Поколение '98

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Поколение ’98 (1898), известно като Generación del 98, Generation of 1898 (Generación del 98, Generación del noventa y ocho, Generación del 1898, Generación del mil ochocientos noventa y ocho), е испанско литературно и културно движение през първите две десетилетия на 20-ти век. Така е наречено от Асорин (José Martínez Ruiz – Azorín) през 1913, за да определи група млади писатели, които в лицето на поражението (от 1898, когато великото испанското кралство губи и последните си останали колонии от изминалото грандиозно могъщество) в Испано-американската война, обявяват морално и културно прераждане на Испания.

Оригиналният списък на Асорин включва Рамон дел Вайе Инклан (Ramón del Valle Inclán) Мигел де Унамуно, Бенавенте и Мартинес (Benavente y Martínez), Пио Бароха и Неси, Рамиро де Маесту (Ramiro de Maeztu), Рубен Дарио и самия Асорин. Малко по-късно се включват Ганивет (Ganivet) и Антонио Мачадо, както и Хосе Ортега и Гасет, Рамон Перес де Аяла (Ramón Pérez de Ayala) и Мараньон (Marañón).

Рубен Дарио е по-често смятан за основател на модернизма в Латинска Америка. Групата е загрижена и ангажирана с преоткриване на най-съществените качества и ценности на Испания. Мнозина от тях откриват ключа към същината на Испаницизма (Hispanicism) в тежкия и суров живот в Кастилия.

Докато нападат естетицизма и тогавашното хвалебствие и почитание на австрийския сатиричен поет Карл Краус (Karl Kraus), представят също така и тенденциите на космополитизма, включително политическия либерализъм. Имат силно влияние върху много от работата на последващите испански писатели.

Вижте още[редактиране | edit source]