Поземлен имот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Поземлен имот е част от земната повърхност, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост[1].

Поземлените имоти образуват територията на България, определена от държавните граници, без да се припокриват един с друг.

Държавните граници, границите на административно-териториалните единици (т. е. на областите и общините), землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение[2] са граници и на поземлени имоти.

Всеки поземлен имот получава в кадастъра идентификатор – уникален номер, чрез който имотът се посочва еднозначно за територията на страната. Структурата и съдържанието на идентификатора, както и условията и редът за ползването му са определени с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Член 24, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Според дотогавашното традиционно разбиране, поземлени са селскостопанските имоти.
  2. "Трайно предназначение на територия" е постоянният й статут, определен по реда на закон – §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър. Например – статут урбанизирана територия по чл. 7 от Закона за устройство на територията.

Източници[редактиране | edit source]