Поздивища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Поздивища
Χάλαρα
— село —
Стари къщи в Поздивища, 1993 г.
Стари къщи в Поздивища, 1993 г.
Гърция
40.6467° с. ш. 21.2325° и. д.
Поздивища
Западна Македония
40.6467° с. ш. 21.2325° и. д.
Поздивища
Костурско
40.6467° с. ш. 21.2325° и. д.
Поздивища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областКореща
Надм. височина924 m
Население9 души (2021 г.)
ДемонимПоздивчѐни
Поздивища в Общомедия

Поздѝвища или рядко Поздѝвище (произношение в местния говор Поздѝвишча, на гръцки: Χάλαρα, Халара, до 1927 година Ποσδιβίτσι, Посдивици[1] или Ποδοβίστα, Подовиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 20 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 5 километра североизточно от Кореща (Корестия). Разположено е в подножието на Въро – разклонение на Вич (Вици).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Любица Станковска името Поздивища идва от личното име Поздивит. Споменато е в документи от 1545 и 1569 година.[3] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от фамилното име Поздев или от личното име Поздѣи.[4]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В местността Бутеш на около километър източно от селото, в непосредствена близост до река бистрица и между църквичките (манастирчетата) „Свети Атанасий“ в землището на Поздивища и „Свети Атанасий“ в землището на Чърновища има следи от антично селище. Селяните при обработка на земята са откривали бронзови статуи и други старини. Според преданието в Поздивища това селище е изгорено от турците при завоеванието. Командирът на османската войска извикал „Бутеш“, тоест „Да се запали“, и така останало името на местността.[5]

В същата местност при Големи Ливадища и западно е местността Аджиева нива, където има стари гробища.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Тодор Симовски селото е основано от скотовъдци от Преспа. В началото селото е на венеца Винов Танец в местностите Рушоп и Кочинова лапка, по-късно в местността Селище и после слиза в котловината до античното селище.[5]

Стенопис от „Света Богородица“

Църквата „Света Богородица“ в Поздивища датира от около 1700 година, но е лошо запазена – покривът е разрушен и стенописите са повредени.[6]

В края на XIX век Поздивища е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Босдивиста (Bosdivista) живеят 900 гърци.[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Поздивища (Posdivischta) е посочено като село с 52 домакинства и 160 жители българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Поздивища има 700 жители българи християни.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Поздивища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 115 къщи.[10]

В селото е основан български революционен комитет на ВМОРО. На 10 ноември 1899 година организацията ликвидира Незер – золумджия и убиец на Алексо Новачков от Поздивища – в местността Скала между селата Поздивища и Брезница.[11] През ноември 1901 година ВМОРО ликвидира в Поздивища албанеца Тефик бей, убиец и изедник.[12]

Поздивища дава 70 души участници в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. Според сведение на ръководителите на въстнието в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година, в Поздивища от 120 къщи изгарят 27 и са убити Ристовица Кинтна (55) и Лазовица Шотова.[13] Според друг източник от 110 къщи са изгорени 30, както и 23 плевни. От селото като въстаници участват 70 души, от които Търпе Траянов и Андон Кузов са убити.[14]

Разказ на поп Георги от Поздивища за разоряването на селото в 1903 г.

Щастливи сме били... че не изгорѣ цѣлото ни село, а останаха здрави 90 кѫщи. Макаръ повечето отъ тѣхъ да сѫ ограбени, нъ все пакъ населе­нието има подслонъ. Па и сѣмействата на изгоренитѣ 30 кѫщи лесно се помѣстиха въ здравитѣ. Всичко това ние дължимъ, г-не, на една щастлива случайность. Когато войскитѣ отъ къмъ Вишени се готвѣха да го нападнатъ, то бѣше вече окупирано отъ други войски, дошли отъ Леринъ прѣзъ Бабчоръ и Кономлади. Миралаятъ на тия войски не допусна да се изгори ни едно село, прѣзъ кѫдѣто минаха тѣ, нъ за това пъкъ немилостиво избиваха всички мѫже, които срѣщнѣха. Когато тия войски влѣзнаха въ селото ни, населението бѣше се оттеглило въ кономладската Черна гора и въ Лисецъ. Край селото една жена караше едно магаренце. Поискаха да й го взематъ. Тя се съ­противи и биде убита. Освѣнъ нея друга една болна жена, която не можеше да избѣга, изгорѣ въ кѫщата си. Войскитѣ излѣзнаха отъ селото и заминаха за с. Габрешъ. Сжщеврѣменно пламъцитѣ отъ подпаленитѣ кѫщи въ с. с. Черновища и Дрѣновени се смѣсваха съ облацитѣ.[15]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат в Поздивища, посрещнати от цялото население, и раздават помощи на пострадалите при потушаването на Илинденското въстание 30 семейства от Поздивища,[16] чиито къщи са изгорени, както и на всички бедни семейства. Митлополит Григорий отсяда у селския свещеник Георги, когото го е ръкоположил и на когото дава прошка затова, че е подписал заявление, че признава Патриаршията, за да спаси живота си.[15] Помощи са раздадени за жителите на съседното Чърновища.[17]

В 1902 година според гръцки данни в селото има 70 патриаршистки семейства и 55 екзархийски.[18] По-късно цялото население на Поздивища минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 920 българи екзархисти и функционира българско училище.[19]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско с 400 жители гърци и 250 жители българи.[20] Според Георги Константинов Бистрицки Поздивица преди Балканската война има 160 български къщи.[21]

По време на Балканската война 11 души от Поздивища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 1/2 ч. на северозапад от с. Черновища е разположено с. Поздивища с около 124 къщи. Населението е чисто българско и си говори на матерния си язик - български. Имат си българска църква и български свещеници: поп Георги Киров и поп Ставро, както и българско училище с учител Георги Райков, а след него си имаха свои учители от селото: Олга Новачкова и Трайко Илиев. За духовен началник признаваха Българския Екзарх Йосиф I.[23] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Посдивища е обозначено като българско селище.[24]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Поздивище (Поздивиште) има 135 къщи славяни християни.[25] В 1927 година селото е прекръстено на Халара. Между 1914 и 1919 година 14 души от Поздивища подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 2. В селото има 2 политически убийства.[20] В междувоенния период има голяма емиграция отвъд океана и към България.[5]

Традиционно селото произвежда жито, боб и овошки и се занимава и частично със скотовъдство.[5]

В 1932 година се регистрирани 145 българофонски семейства, 142 от които с изявено „славянско съзнание“. В 1945 година в селото има 700 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди. В селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[26] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – 62 семейства и няколко отделни хора се изселват в социалистическите страни,[5] а 166 деца от Поздивища са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[20]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.[5] В 1960 година в селото е издигнат бюст на гъркоманския поп Илия.[27]

В селото има и църква „Свети Никола“.[5]

Прекръстени с официален указ местности в община Поздивища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Картелово[28] Καρτέλοβο Педино Πεδινό[29] местност И от Поздивища[28]
Кури[28] Κουρί Дасаки Δασάκι[29] местност във Вич, СИ от Поздивища[28]
Кремино Γκρεμίνο Гремос Γκρεμός[29] връх във Вич[30]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 968[5] 710[5] 676[5] 738[5] 450[5] 229[5] 184[5] 189[5] 152[5] 57 13

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Поздивища
  • Антон Иванов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов[31]
  • Атанас Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал[32]
  • Атанас Илиев (Αθανάσιος Ηλία), гръцки андартски деец, сътрудничи на капитаните Павел Киров и Симо Стоянов[33]
  • Атанас Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[34]
  • Георги Василев, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[35]
  • Георги Гачев (Γεώργιος Γκιάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред, вероятно убит от Васил Чекаларов[33]
  • Георги Демов, български революционер, деец на ВМОРО[36]
  • Георги Стойчев (1862 – ?), деец на ВМОРО
  • Герго Количев (Георгиос Колицис), гръцки андартски деец
  • Димитра Карчицка (р. 1939), математичка от Северна Македония
  • Димитър Георгиев, македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 3 рота на 12 лозенградска дружина, 1 рота на 8 костурска дружина[37]
  • Димо Коло, хайдушки войвода (арамбаша), действал през 1682 година в Битолско, начело на чета от 28 души[38]
  • Иван Димитров (Ιωάννης Δημητρίου), гръцки андартски деец, четник[33]
  • поп Илия Попдимитров (Παπα-Ηλίας Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от I ред[33]
  • Йован (Γιοβάν), гръцки андартски деец[33]
  • К. Калчев, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[35]
  • Кръсто Цветков, македоно-одрински опълченец, жител на Малко Търново, 1 рота на 8 костурска дружина[39]
  • Кръсто Шкодров (1944 – 2005), македоно-австралийски общественик
  • Кръстьо Несторов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[40]
  • Кръстю Иванов Костов (1897 – 1944), български полицай-разузнавач в София, жертва на комунистическия режим[41]
  • Лазар Василев, македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина[42]
  • Ламби Атанасов Георгиев (1919 – 1944), български комунистически деец, член на ОК на РМС в Стара Загора[43]
  • Ламбри (Λάμπρος), гръцки андартски деец[33]
  • Ламбро Накев, емигрантски деец[44]
  • Наум Накев, български революционер и емигрантски деец
  • Панайот Георгиев (1915 – 1954), български политик, кмет на Стара Загора
  • Пандо Василев (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[45]
  • Ристо Шанев (р.1944), поет от Северна Македония
  • Стоян Георгиев (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[46]
  • Тома Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[47]
  • Трайко Стрезов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 12 лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[48]
  • Трайко Хаджихристов (Христов, 1865 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[49]
  • Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен[50]
  • Христо Илиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[51]
  • Яне Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[52]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област. в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 242-243.
  4. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Ναός Παναγίας - Χαλάρα Καστοριάς // Cyberotsarka. Посетен на 30 юли 2015.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 37.
  12. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  13. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 295.
  14. ↑ Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, Ноемврий 1942. с. 14.
  15. ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 63.
  16. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 62.
  17. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 65.
  18. ↑ Μποσδίβιστα[неработеща препратка]
  19. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  20. ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  21. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  23. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 24.
  24. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  25. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  26. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  27. ↑ "Εκεί που χάνονται τα αγάλματα". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.
  28. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  29. ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  30. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 380. (на гръцки)
  31. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 148.
  33. ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  34. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  35. ↑ а б Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  36. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 44.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153.
  38. ↑ Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в. // Исторически преглед ХХІІ (3). 1966. с. 72.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 788.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 492.
  41. ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 236, л. 289
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 112.
  43. ↑ Списък на убити партизани
  44. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 424 – 425.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 169.
  47. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 683.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 754.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 317.
  52. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Поздивища&oldid=12206760“.