Поколение '98
Поколение ’98 (1898), известно като Generación del 98, Generation of 1898 (Generación del 98, Generación del noventa y ocho, Generación del 1898, Generación del mil ochocientos noventa y ocho), е испанско литературно и културно движение през първите две десетилетия на 20-ти век. Така е наречено от Асорин (José Martínez Ruiz – Azorín) през 1913, за да определи група млади писатели, които в лицето на поражението (от 1898, когато великото испанското кралство губи и последните си останали колонии от изминалото грандиозно могъщество) в испанско-американската война, обявяват морално и културно прераждане на Испания.
Оригиналният списък на Асорин включва Рамон дел Валие Инклан (Ramón del Valle Inclán) Мигел де Унамуно (Unamuno), Бенавенте и Мартинес (Benavente y Martínez), Пио Бароха и Неси (Pío Baroja y Nessi), Рамиро де Маесту (Ramiro de Maeztu), Рубен Дарио (Rubén Darío) и самия Асорин. Малко по-късно е прието да се включат Ганивет (Ganivet) и Антонио Мачадо (Antonio Machado), както и Ортега и Гасет (Ortega y Gasset), Рамон Перес де Аяла (Ramón Pérez de Ayala) и Мараньон (Marañón).
Рубен Дарио е по-често смятан за основателя на модернизма в Латинска Америка. Групата е загрижена и ангажирана с преоткриване на най-съществените качества и ценности на Испания. В тежкия и суров живот на Кастилия много от тях откриват ключа към същината на Испаницизма (Hispanicism).
Докато нападат естетицизма и тогавашното хвалебствие и почитание на австрийския сатиричен поет Карл Краус (Karl Kraus), представят също така и тенденциите на космополита, включително политически либерализъм. Имат силно влияние върху много от работата на последващите испански писатели.
