Поибрене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поибрене
България
Red pog.png
Поибрене
Област Пазарджик
Red pog.png
Поибрене
Общи данни
Население 808 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 776 (НСИ)
Землище 107,793 km²
Надм. височина 511 m
Пощ. код 4524
Тел. код 03530
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 57128
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Поибрене
Иван Пандуров
(независим)

Поибрене е село в Южна България, отстоящо на 63 km от София. То се намира в община Панагюрище, Област Пазарджик.

География[редактиране | edit source]

Влизане в Поибрене по моста (1935 г.) над река Тополница

Село Поибрене се намира в северозападната част на Пазарджишка област, на левия бряг на река Тополница. Землището на селото обхваща 115 000 декара, разположени в Същинска и Ихтиманска Средна гора, разделени от Поибренския пролом. Съседни населени места са: село Оборище (8 км на изток), село Белица (13 км на запад) и село Петрич (14 км на север). Общинският център Панагюрище отстои 18 км на изток. Името на селото идва от местоположението му — „по(край) реката“ (ибър).

През 1948 година започва строителството на язовир "Тополница", който се намира непосредствено до селото. Тъй като част от махалите, намиращи се до реката, попадат на неговото дъно, те са изселени.

През 1972 година непосредствено до селото е открит извор на минерална вода на дълбочина 610 м. с температура 42 градуса. През 1979 година в селото е построена минерална баня.

История[редактиране | edit source]

Данни за село Поибрене има от дълбока древност. Тук е открит женски долмен с погребални дарове.

За защита на прохода през Поибренския пролом от вражески нашествия са строени „Асеново кале“ и „Шишманово кале“, които и днес местните жители наричат „Градищата“. За героично минало и исторически сражения напомнят и наименованията на местностите „Бойнова лъка“, „Поган“, „Ватахова копаница“, „Гроба“, „Ревешка могила“, „Бойнов дол“, „Мъртвилото“, „Азиатски дол“, „Струпания камък“ и др.

По време на турското робство селото е с войнугански статут — не плаща данъци към хазната, но в замяна на това има задължението да охранява прохода. В селото не е замръквал турчин, а легендата казва, че ако е замръквал, не е осъмвал.

Около селото възникват 18 махали, водени и охранявани от войводата Тодор Ватах. Четници от селото заемат главна роля в Априлското въстание. През войните след освобождението Поибрене дава 176 убити и 18 безследно изчезнали. През 1934 година жителите на селото са били 4 499.

През 1942 е построено начално училище. В него дълги години е преподавал даскал Георги Бакърджиев, патриот и просветител.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметство с телефон и интернет-връэка
  • Читалище „Ванчо Пашов“. Първото читалище в селото е построено през 1885 година и носи името „Здравец“. Сега читалището се намира в съвременна функционална сграда и носи името „Ванчо Пашов“, от големия поибренски род на Пашовите, герой от Съпротивата. В читалището има библиотека, група за автентичен фолклор и народни танци, кино и театрален салон, интернет.
  • Църква, строена през 1830 година. Със сребърния кръст от тази черква свещ. Недельо Иванов освещава знамето, ушито от Райна Княгиня. Кръстът придружава Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
  • Пощенски клон, клон на Банка ДСК
  • В училището се обучават 135 деца. В селото има полудневна детска градина с 20 деца.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

В селото има 3 отлично заредени магазина за хранителни стоки, ресторант с външна тераса, модерен кафе-аперитив, хотел с 20 легла, къщи за гости, минерална баня. Възможност за развиване на селски, балнеологичен и еко-туризъм, гъбарство, билкарство, лов и риболов. Ежедневно има 3 автобуса за и от София и 5 пъти за и от Панагюрище.

Външни препратки[редактиране | edit source]