване. От 22-ра до 24-та глава се говори за епоса, а в последните 2 глави Аристотел обсъжда редица въпроси, свързани с Омир.

  • Глава 1 - Цел и задачи на Поетиката. Поезията е „подражание“. Три различия в „подражанието“. Разграничение на поетическите видове в зависимост от средствата на „подражанието“.
  • Глава 2 — Разграничение на поетическите видове в зависимост от предмета на „подражанието“.
  • Глава 3 — Разграничение на поетическите видове в зависимост от начина на „подражанието“ (епос и драма). Где са възникнали трагедията и комедията. Етимологично обяснение на названията „драма“ и „комедия“.
  • Глава 4 — Естествените причини на поезията: вроденост на склонността към подражание и на усета за ритъм и хармония. Първоначалната разделба на поезията — на епическа и сатирическа, впоследствие – на трагедия и комедия. Развой на трагедията.
  • Глава 5 — Определение на комедията. Първи стъпки на нейното развитие. Сходства и разлики между трагедия и епос.
  • Глава 6 — Определение на трагедията. Шестте и съставни части: фабула, характери, текст, мисли, сценична постановка и музикална композиция. Трагическият катарзис. Действие и фабула на трагедията.
  • Глава 7 — Какъв трябва да бъде съставът на събитията в трагическата фабула. Цялост, завършеност и продължителност на действието.
  • Глава 8 — Външно (привидно) и вътрешно единство на фабулата.
  • Глава 9 — Задачата на поета. Поезия и история. Исторически и митологически елементи в трагедията. Чудноватото в трагедията.
  • Глава 10 — Проста и заплетена фабула.
  • Глава 11 — Елементи на заплетената фабула: обрат на действието (перипетия) и узнаване. Страданието в трагедията.
  • Глава 12 — Строежни части на трагедията.
  • Глава 13 — Цел на трагедията. Герои и действия, които пораждат състрадание и страх. Видове трагедии. Най-добрата трагедия.
  • Глава 14 — Как да се предизвиква състрадание и страх. Сценична постановка. Трагичното удоволствие. Какви митове да се разработват.
  • Глава 15 — Трагичният характер и неговото развитие: условия, на които трябва да отговарят. Необходима идеализация на трагичния герой.
  • Глава 16 — Четири вида узнаване.
  • Глава 17 — Съвети към трагиците — как да пишат трагедиите си: ясна представа за сюжета и неговото преживяване от страна на поета. Конкретни насоки за разработка на драматичен сюжет. Творческа дарба и склонност към лудост.
  • Глава 18 — Завръзка и развръзка на действието. Четири вида трагедии. Трагедията трябва да избягва сложните митове и епическия строеж. Хорът в трагедията.
  • Глава 19 — Словесна форма и стил на трагедията. За мислите и за израза — като предмет на ораторското изкуство. Сценичната реч — дело на актьора и режисьора.
  • Глава 20 — Граматични елементи на речта: звук, сричка, съюз, член, име, глагол, окончание, изречение.
  • Глава 21 — Прости и сложни думи. Обиходни думи, глоси, метафори, аналогия, украси на речта. Съставени думи. Разтегнати, съкратени и изменени думи. Окончание и род на думите.
  • Глава 22 — Качества на поетическия стил: яснота и възвишеност, условия и насоки за постигане на тези качества на стила.
  • Глава 23 — Различие между епос и история. Поетическата фабула „като живо същество“. Превъзходството на Омир като епически поет.
  • Глава 24 — Сравнение между епос и трагедия: прилики и разлики. Омир — първомайстор на поетическата „лъжа“. Невъзможното, невероятното, чудноватото и нелепото в трагедията и в епоса
  • Глава 25 — Четири вида нападки на критиците спрямо поетите и начините на опровержението им. Волности на поетическата реч. Грешки у поетите по отношение на техните знания за света
  • Глава 26 — Сравнителна оценка на епос и трагедия. Доказателства за превъзходството на трагедията. Заключителни думи на Поетиката.

Външни препратки[редактиране | edit source]