Пойтингерова карта
 |
| Пойтингерова карта | |
 Част от Пойтингеровата карта, отгоре надолу: далматинският бряг, Адриатическо море, Южна Италия, Сицилия, африканското средиземноморско крайбрежие | |
| Година | XIII век |
|---|---|
| Техника | Карта |
| Размери | 34 × 675 cm |
| Изложена | Национална библиотека на Австрия, Виена, Австрия |
| Пойтингерова карта в Общомедия | |
Пойтингеровата карта (или Пойтингерова таблица; на латински: Tabula Peutingeriana) е карта, изготвена през XIII век, която е копие на древно римски пътеводител (на латински: itinerarium), представящ по-важните градове и пътища, познати през Късната античност.[1]
Транскрипцията на името е спорна. Ако се спазват правилата за четене в немския език, трябва да се произнася „Пойтингерова“, а ако се съобразим с факта, че това е латински документ – „Певтингерова“. В издадените от БАН през 1958 г. „Латински извори за българската история“ е възприета транскрипцията „Певтингерова“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Картата е нарисувана през 1265 г. от неизвестен монах от Колмар (град в Елзас). Изнесена от южногермански манастир от немския ренесансов поет и историк Конрад Целтис, който през 1508 година я завещава на аугсбургския градски секретар Конрад Пойтингер, на когото е наречена.
За първи път Пойтингеровата карта е издадена през 1598 година от Маркус Велсер. През 1720 година неин собственик става принц Ойген Савойски. След неговата кончина цялата му лична библиотека се наследява от Хабсбургския двор.
Пойтингеровата карта е копие на древна римска карта, което се доказва от факта, че на нея са точно указани населени места, чието местоположение не е било известно през Средновековието – Помпей (унищожен от вулкана Везувий през 79 г.), Марцианополис (Девня), Состра (с. Ломец, Троянско) и др. Предполага се, че оригиналът е създаден в епохата на късната Римска империя. Бъдещата столица на Източната римска империя е наречена не Византион, а Константинопол – име, което тя получава през 330 г. Йерусалим фигурира с името, което получава през 132 г. – Елиа Капитолина.
Съхранение[редактиране | редактиране на кода]
Пойтингеровата карта се пази в Австрийската национална библиотека във Виена. Показва се рядко на широката публика.
Първоначално е била от 12 части, от които са запазени 11.[1] Най-лявата дванадесета част, изобразяваща Британия и Пиренеите, е изгубена. Възможно е тя да е липсвала още при модела, послужил за направата на копието. Запазените части са поставени между стъклени плочи (от 1977 година – акрилни). Факсимиле, изготвено през 1887 година от Конрад Милер, съдържа опит за реконструкция на изгубената част от картата.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Картата е нарисувана върху 11 пергаментови свитъка в 6 цвята – черен, червен, зелен, жълт, син и розов. Размерът на картата, ако се съединят оцелелите свитъци, е 682 х 34 см. Обхваща целия познат в Античността свят – от Британия до Индия, която е обозначена с думите „тук се раждат слонове“.
Формата на картата, силно разтеглен правоъгълник, е довела до тежка деформация на реалните пропорции и посоките на света – Апенинският полуостров е неестествено удължен в посока изток-запад. Целта на създателя на картата не е била да направи физическо описание на света, а да даде практическо описание на пътната мрежа (на латински: cursus publicus) в Римската империя с разстояния и кръстопътища. Пътищата са изчертани така, че да е възможно ясното прочитане на всички надписи и изображения, без да се държи сметка за реалните пропорции или географските посоки. Големите градове са обозначени с иконки, като е обърнато особено внимание на селища с топли минерални извори. По-малките градове са обозначени само с текст. Градовете са свързани с пътища, върху които са изписани разстоянията в римски мили (1480 м.) или галски левги (2220 м.), ако са западно от Лион.
Картата визуално наподобява съвременна схема на градския транспорт.
Места от България[редактиране | редактиране на кода]
На картата могат да се видят редица селища от днешните български земи. Те са изобразени на свитък № 6 (Западна България до Сердика) и свитък № 7.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Peutinger Table | ancient map // Encyclopedia Britannica. Посетен на 5 октомври 2022. (на английски)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Tabula Peutingeriana в „Латински извори за българската история“, Т. 1, С. 1958 г.
- Маджаров, М. „Римският път Ескус-Филипопол. Пътни станции и селища.“, Пловдив 2005 г., ISBN 9549103889
- Colin, A. and Laurence, R. Travel and Geography in the Roman Empire, London 2005, ISBN 0-203-99559-7
- K. Brodersen, J. Gruber: Tabula Peutingeriana, itinerarium в Lexikon des Mittelalters
- U. Fellmeth: Tabula Peutingeriana в Der neue Pauly, 2001, ISBN 4-476-01481-9 (=Brill's New Pauly)
- E. Weber: Tabula Peutingeriana в Reallexikon der germanischen Altertumskunde, 2006, ISBN 3-11-018386-2
- Patrick Gautier-Dalché: The Medieval and Renaissance Transmission of the Tabula Peutingeriana в Tabula Peutingeriana. Le Antiche Vie Del Mondo, a cura di Francesco Prontera, Florence, 2003, ISBN 88-222-5269-1