Пожар в Райхстага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пожар в Райхстага
(Der Reichstagsbrand)
Дата: 27 февруари 1933
Участници: Маринус ван дер Любе
Свързани събития: Лайпцигски процес
Пожарникарите гасят пожара

Пожарът в Райхстага (на немски: Der Reichstagsbrand) е палеж на Райхстага (парламента на Германия в Берлин), извършен на 27 февруари 1933 г. около 21:25 ч. Изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия.

Развитие[редактиране | edit source]

Въпреки усилията на пожарникарите сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е потушен около 23:30 ч., но пленарната зала е напълно унищожена. Много бързо на мястото на пожара пристигат висши функционери на НСДАП - Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер.

В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.

Последствия[редактиране | edit source]

А. Хитлер и Х. Гьоринг заявяват, че това е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във Ваймарската конституция.

Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици - за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални), вкл. депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март с.г. за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „за“, 84 гласа „против“) закона, дал на Хитлер неограничена власт за 4 год.

Лайпцигски процес[редактиране | edit source]

Г. Димитров на Лайпцигския процес, пощенска марка на ГДР

По палежа на Райхстага през септември - декември с.г. в Лайпциг е проведен съдебен процес, останал в историята като Лайпцигски процес.

Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран.

По обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани също германецът Ернст Торглер - лидер на парламентарната група на КПГ, и 3 българи, дейци на КоминтернаГеорги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Г. Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, вкл. проведения в Лондон паралелен контрапроцес, 4-та комунисти са оправдани на Лайпцигския процес.

Торглер е изпратен в концлагер, но през 1934 г. дава обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г. Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в СССР и заминават за Москва.

Лондонски контрапроцес[редактиране | edit source]

В Лондон антифашисти организират контрапроцес, на който обвиняват в подпалването на Райхстага самите нацисти. Водилият разследването комитет (с участието на британски, френски, американски, белгийски и швейцарски обществени дейци стига до извода, че в сговор с Ван дер Любе е бил самият министър на вътрешните работи и председател на Райхстага Херман Гьоринг.

Други разследвания[редактиране | edit source]

До днес не е установена със сигурност причината за пожара в Райхстага. Поради сходството му с подобни пожари, избухнали при важни политически събития - повечето подготвени с цел катализиране на политическите процеси, остават силни подозренията, че този пожар не е еднолична акция, а е организиран от заинтересовани политически сили. Допълнително основание за това са също бързината, с която се разгаря пожарът, и неговият мащаб - цялата пленарна зала и други помещения.

След Лондонския контрапроцес продължават да се водят независими разследвания за установяване на истинските подбудители и организатори на палежа на Райхстага.

Така например през 1960 г. германецът Фриц Тобиас (Fritz Tobias) публикува серия от статии в сп. „Дер Шпигел“, в които твърди, че подпалвачът Ван дер Любе е пироманиак и е действал сам. През март 1973 г. швейцарският историк Валтер Хофер (Walter Hofer) организира конференция, на която твърди, че някои от следователите са били нацисти, т.е. са били политически пристрастни.

Прозорецът, през който се предполага, че Ван дер Любе е влязъл в сградата на Райхстага

През 1946 г. Нахс Гизевиус (Hans Gisevius) - бивш служител на Гестапо, заявява, че нацистите са истинските подпалвачи. Казва, че групенфюрер (тогава еквивалентно на „генерал“) Карл Ернст (Karl Ernst, 1930 - 1934), по заповед може би на Гьобелс, събира група бойци на SA начело с Найни Гевер (Heini Gewehr), която подпалва огъня. Германците Бахар (Bahar) и Кугел (Kugel) въз основа на архиви от Гестапо, съхранявани в Москва и станали достъпни след 1990 г., заявяват през 2001 г., че е почти сигурно, че подпалването е започнато от нацисти - група от 3 до 10 души от SA начело с Ханс Георг Гевер (Hans Georg Gewehr).

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Поджог Рейхстага“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Reichstag fire“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.