Покървеник
| Покървеник Покрвеник | |
| — село — | |
 | |
  Покървеник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 861 m |
| Население | 65 души (2002) |
| Пощенски код | 7315 |
| МПС код | ВТ |
| Покървеник в Общомедия | |
Покървеник (на македонска литературна норма: Покрвеник) е село в Община Ресен, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на юг от град Ресен, в Ресенското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Покървеник е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пакървени (Pakrvéni) е посочено като село с 36 домакинства и 88 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Покървеникъ има 220 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Покървеник е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.[3]
Селото пострадва по време на Илинденско-Преображенското въстание.[4] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[5]
Само мене откараха жива стока за 180 лири... Селото ни изгориха на 18. авг. войски, които бѣха дошли отъ къмъ Охридъ й Рѣсенъ на 17. Тѣ се придружаваха и оть много башибозукъ. Ние, цѣлото население, забѣгнахме заедно съ живата стока къмъ с. Отешово. На другия день войскитѣ изгориха Покървеникъ, опѫтиха се къмъ Вълкодере и го изгориха, а живата стока откараха въ града. А голѣма частъ отъ тая пъстра сбирщина нападна селото Перово и го подпали. Тоя день въ Покървеникъ и Вълкодере[5] бидоха убити по единъ старецъ, Войскитѣ стигнаха и въ Отешево, а ние оставихме цѣлата си жива стока и се спуснахме да се спасяваме къмъ с. Дупени и планината Туминецъ. Ограбенитѣ вещи отъ войскитѣ се продавали въ града.[6]
В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Покървеник има 192 българи екзархисти.[7] До Балканските войни в селото работи българско училище, църквата носи името на „Св. Никола“.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 65 жители, всички македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 65 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Покървеник
Цветко Попов Караджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 3 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 14.
- ↑ а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 107.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 108.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 41.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 декември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 в
| ||||||||
