Полезен модел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Същност[редактиране | edit source]

Полезният модел е идея или концепция, която е резултат от творческа дейност и която посочва начините и средствата за постигане на конкретен технически резултат.

Източници на регламентация[редактиране | edit source]

Полезният модел е един от обектите на индустриалната собственост. На международно ниво закрилата му е предвидена в Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (ДВ бр. 75 от 1965 г.). В българския превод на чл. 1, ал. 2 на Конвенцията полезните модели са посочени с термина „полезен образец“. Във вътрешното ни законодателство уредбата се съдържа в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) - чл. 73 и сл.

Предпоставки за закрила[редактиране | edit source]

Законът поставя ограничения относно обектите, които могат да получат закрила като полезни модели. Техническата идея не следва да се отнася до биотехнологичен продукт или метод, като полезни модели не могат да се закрилят и методи, химични съединения и тяхното използване, както и всички обекти изключени от патентоспособност съгласно чл. 7 ЗПРПМ. Следователно полезните модели могат да се отнасят само до технически устройства и изделия. Критериите за закрила на полезните модели са:

- новост,

- изобретателска стъпка и

- промишлена приложимост.

Новост[редактиране | edit source]

Полезният модел е нов, когато не е част от състоянието на техниката. Състоянието на техниката включва всичко, което е станало общодостъпно чрез използване в Република България, чрез писмено или устно описание или по друг начин, където и да е по света (чл. 73а, ал. 2, т. 1). Едно техническо решение се счита за общодостъпно, когато признаците му са разкрити в пълнота и същността му може да се разбере, така че всеки, който пожелае, може да се запознае с тях. От буквалното тълкуване на изискването на закона следва, че при преценка на новостта се търси само използване в рамките на територията на България, докато писменото или устното описание на признаци на обекта опорочава новостта, независимо къде по света е направено. Преценката на новостта на заявен полезен модел се извършва като той се сравнява с друг обект със същото предназначение, известен от състоянието на техниката. Претендираният полезен модел няма да бъде нов, ако признаците му ясно и недвусмислено могат да се извлекат от съдържанието на документ, в който е описан обект, който вече е част от състоянието на техниката.

Състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за патент или полезен модел, както и европейските и международни заявки, в които България е посочена страна, ако бъдат публикувани в бюлетина на Българското патентно ведомство.

Състоянието на техниката се преценява към датата на подаване на заявката за регистрация на полезния модел, съответно към датата на приоритета.

Съществуват и случаи, когато същността на полезен модел вече е била разкрита, но това не опорочава неговата новост. Тези случаи са посочени в чл. 73б от Закона.

Изобретателска стъпка[редактиране | edit source]

Следващият критерий за закрила на полезен модел е изобретателската стъпка. Това е ново изискване за предоставяне на закрила, въведено с изменението на закона с ДВ бр. 64 от 2006 г. Полезният модел има изобретателска стъпка, когато лице с обичайни знания и умения в областта не може лесно да го осъществи въз основа на състоянието на техниката. Тук критериите за изобретателска стъпка са занижени в сравнение с критериите за изобретателска стъпка при изобретенията. На първо място изобретателската стъпка се преценява с помощта на абстрактния мащаб на „лице с обичайни знания и умения в областта“. При изобретенията мащабът е „специалист в областта“. Според Наредбата за заявките за патенти специалист в областта е човек, който познава общото състояние на техниката в неговата и съседни области и притежава общи технически познания, присъщи на всеки техник, както и умение, с което сам може да усъвършенства своята област - чл. 43, ал. 3 от Наредбата. И при двата мащаба се изисква следователно лицето да притежава знания и умения в своята област. При полезния модел мащабът е лице с „обичайни“ знания, а при изобретението критерият е знания за общото състояние на техниката в областта и съседните й области в допълнение на общите (обичайните) знания. Следователно при специалиста в областта се изискват по-пълни познания, по-високо ниво на компетентност. А при лицето с обичайни познания са достатъчни такива, каквито повечето практици в съответната област притежават. При специалиста в областта са по-високи и изискванията за неговите умения - в допълнение към обичайните умения в областта се изисква и умение сам да може да усъвършенства своята област.

Мащабът на лицето с обичайни знания и умения при преценка на изобретателската стъпка се прилага спрямо възможността полезният модел лесно да бъде осъществен от такова лице - тоест възможността да бъде реализиран на практика без особени затруднения. Следователно ако реализацията на полезния модел изисква усилия, придобиване на допълнителна компетентност в съответната област извън обичайните знания, той притежава изобретателска стъпка.

Промишлена приложимост[редактиране | edit source]

Последният критерий за това дали даден полезен модел е годен бъде получи правна закрила е неговата промишлена приложимост. Това означава, че полезният модел трябва да може да бъде произвеждан и многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността или селското стопанство. По същество изискването трябва да се разбира в широк смисъл и ще бъде удовлетворено, ако полезният модел може да бъде обективно осъществим - не съдържа съществени грешки и не противоречи на обективните научни и технически познания.

Обхват на правна закрила[редактиране | edit source]

Съдържание на правна закрила[редактиране | edit source]

С регистрацията лицето, регистрирало полезния модел, получава изключително право да произвежда продукта, предмет на полезния модел, както и да го предлага за продажба, да търгува с него, да го внася, да го използва или съхранява с цел предлагане, продажба или използване. Всеки друг, който извършва такива действия с предмета на полезния модел, извършва нарушение на правата на притежателя. Последният може да предяви искове по съдебен ред за установяване на факта на нарушението, за обезщетение за претърпени вреди, както и за преустановяване на нарушение, ако то продължава към момента на подаване на исковата молба.

Срок на закрила[редактиране | edit source]

Срокът на закрила на регистриран полезен модел е 4 години от датата на подаване на заявката за регистрация, като може да бъде продължаван два пъти по три години (общо 10).

Производство по регистрация[редактиране | edit source]

Регистрацията се извършва въз основа на заявка, съдържаща заявление, описание, чертежи, претенции, реферат и документ за платена такса. Описанието съдържа задължително наименование на полезния модел, приложението му и примери за изпълнение, разкриващи техническата му същност. Може да се посочи и предшестващото състояние на техниката, известно на заявителя, и предимствата на полезния модел. Претенциите определят обекта, за който се иска закрила. Трябва да са ясни и точни и да съответстват на описанието. Те разкриват технико-предметната същност на полезния модел. Определят какво точно се защитава - признаците на закриляния обект. Определят докъде се простира правната закрила. Според признаците, разкрити в претенциите, се преценява дали полезният модел притежава новост, изобретателска стъпка, като те се съпоставят с известното от състоянието на техниката. Рефератът съдържа кратко описание на същността на полезния модел.

Заявката се проверява за съдържание на класифицирана информация. След това се проверява дали заявката отговаря на формалните изисквания на закона - дали са приложени всички документи, дали са оформени както трябва. Ако проверката мине успешно, следва преценка дали заявеният обект отговаря на изискванията за закрила по същество - дали не е от обектите изключени от закрила като полезен модел и дали не противоречи явно на изискването за промишлена приложимост. Полезният модел, който премине успешно и тази проверка се регистрира в Държавния регистър на полезните модели. Характерно е, че полезните модели не се подлагат на експертиза за наличие на новост и изобретателска стъпка. Искане за проучване на състоянието на техниката обаче може да направи всеки и след получаване на резултатите евентуално може да поиска заличаване на регистрацията поради липса на новост и промишлена приложимост.

Съпоставка между полезен модел и изобретение[редактиране | edit source]

Ако трябва да се съпоставят полезните модели и изобретенията, следва да се има предвид, че правната закрила на полезните модели се е наложила поради строгите изисквания за издаване на патент за изобретение. Спрямо полезните модели се изисква по-малка степен на техническо творчество, като регистрацията им също е облекчена, а сроковете за закрила са по-къси. Полезните модели се наричат още „малки изобретения“.